Когато научих, че Aral Balkan ще бъде keynote speaker на тазгодишния OpenFest, който се случи през уикенда, се зарадвах адски много. И не – не просто защото той е отличен презентатор, а той наистина е толкова добър, че мнозина могат да се учат от него. А защото има какво да каже в много важни посоки, които напоследък всички (и аз не се изключвам от това число) подценяваме. А е много, ама много крайно време да се замислим.

Като започнем от виртуалното ни Аз, с кого, какво и къде споделяме, какви цифрови следи оставяме в една или друга платформа, какви услуги използваме, на какви доставчици и при какви условия се доверяваме… минем през разсъжденията за политическите и икономически влияния в днешния свят, корпоративната структура и финансови модели… запитаме се дали класическите схеми за финансиране на startup-и са безобидни и дали приемайки всяка цена за да случим идеята си е най-доброто нещо за света и потребителите ни… или дали не е време за поредната еволюция в обществено-икономическите отношения помежду ни…

Aral защитава и обяснява прекрасно онова, заради което едно време българската free/open source общност се поразделихме на два лагера – а именно дали това, че едно нещо, което е free (as a freedom) или open source е достатъчно за да бъде то по-добро…

Той много ефектно размахва и един голям предупредителен флаг към всички, които все се подлъгват по безплатни услуги и продукти, а е крайно време да забравим за тях. Защото цената, която косвено плащаме е висока (а може още и да не можем да си представим колко скъпо може да ни излезе някой ден).

Когато преди малко повече от година го открих (виртуално) – попадайки на един видеозапис на негова презентация – видях един различен визионер, който дано бъде чут от повече хора. Ние отново живеем с погрешните нагласи, че визионерите трябва да излязат от някоя голяма корпорация, а това никак не е задължително, и може би гледаме в грешната посока. Не само за визионери…

Лекцията на Aral Balkan на OpenFest беше много добра и който не е успял да я гледа на живо или online в събота, силно препоръчвам да изгледа записа и да запълни този пропуск.

Някои ще кажат, че им идва твърде емоционално, други вероятно твърде параноично, а трети, че е… много дълго, но отделете едни 60 минути от живота си и го изгледайте. Сигурен съм, че сте пропиляли повече време за далеч по-маловажни неща.