Simple Walk
Нещата около Simple Studio най-накрая се задвижиха. Зачестихме с фоторазходките, работи се по новия сайт, появиха се и нови хора. Мисля, че ще успеем до есента да започнем реално с планираните случки. Още не е решено със сигурност, но най-вероятно стартът на проекта ще започне с полудневен или еднодневен практически workshop по „Студийна портретна фотография“. Има идея това да се случи в рамките на OpenArt панела за свободно изкуство на тазигодишния OpenFest, a ако не ни мине котка път лектори ще бъдат популярни български фотографи – едни от най-добрите професионалисти, имената на които засега ще запазя в тайна, доколкото още не са уточнени детайлите.
Нужни са ни спонсори за да бъде събитието наистина полезно за всички. При всички случаи такса за участие няма да има, затова спонсорите могат да ни подпомогнат финансово срещу реклама на своя бизнес или продукти. Особено ако те са свързани пряко или косвено с фотографията, могат и да участват в workshop-а. Ако има такива нека не се срамуват да се обадят 🙂
Малко снимки от мен от последната съботна разходка публикувах още снощи във фотоблога си. Очаквам и Ясен да се включи. А и другите 😉 Вчера дори връчих в ръцете на Тони моят филмов Nikon и… се опасявам, че се повреди и по тази плоскост – не му стигаше композирането, актьорството, режисирането и всичко останало ами сега и фотографията. Аз лично се радвам ако наистина се запали, но иначе… горкият човек 🙂
Мен окончателно и невъзвратимо ме хвана треската по средния формат. Даже продавам за стотина лева онзи Киев-6C, който ме зариби така безутешно. Не за да му отмъстя, а защото вече имам четири подобни тела и ми идват малко в повече. Кадрирането през шахтов визьор и презицното композиране на кадъра ме върнаха в романтиката на детството ми. Засега нямам как да покажа снимки, защото още нямам скенер за среден формат, а отказвам категорично да плащам 7 и повече лева за сканиране на тестовите ми кадри, затова само трупам обработените негативи към момента, а когато се сдобия със скенер след някой друг месец – ще си проличи 🙂 А и само разглеждането на големите кадри на негатив си е голям кеф…
Следваща SimpleStudio фоторазходка някоя привечер през седмицата или следващия уикенд. В гръцкото кафе, където се събираме до НДК работи една девойка, която трябва да поканим за модел в екипа. А на сервитьорката в Баба Яга, където пък обикновено приключваме похода, направо ще и отпечатам нейните снимки и ще я поканя лично. Напоследък не съм срещал толкова фотогенично лице и излъчване.
