Граница

Някои неща са не само непоправими, а и не подлежат на изричане. За тях има само сълзи.

С Капка Касабова се оказваме връстници. По-голяма е от мен с едва няколко месеца. Съзнавам това, докато прелиствам първите страници на „Граница“ и откривам съвпадения във времето и гледните точки към събитията от сходен с моя възрастов ракурс. Не вярвам обаче, че тази книга ме докосна толкова дълбоко само заради това.

Написана е виртуозно. Рядко може да се открие толкова много поезия в проза, която е само донякъде документалистика, само донякъде пътепис, но най-вече е съпреживяване… на онези балкански трагедии, които още кървят. Съпреживяването им по най-истинския възможен начин – като лични, човешки истории, които засядат в гърлото.

Корица на Граница от Капка Касабова

Не мисля че съм чел по-човеколюбива книга напоследък. С историите си за прокудените, заселените, избягалите и завърналите се заради световните и балканските военни сблъсъци, или пък заради желязната завеса, с историите за убитите и убийците им, „Граница“ е учебник по човеколюбие. И трагедиите на загубилите своите любими хора и тези на техните палачи са разказани честно, без драма или стремеж за възмездие – произнасянето на присъдите е оставено в ръцете на времето, а то, оказва се, е суров съдник.

Границата формално е тази между България, Гърция и Турция, но книгата я мести и размива непрекъснато, защото хората от едната страна и от другата са толкова еднакви, че човек се пита колко много политическа жлъчка е разсипана върху ни, но тя пак не стига да спрем да бъдем хора и комшии… въпреки кръвопролитията, предателствата и… границите в собствените ни глави.

— Видях ги за малко, преди да ги покосим с картечниците — разказа ми граничарят. — Хубави момчета бяха, левенти. Най-лошото беше, че след това трябваше да ги разчистим от гората, от дърветата съм ги чистил, ти казвам, парче по парче. Оказа се, че не носят никакви гранати, просто са бягали. И докато чистех, не ми излизаше от главата майката.

Историята започва от Странджа, нестинарите, граничните застави на комунистическа България, пропълзява към Родопите, оттам през Гърция и Турция, за да завърши отново в Странджа. А по пътя разказва за бягащите от комунизма, от войните – от тогава до днес – за тогавашните бежанци и за днешните бежански лагери. За тогавашните изверги, и за днешната безчовечност. За добротата и за предателите. За легендите и преданията. За омразата и за любовта. За спасените и за пожертваните (българи, гърци, турци, помаци, евреи, цигани). За прокудените и преселените (българи, гърци, турци, помаци, евреи, цигани). За преименуваните насила… и по няколко пъти. За нас – вечните бежанци – балканците, каквито и иначе да се наричаме.

Прочетете тази книга! Когато и да го направите, ще бъде ужасно късно. Това, за което се разказва в „Граница“ така или иначе вече се е случило и не може да се промени, но не бива да се забравя. Защото към бъдещето можем да гледаме не с границите в главите ни, а само с безграничността на човеколюбието си – поне ако искаме различно бъдеще за идните поколения.

Местните я наричат Крейнеро, леко изкривяване на гръцките думи крио неро, студена вода… Върху камъка на чешмата все още личи съветска звезда, издялана и датирана 1971 година… Водата на Крейнеро е като името си: студена, вкусна и тежка като желязо. Колкото и да пиеш, не утолява, само натежава. Казват, че независимо откъде си, ако дойдеш да пиеш три пъти, ще продължиш да се връщаш в тази долина между България и Турция, при тази чешма с побългарено гръцко име, въпреки че усещането е за място без страна, без националност, място за всички и за никого.

P.S. Заслуга за прекрасния текст трябва да бъде отдадена и на Невена Дишлиева – Кръстева за прекрасния превод, защото книгата е изначално написана на английски език.

Аварията

Корица на романа Аварията „Аварията“ е заглавието на най-новия роман на Тихомир Димитров, който си признавам, че още не съм прочел, понеже го получих едва снощи, но бързам да го споделя, по две причини. Всъщност са три, но за последната ще разкажа чак накрая. Едната е, че самият автор позволява и дори провокира към свободно споделяне и разпространение на книгата, когато е с некомерсиална цел. А другата е още по-обяснима – просто Тишо пише много добре. Дори, когато не съм бил съгласен с тезите в блога му, за мен пак е било удоволствие да го чета.

Тишо обещава фантастичен роман, в който има както голяма любов, така и голяма катастрофа, но… всъщност е писал за тежките решения между две крайни противоположности, които нямат дипломатични или средноаритеметични пресечни точки. Онези без средни положения – в които и правилното и погрешното са относителни понятия и могат да вървят с (не)нужните кавички.

Или както Тишо е подсказал в анонса си…

„Ще се изправите ли пред най-големите си страхове или ще позволите на човечеството, регресиращо до първичните си, зверски инстинкти, да ви разкъса на парчета? Ами, ако нямате избор? Ще оцелеете ли в една нова Тъмна епоха, която признава само правото на силния?“

И преди да ви дам линк към книгата (която всъщност Тишо бързаше да пусне преди началото на август за да имате още нещо за четене през отпуската или на плажа) да споделя и последната причина, заради която се радвам да му помогна да разпространи книгата си. Той споделя вече няколко свои творби с читателите си. И тества различни модели, което го нарежда сред пионерите на новото книгоиздаване. Тази книга също е тест на нов модел взаимоотношение между автор и читателите му – онзи, който е много честен и на мен поне много ми допада. Да нямаш пречка да прочетеш и споделиш една творба и ако ти хареса да платиш колкото прецениш или пък можеш едва след това. В случая не е точно така, защото Тишо е още по-щедър – но затова ще прочетете накрая…

Книгата в PDF можете да свалите от тук, а във формати за електронни четци тук.

Приятно четене!

Световен ден на книгата

На този ден преди година написах кратък текст, който сутринта си позволих да припомня из социалните мрежи. Още повече, защото се налага една от темите в световния ден на книгата в България да бъде културата на министъра… но… за друго ще иде реч по-долу, като изводите и връзката със злободневието ще оставя всеки да направи сам.

Само да напомня, че по повод световния ден на книгата и специалния привкус, който добавят към него каталунците – ако не сте си свалили книгата „Какво става с Каталуния?“, която Сдружение „Диалози“ издадe наскоро – днес имате чудесен повод да си я подарите. Напълно безплатно! Адресът за сваляне е http://dialog.ink/#books. И пак да кажа – тя не е само за движението за независимост. Покрай тази основна тема ще научите много важни и интересни детайли за обществото, хората и ценностите им. За много от тях не сте имали дори идея, повярвайте ми. А някои от тях са били и наши български ценности, но за жалост част от тях сме забравили. Или подменили с други…

Иска ми се да ви припомня възрожденците ни! Спомнете си, как след Освобождението българинът е давал мило и драго да изучи децата си. Едни само на четмо и писмо, защото за това са стигали възможностите им, а други са ги изпращали зад граница. И сега се случва същото, но… и онова усещане за тези пропуснати поколения, за които книгата и знанието останаха второстепенни и дори отсъстващи

Ще споделя три цитата от гореспоменатата книга, която моя позната реши да сподели преди няколко дни като неща, които са я впечатлили. Те са от есето на Ева Пике – писател, журналист, преподавател по журналистика и депутат в каталунския парламент.

В тази нова държава, която имаме възможността да изградим, трябва ясно да заявим, че културата е от огромно значение. Ето защо тя не е ненужна. Ние сме изградени от книгите, които сме прочели, от картините, които сме съзерцавали, от песните, които сме изпели. Не можем без култура, защото това е, което ни цивилизова, което придава смисъл на действията ни. Да нахраним интелекта си е толкова важно, колкото и да задоволим физическия глад. Който вдигне ДДС, не го прави в невинно неведение, прави го, защото има интерес: едно нечетящо общество е по-лесно за манипулиране, общност, която е по-податлива на употреба.

И още…

Един от моите любими поети, Жуан Маргарит, защитава културата преди свободата. Защото без култура няма свобода, дори ако гласуваш всяка седмица, докато ако няма свобода, все още може да имаме култура.

И последно…

Идва време, обаче, когато усещаш, че трябва още повече да запретнеш ръкави. Идва време, в което трябва да извисиш глас. Моментът е изключителен, а такива моменти изискват и изключителни прояви. Този момент е сега… Светът се дели на три групи хора. Хора, които правят нещата, хора, които не правят нещата и пречат на другите да правят нещата, а съществува и една голяма група, включваща всички нас, в която седим и се гледаме, като в зависимост от вибрациите, които една или друга група изпраща, се заемаме за работа или пък отместваме поглед, за да не ни се наложи накрая да товарим кашони, да продаваме лотарийни билети или да чистим масата.

Както казах няма да коментирам нищо, само ще добавя малко цифри, повечето от които научих вчера. Източник е Правителството на Каталуния.

  • Книгите, издавани в Каталуния са средно 4.38 на 1000 души жители. За сравнение във Великобритания числото е 3.44, в Дания 2.40, в Германия 1.09, а във Франция 0.92.
  • Три милиона и 590 хиляди (от 7.5-милионното население на Каталуния) имат членска карта за някоя от 387-те обществени библиотеки в автономията, които съхраняват над 14 милиона книги.
  • 12 нови библиотеки са отворени само от началото на 2015 година.
  • С библиотека в общината си разполагат 93% от каталунците. Цел на местното правителство е да достигне 100%.
  • Средно регистрираните посещения в библиотеките са около 85 хиляди дневно или над 25 милиона годишно.
  • Индексът на четящите хора от 2010 до 2013 е нараснал от 61.9% до 65.3%. (Средно за страните от ЕС този показател е 58%)
  • Миналата година (2014) в деня на книгата са продадени 1.6 милиона бройки от 22571 различни заглавия на обща стойност 19.3 милиона евро.

И още факти от мен и от други източници:

  • Едно от най-популярните телевизионни състезания с парични награди от десетки хиляди евро в Каталуния се нарича „Голямата диктовка“, в което хората се състезават по правопис и богатство на лексикалния си запас.
  • Министър-председателят на Каталуния (тук го наричат Президент) владее перфектно и общува свободно с хора и медии едновременно на каталунски, кастилски (испански), френски и английски език и дори произнася важните си речи паралелно на няколко езика.
  • Каталуния е двигател на испанската икономика и е отговорна за 1/5 от БВП и над 1/4 от износа на Испания. 40% от чуждите компании в Испания са всъщност в Каталуния.

Открийте разликите и взаимовръзките…

Какво става с Каталуния?

Днес е Цветница в България и Великден за католическия свят към който се числи и Каталуния. Така че какво по-подходящо време за подарък, особено когато той е книга на български език за съвремието на каталунците. И това май е първата такава, понеже търсих сериозно, но не открих друга. Така че със сигурност ще ви разкаже много неща, които навярно не знаете.

Корица на книгата Какво става с Каталуния

Иначе книгата, както написах и в предговора към българското издание, освен да запознае читатателя с гледната точка на Каталуния по темата за нейната независимост, ми се иска и да зададе някои въпроси към българския си читател. Най-важният от който е – как след векове отсъствие от картите на света (България 500 години, и Каталуния вече 300), след тоталитарни режими и на двете места (45 години комунистически у нас; гражданска война и последвалите 36 години диктатура на Франко), сега и двете са част от ЕС, с почти еднакъв брой население респ. сходен мащаб възможности и теоретични граници на растеж – едната е двигател не само на испанската, а и на европейската икономика, със здраво и активно гражданско общество, и се бори по мирен и цивилизован начин за независимост, а другата, имаща своята независимост и признание от останалия свят отдавна, се бори тепърва да роди свое гражданско общество, което още се колебае в посоката и търси себе си, а икономически едва успява да се закрепи над водата, и е далеч от това да впечатлява с постижения.

Има много отговори в книгата. Не знам дали всички са правилни, разбира се, но всяко есе разказва за различни причини и споделя идеи, които както самите те, така и нагласата към възприемането им, могат да провокират много добри примери за България. Но това всеки дано го открие за себе си. Повечето от есетата са адски интересни, уверявам ви!

Оказва се, че за да се роди една книга, са нужни много повече усилия, отколкото изглежда отначало. Особено когато ти е за първи път и не можеш да предвидиш всички подводни камъни. Но… в случая по-важното е, че се справихме и книгата вече е на разположение на читателите си – напълно свободно и безплатно. Засега в EPUB формат, а скоро и в PDF. А това нямаше да бъде възможно без всички онези, които отделиха лични средства, за да финансираме поне частично дейностите по превода и редакцията на текста. Благодаря Ви!

Благодарности и за всички, които напълно безвъзмездно или срещу символично заплащане преведоха, редактираха, консултираха или споделиха експертните си познания в различни области, за да успеем да направим прецизен и качествен превод на тази нелека за превеждане и толкова политематична книга. Това нямаше да бъде възможно без преводачите Десислава Спасова, Борис Янишевски и Дияна Никова, нито без прекрасния редактор и коректор Ани Костова-Бозгунова, нито без помощта на Бойко Благоев и още по-малко без безценното съдействие на Нева Мичева, която помогна със сложните съобразявания на произношенията на каталунските и испанските имена и названия. Дизайнерът на оригиналната корица – Андреу Кабре – направи специална нейна версия за българското издание. Благодарности за всички вас!

Най-специалните обаче, са за Ан, която прегърна идеята като своя и се превърна в проектен мениджър и координатор на екипа по сбъдването на тази книга. В добавка към това вероятно изчете текста повече от десет пъти, редактира и коригира, преправи таблици и графики! Накрая за мен остана само да събера всичко в InDesign и… да се преборя с особеностите на EPUB формата и дигиталното книгоиздаване.

Благодаря и на Лиз Кастро и Catalonia Press за доверието, предоставените права за българско издание и за съветите! Стискам палци за успех на новата ѝ книга!

А на всички вас честита Цветница или Великден и приятно четене!

Можете да свалите книгата от сайта на Сдружение Диалози.

Какво става с книгите?

Понеже се чувствам длъжен да осведомя тези, които симпатизират на идеята за свободните електронни книги и особено тези, които дариха лични средства.

  • Преводът на първата ни книга е почти готов – 98-99%
  • Вече повече от 50% от българският текст е минал през редакция и корекции.
  • Предстои оформление и публикуване (искаше ми се да кажа, че ще смогнем с това до Коледа, но ще е по-честно да кажа, че ще пуснем e-книгата за свободно разпространение след Нова година).
  • Междувременно миналия месец проведохме учредително събрание на сдружение с нестопанска цел в обществена полза, което ще се занимава с проекта. Чакаме да приключи юридическата процедура по съдебната регистрация.
  • Събраните дарения до момента се ползват само за дофинансиране на работата по книгата, като по нея работят или доброволци или хора, които са предложили услугите си на преференциални цени.

По книгата работят трима преводачи, двама редактори (единият от които и коректор) и разчитахме на няколко subject matter experts (не знам как се казва на български) за безценна помощ по отношение на специфична терминология по различни теми. Кои са те – ще научите, когато книгата види бял свят – съвсем скоро.

Остатъкът от даренията, който надхвърля нуждите по работата на книгата ще бъде прехвърлен по банковата сметка на новото сдружение за да подпомогне издаването на някоя от следващите книги.

Инициатива за свободни книги

За много от нас е ясно, че обществото ни пропусна да съпреживее важна част от процесите, които ни доведоха до света, в който живеем днес. Може би именно затова голяма част от българите се чувстват като объркани пътници в шарената влакова композиция на Европа и без ясна идея защо и накъде пътуват. И това е обяснимо, защото зад Завесата пропуснахме да споделим усилията и стремленията на хората към обединена Европа, пропуснахме осмислянето на мотивите им, всичко се случи някак встрани от нас. Не осъзнахме в нужното време мотивацията и аргументите на основоположниците на ЕС като Конрад Аденауер, Шарл дьо Гол, Робер Шуман или Жан Моне. А може би ако знаехме повече за Йозеф Бех нямаше да се чувстваме толкова малки и незначителни в европейското семейство.

Имаме толкова много за наваксване. Дори интелигентните среди у нас не са насмогнали да прочетат и осмислят всичко пропуснато, а запълването на тази празнина, дори с малко, би дало на обществото ни съвсем друга база за анализи, преценки и посоки.

Затова с шепа приятели решихме да се заемем с една безумна идея. Да набираме средства, с които да откупуваме правата на важни книги, които разказват за история, обществени нагласи, икономика, политика и социални настроения в контекста на случващото се или случилото се около нас през последните десетилетия. Книги, които в една или друга степен са крайъгълни камъни, понеже хвърлят светлина върху ежедневието ни на европейци. Книги, които биха провокирали допълнителен интерес към процесите в мултикултурна и многонационална, но споделена Европа. И най-важното – ще набираме средства за да финансираме превода и редакцията на тези заглавия на български език и след това ще ги разпространяваме безплатно като свободни електронни книги.

Това обикновено няма да са заглавия, които биха съблазнили издателствата с потенциала си за комерсиален успех, но ще бъдат заглавия с друга стойност – образователна и ограмотяваща – надяваме се, че като ги предложим на български език и без финансова бариера пред притежанието им, ще провокираме повече читатели да посегнат към тях.

Вече работим по първата книга, която засега финансираме с лични средства. Тя преразказва гледната точка на Каталония и движението за независимост от Испания, което през последните няколко години става все по-масово и сериозно. В България знаем твърде малко за това, в голяма степен представата за процесите там е силно повлияна от пренебрежителното отношение към проблема от управляващото мнозинство в Мадрид, което е сравнимо с позицията на заровилият глава в пясъка щраус. Книгата представлява сборник от есета, написани от няколко души, с експертиза в различни сфери и се вглежда в детайлите от техните гледни точки и в контекста на историята от далечното и близко минало до днешния момент. Книгата впечатлява с разумната и прагматична обосновка и отговаря хирургически прецизно, как каталунците виждат бъдещето си в една по-федеративна Испания или като своя малка независима държава в рамките на Европейския съюз. Задава и много въпроси – за мястото на малките нации в Европа, за федеративното устройство на държавите и самия съюз, за адекватността на демократичните модели и илюзиите около тях, както и за бъдещето на устройството на самата Европа. Първото есе в книгата е написано от Президента на Каталуния г-н Артур Мас.

Текстовете изначално са написани на различни езици – повечето на каталунски и английски, но първообразът на книгата е на английски език, като след това беше преведена и на испански (кастилски). Българският превод ще бъде първият на език, който е чужд за Испания и Каталуния.

Книгата се нарича „What’s Up with Catalonia?“ и оригиналът се разпространява чрез повечето големи книжарници електронно или като хартиено издание, както и безплатно под Creative Commons лиценз.

Идеята на тази моя публикация е тройна… Имаме нужда от съмишленици и съдействие за да реализираме идеята си и да я продължим. Ето как можете да ни помогнете:

  • Скоро ще бъде регистрирано сдружение/фондация, която да набира средства за финансирането на откупуването на правата, и разходите по преводите и издаването на книгите. Търсим хора, които биха се включили в създаването на такава организация. Най-вече хора със сърце и страст в идеята.
  • Трябва да наберем някакво минимално финансиране за да се регистрираме и да направим поне 2-3 книги за да покажем, че можем, преди да започнем да тропаме на други врати за финансиране на следващи издания. Текущо първата книга работим с изцяло лични средства. А издаването на книга, от която накрая няма да има никаква финансова възвращаемост, никак не е лесна и евтина задача. Ще се радваме, ако според възможностите си помогнете финансово да отскочим от кота нула.
  • Занапред ще са ни нужни преводачи, коректори, редактори и консултанти по различни теми, които биха работили по бъдещите книги. Считаме, че тези хора трябва да получават релевантно заплащане за труда си, което и без това е подценено у нас, но ако такива хора биха били склонни да дарят някаква част свои професионални усилия доброволно или да ни предложат преференциална цена за услугите си бихме били изключително благодарни.

Ако можете и искате да ни съдействате по някоя от горните три посоки, моля свържете се с мен и ще се уговорим къде и как да се видим всички, които бихме работили за този проект.

Значима помощ би било и да споделите този анонс или да го препратите на някого, който би ни съдействал, за което предварително благодаря!

P.S. Благодарността към тези, които помогнат финансово за първите книги, с които да проходим ще бъде изразена писмено и поименно в нарочна страница в началото на всяка книга.

На 25 октомври 2014 стартира сайт на инциативата http://dialog.ink, а първата книга вече е издадена (Април 2015) и публикувана на същия адрес.