Catalonia

Какво искат каталунците? (Част 1)

26 септември 2017

Този текст няма как да е кратък, защото се налага да ви разходя из историята на Иберийския полуостров и да обърна внимание на няколко ключови факта, които ние, българите, или не сме учили в училище, или те са били споменати бегло, доколкото нямат отношение към нашата история, но имат тежест и значение за днешната ситуация в Каталуния. За мен простичкият отговор какво искат каталунците е наистина адски ясен, но за съжаление чувстителността на съвременния човек към непоколебимите принципи, около които е изградено общството ни, е твърде притъпена и тези прости и принципни отговори все не са ни достатъчни. Иначе казано някъде в последните абзаци на втората част на този текст ще споделя тези уж, очевидни неща, които проумяваме толкова трудно.

Пиша този текст, защото у нас (включително в уж реномирани издания) се публикува обикновено само част от истината и предимно тази на Кралство Испания. Това донякъде е обяснимо – за българите Испания е една от посоките, които олицетворяват Европа. Достатъчно българи говорят испански и следят испански медии, но каталунският у нас е екзотика и информация за другата гледна точка стига или чрез преразкази от испански медии, или другоезични такива. И тук е част от проблема – каталунската позиция рядко достига през националните испански медии в чист вид, а каталунските медии, които излизат на английски, испански или друг език, са с твърде скромна публика, за да бъдат забелязани.

Затова все по-често попадам на притеснени познати, които се питат “Какво точно се случва?” и “Какво толкова искат каталунците?”.

На 1 октомври предстои референдум за независимост, който Испания твърди, че е незаконен. Само че това не е точно така. Референдумът беше узаконен чрез сложен процес от закони и процедури през последната година и половина от Парламента на Автономната област Каталуния. Това, което е дискусионно, е дали целият този процес и новоприетият закон за този референдум са ОК – и понеже той беше приет буквално преди дни, Конституционният съд на Испания го суспендира за неопределено време, докато успее да си изясни ситуацията (или поне това е официалната теза). И това е спор за юристи.

Оттук следват няколко проблема – референдумът е вече насрочен (и не е незаконен, а само суспендиран). Тезата, че е незаконен, е любима на испанските медии и на премиера на Испания, Мариано Рахой, който си я повтаря от години и при предишните опити за референдуми. Всички останали я папагалстват. По-големият проблем е, че Конституционният съд на Испания напоследък суспендира почти всичко, което излиза от Каталуния, включително суспендиран е основният закон на автономията от 2010 (по-точно поправките в него, нищо че те са гласувани както от Каталунския парламент, така и от Испанския). Но за това малко по-късно…

Каша има. Тя е голяма, но се обяснява простичко… Нека преди това обаче се разходим из историята на тази част на света.

Ако не си падате по историята и не държите да сте наясно с крайъгълните моменти в миналото на Каталуния, можете да отскочите направо към съвремието и втората част.

Графство Барселона

На Иберийския полуостров след VII-VIII век, след постепенното отблъскване на маврите започват да се появяват множество кралства и графства. Във времето те са се обединявали (предимно след женитби между техните владетели), враждували са, влизали са в различни конфигурации под нечия корона, а някои са били едновременно и част от някакво обединение, но и са запазвали някаква независимост.

Историята на каталунците е свързана предимно с графство Барселона и Арагонската корона. Графството в най-близка степен отговаря на днешната територия на автономната област Каталуния. За времеви репер на появата му се счита 801 година (или началото на 9 век), което го прави една от най-старите частички от пъзела, които сглобяват днешна Испания. Само едно друго кралство е по-старо – Астурия – с едва около 80 години.

IХ – XI век

Отблъсквайки маврите (по това време днешната територия на Испания е била ислямска), Карл Велики (същият, който днес считаме за създател на френската и германската монархии и едва ли не прародител на Европа) се сдобива с Барселона през 801 година, а малко по-късно – и с Тарагона и Валенсия. Около столетие по-късно (през Х век) графовете на Барселона вече са независими и наследствени владетели и чрез множество бракове помежду си са успели да присъединят повечето каталунски графства и да разширят сериозно влиянието си в региона.

ХII век

Най-старото открито историческо писмено споменаване на каталунци (в смисъл на етнос) и Каталуния (като географско обозначение) е в документ, за който се счита, че е написан между 1117 и 1125 година.

През второто столетие на века Арагонската кралица се жени за графа на Барселона и така техният син наследява както графство Барселона, така и Кралство Арагон, и занапред историята на каталунците е свързана с т.нар. след този момент обединение Корона Арагон, което освен Арагон и Барселона, до ХVIII век ще включва и кралствата Валенсия и Майорка. Езиците, които са се говорели тогава там, са арагонски, каталунски и латински.

Днес най-вероятно бихме определили държавното устройство на формированието Арагонска корона като конфедерация, а постепенно то се превръща в нещо като средиземноморска империя, предвид че мореплаването е основен бизнес и военна мощ.

Междувременно между ХII и ХVIII век Кастилската корона ще обедини кралствата Астурия, Галисия, Леон и Кастилия.

ХIII век

Каталуния развива сложна институционална и политическа система за разпределение на властта между краля и интересите на съсловията. През 1283 г. в Каталуния законодателната власт преминава в нещо като първообраз на парламент (наричат го Corts Catalanes или Cort General de Catalunya) и действа в Барселона до ХVIII век, когато Каталуния губи автономията си.

Този орган реално твори законодателството (разписват го като Constitucions catalanes), по което се управляват Кралство Арагон и Графство Барселона. Обърнете внимание, че всичко това е само няколко десетилетия след Магна харта.

Първообразът на правителство пък се нарича Consell de Cent, което означава нещо като Съветът на стоте, защото толкова са били членовете му. Постепенно обаче този съвет губи тази роля, като му остава само ролята да избира членовете на общинското управление на Барселона.

ХIV век

През 1359 г. се появява следваща надстройка на политическата система в Каталуния, обусловена от необходимостта да се събират и разпределят данъците. Наричат я нещо като постоянно представителство или Diputació del General или Generalitat и към нея с времето се измества политическата власт. Днес така се нарича локалното правителство на автономната област Каталуния.

За да не прекалявам с всичко това, ще спра до тук, но ако ви е интересно, потърсете за Reial Audiència i Reial Consell de Catalunya, Conferència dels Tres Comuns, Junta de Braços, Tribunal de Contrafaccions и ще ви падне шапката, когато откриете зад тези институции първообразите на това, което днес бихме нарекли Върховен съд, да кажем съвещателни органи за съгласуване на действията на различните власти и дори нещо като първообраз на съд за гарантиране на индивидуални и граждански права. Забележително институционално строителство и то през ХIII-ХVIII век!

Разказвам всичко това не за друго, а защото една от адски популярните атаки по това имат ли или не основание каталунците да твърдят, че са имали собствена държава, е нещо като “Абе, мани ги тея, били са там някога едно племе пирати-разбойници!”…

ХV век

Кастилската корона и Арагонската корона се обединяват след брак между престолонаследника на Арагон и кралицата на Кастилия. Короната на Арагон през това време е в своя пик на могъщество като владее големи части от днешна източна Испания, южна Франция, Балеарските острови, Сицилия, Корсика, Сардиния, Малта, Южна Италия и части от Гърция (дори за кратко и Атина). Столицата по това време даже е била в Неапол, защото Сарагоса (днешната столица на област Арагон) е твърде встрани от центъра на владенията на тази средиземноморска “империя”.

Междувременно е написан (на каталунски) Consolat de mar, който представлява един от най-старите опити за установяване на юридическа рамка за морско и търговско право. Във Валенсия (която е част от Короната на Арагон) е отпечатана първата книга на Иберийския полустров.

ХVI век

Арагон и Кастилия присъединяват и кралство Навара (останало независимо до 1513 г.) и това се счита за началото на кралство Испания. Моля, обърнете внимание – едва тук в нашата сага на сцената се появи Испания, уважаеми зрители и скъпи радиослушатели!

През ХVI и ХVII век Испания е една от най-могъщите държави в света, но още в средата на ХVI век започва да зрее криза, свързана с проблемите на роднинските бракове, понеже първите владетели на все още новото кралство Испания са Хабсбургите, които се женят предмно за свои братовчеди и племенници, за да остава богатството във фамилията. Така веднага след царуването на Карлос I (известен още и като Карл V) и синът му Филип (или Фелипе II) започват няколко години на нестабилност освен в религиозно-политически контекст, но и за това кой да наследи короната, понеже първородният син на Фелипе II е с психични отклонения и е отстранен от власт (после и убит). Цели 4 други негови деца умират още като малки. Следващият му син е чак от четвъртата му жена и е толкова мекушав и невзрачен по характер, че придворните го превръщат в играчка на манипулациите помежду си. Неговият наследник е същата трагедия и реално властта е в ръцете на приближен нему граф. И така стигаме до Карлос II, който е толкова зле ментално и физически, че мисли бавно, ходи трудно и е трябвало да бъде привързван с колани към трона, за да може изобщо да стои изправен без да падне (неговият баща е на 56 години при раждането му, а майка му е с 30 години по-малка и е племенница на баща му). Въпреки че формално се жени два пъти (едната му съпруга е внучка на Луи XIII, а другата е негова австрийска братовчедка), Карлос II не може да има наследници и след неговата смърт няма кой да наследи кралството.

Така стигаме до ключов крайъгълен камък – войната за испанското наследство – и е важно да уточним, че то включва освен Испания, колониите ѝ в Америка и Филипините, също и Южна Италия, Сицилия, Сардиния, Милано и част от днешна Белгия (тогава наричана Южна Нидерландия) заедно с малко от Северна Африка. Очевидно мераците са били отявлено нескромни.

ХVIII век

Основните заподозрени за наследници са с корени от Австрия и от Франция, но Луи XIV действа най-пъргаво и, пренебрегвайки някоя друга честна дума и подписано споразумение с Англия, директно изпраща внука си в Мадрид, заявявайки, че “няма вече Пиренеи”. Това вбесява Австрия, но без съюзници не смее да предприеме нищо, докато само година и нещо по-късно французите не се оливат в своята алчност и не окупират крепости в Нидерландия, които са буферни за доставката на роби и от които Англия има ключов интерес. Така Австрия и Англия решават да не позволят на Франция да се превърне в нова доминираща държава в Европа, подобна на империята на Карл Велики, и обявяват война на Франция (и Испания, доколкото през тази около година и половина на колебания тя се води френска).

Така от една страна Франция е нападната от Англия и съюзническите войски, а от друга австрийският претендент за испанската корона Карл (наричан още и Карлос III) нахлува в Испания с австрийски и английски сили. Нашите приятели, каталунците и арагонците, застават на негова страна, което се оказва историческа грешка.

Войната е сложна – води се на много места и се развива на приливи и отливи и за двете страни. В крайна сметка обаче умира австрийският император и понеже и той няма наследници, същият Карл, който претендира за испанския престол, се сдобива с австрийския, а това пък разколебава подкрепата на англичаните за него. В крайна сметка войната вече е омръзнала на всички, французите са дали много човешки жертви, Карл си има друго кралство и примирието се случва, като Филип V (внукът на Луи XIV) запазва испанската корона, но е принуден да се откаже от френската. (И до ден днешен ще намерите както французи, така и испанци, които да считат, че това не било законно – пуста алчност и имперски бленувания!). Испания губи своята част от Нидерландия, Неапол, Милано, Сардиния и Гибралтар и официално до днес е владение на династията на Бурбоните.

Барселона не се дава до последно, заедно с Майорка тя остава последната страна, която защитава интереса на австрийския претендент, а след като е подписано примирието Corts Catalanes (онзи същият парламент) решава, че трябва да продължат войната, за да съхранят Каталунската конституция и институции! Тук е редно да признаем, че този момент се преекспонира от някои каталунски историци, които твърдят, че това вече е битка за независимост от Испания. Формално е така, но няма как да сме сигурни, че аргументацията е била такава (независимост). Това решение на парламента може да е било провокирано от чисто търговски, политически или други съображения, за които историците спорят.

Барселона преживява тежка обсада, продължила година и половина в периода 1713-1714 г., но когато през април 1714 г. Бурбоните струпват 20-хилядна армия и на 30 август успяват да пробият защитата и да влязат в града, на 11 септември Барселона капитулира, след като са убити ключовите военни, ръководещи съпротивата. Каталунските лидери едва тогава предлагат преговори. Филип V отлага преговорите с един ден, през който насъсква войниците си да колят, насилват и отмъщават, но неговият пълководец, уплашен това да не ескалира в партизанска война, го разубеждава и се ангажира да уважава загубилия противник.

Така на 11 септември 1714 г. каталунците губят своята независимост, графството им престава да съществува, институциите са разпуснати и забранени, отнети са привилегиите и титлите на каталунския елит, забранени са събиранията и всякакви форми на обществени организации. Каталунският език е изцяло забранен не само в Испания, но и във Франция. Забранено е не просто да се ползва в официални документи, но и да се преподава. Филип V установява абсолютна монархия от френски тип и ликвидира автономията на областите от Арагонската корона (Каталуния, Валенсия и Арагон).

Днес този ден е Национален празник на Каталуния (Diada Nacional de Catalunya) или просто La Diada. Странно е някак денят, в който си загубил независимостта си, да е националният ти празник, но ако попитате каталунците защо, много от тях ще се усмихнат многозначително и ще отговорят – за да помним, че имаме несвършена работа…

ХIХ век

Още през втората половина на ХVIII век в Каталуния започва сериозно развитие на индустрията, а в началото на ХIХ век и културен ренесанс около каталунският език. И до днес Каталуния е най-развитата индустриална и предприемаческа област в Испания, а в Каталуния се издават най-много книги на глава от населението в Европа.

След кралска абдикация испанският парламент провъзгласява Първата испанска република, просъществувала малко по-малко от две години, когато военнен преврат възстановява отново монархията на Бурбоните.

ХХ век

През 1931 г. резултатите от местните избори в Испания показват грандиозен успех за републиканските партии. Два дни по-късно е провъзгласена Втората испанска република, а кралят бяга в изгнание. Новата конституция установява свобода на словото и сдружаването, увеличава правата на жените, позволява разводите и ограничава ролята на Католическата църква в образованието и държавното управление. Знамето на Испания е сменено с трикольор от червено, жълто и виолетово, а испанските региони получават право на автономно управление. Каталуния първа договаря своята още през следващата година, Баските успяват през 1936 г., но останалите нямат този шанс заради започналата междувременно гражданска война.

Изборите през 1933 г. са спечелени от дясно-центристки и крайнодесни партии не без помощта и манипулациите на църквата, използвайки влиянието си сред силно религиозните испанци. Новата дясна коалиция, наречена Национален фронт, суспендира започнатите реформи. Левичарите са бесни и на 6 октомври 1934 огранизират обща стачка, покрай която нещата излизат извън контрол, след като миньори окупират столицата на Астурия, избиват местната власт и палят театрите и университета. Две седмици по-късно стачката е потушена от армията толкова жестоко, че са разрушени огромни части от града и са избити толкова хора, че командващият операцията генерал Франциско Франко се сдобива с прозвището “Касапинът на Астурия”.

На същия 6 октомври 1934 г. президентът на Каталуния Lluís Companys, юрист и лидер на партията ERC (Републиканска левица на Каталуния) повежда Каталунско национално въстание и провъзгласява Estat Català (Каталунска държава) в рамките на Испанската федерална република. Въстанието е потушено жестоко, с много арестувани и осъдени. Възприето е от дясното правителство в Мадрид като подкрепа на миньорите в Астурия и като опит за преврат. Lluís Companys е осъден на 30 години затвор, но излиза от затвора през 1936, когато поредните избори в Испания са спечелени този път от лява коалиция, нарекла се Frente Popular (Народен фронт), която възстановява и каталунското правителство.   Политическата конфронтация в Испания обаче е безумна. Двете коалици вляво и вдясно нямат желание за сближаване на позиците, а центристи-балансьори не са останали. Отгоре на това вече е възникнала вдъхновената от идеологията на фашизма Falange Española – малка националистическа партия, която успява да спечели по-малко от 1% на изборите, но има над 40 хиляди членове.

Скоро се случва така, че фалангист убива антифашист, а като отмъщение неговата организация отвлича лидер на крайнодясно формирование, известен с това, че призовава “армията да спаси Испания от болшевиките, след като политиците не могат”. Десните обвиняват правителството за отвличането и в тази гмеж от политическа неразбория, поляризация и популизъм се случва планиран военен преврат, който започва с военно въстание в Мароко. Това е началото на испанската гражданска война между републиканците и националистите. Същият онзи “касапин” генерал Франко ще поведе разбунтувалите се срещу републиката генерали и с подкрепата на нацистка Германия, фашистка Италия и Португалия ще спечели войната. Само през първите няколко дни са избити над 50-хиляди души, озовали се от грешната страна на барикадата. Националистите избиват верните на републиката с обвинения, че са болшевики и комунисти. Левичарите и анархистите пък убиват заможни хора, свещеници и по-консервативно настроени с аргументите, че са “буржоа” и десни.   Барселона е “лява” и прорепубликански настроена. Само през лятото и есента на 1936-та се счита, че там са загинали повече от 8000 души. Lluís Companys не успява много да контролира Барселона и след края на войната през 1939 бяга във Франция, но е арестуван през 1940 г. и нацистите го връщат на Франко. Изтезаван е жестоко със седмици, физически и психически. Осъден е на смърт в скалъпен процес, продължил по-малко от час. Разстрелян е на 15 октомври 1940 в замъка Montjuïc в Барселона като отказва превръзка на очите и успява преди изстрелите да извика “Per Catalunya!” (За Каталуния!). В смъртния му акт е записана като причина за смъртта “травматичен вътрешен кръвоизлив”.

Lluís Companys е със статут на национален символ в Каталуния и за каталунците. Той е единственият действащ демократично избран президент в европейската история, който е бил екзекутиран и вече 77 години по-късно още не е реабилитиран.

Продължение – втора част

No Tinc Por

27 август 2017

Да проследят хаштаг #NoTincPor в Twitter. Толкова бе нужно на българските медии, за да добият представа за случващото се в Барселона от миналия уикенд насам. И може би малко базови познания за контекста в Каталуния.

Вместо това българският читател получава умилителни статийки, които разказват как вчера кралят повел хората и как за първи път испански монарх участва в демонстрация от 1975 година насам (смъртта на Франко). Между другото, испанските монарси от тогава до днес са едва двама, а първият от тях е посочен от самия Франко да се сдобие с трона, като това се подготвя около година преди смъртта му (диктаторът доверява част от държавните дела на Хуан Карлос поради влошено здраве).

Какво е важно да знаете за контекста, в който се случи терористичният атентат в Барселона?

На 1 октомври 2017 предстои референдум за независимост на Каталуния, която в момента е със статут на автономна област, но последните промени в този статут вече години наред (от 2006) са блокирани от Конституционния съд на Испания. Основният препъни-камък е, че Каталуния иска повече финансова и фискална свобода. Именно това и още множество по-дребни случки наляха много масло в огъня на движението за независимост. Референдумът се случва след многогодишни опити на локалното правителство в Барселона да преговаря с Испания, което централното правителство внимателно отбягва. В последните години диалогът отсъства напълно или се случва с реплики през медиите, но без никакви изгледи за сближаване на позициите.

[Повече…] about No Tinc Por

La petita rambla del Poble Sec

19 ноември 2015

Няколко приятели вече ме попитаха дали Барселона няма да ми липсва. И единственият възможен отговор е: „Разбира се“. Вероятно точно както ти липсва всяко място, където ти е било уютно. Но пък със сигурност ще се връщаме често насам, даже първото вече е планирано. Затова днес – седмица преди заминаването – споделям една песен вместо довиждане.

Cesk Freixas е музикант с позиция и мисия. От тези, които днес са тъжно малко. Такива, които творят заради посланията в музиката и думите, с които да събудят останалите. Творци-знамена. Затова избрах именно негова песен за довиждане, въпреки че не споделям особено политическите му възгледи. Тя е от албума му „La Mà Dels Qui T’esperen“ – може да се намери в Apple Music, вероятно и в Google Play. Така се случи, че с тази песен започнахме преди време обучението си по català.

Песента се казва „La petita rambla del Poble Sec“ и в превод означава нещо като „Малката уличка в Поблa Сек“. Poble Sec е квартал в Барселона, близо до пристанището, а името на уличката, възпята в текста е Blai – която всъщност е една пешеходна алея с много чаровни заведения по нея.

Песента е типична за т.нар. стил rumba catalana, който е смесица от фламенко, рокендрол и кубински вокални влияния. Създаден е в един друг емблематичен квартал на Барселона – Gràcia – от местните роми през петдесетте години на миналия век.

Опитах да направя един нескопосан превод на текста, но… домашното Grammar Nazi не го одобри и се възползва от правото си на президентско вето, затова комуто е любопитно за какво иде реч в песента ще трябва да се задоволи с този горе-долу читав превод на английски.

А ето го и самият бар La Bohème – той си се казва точно така и си е там – накрая на улица Blai, точно както започва песента…

Какво се случва в Каталуния

26 септември 2015

Утре е 27 септември – един ден, в който са концентрирани надеждите и тревогите на голяма част от каталунците – малък народ, наброяващ около 7,5 млн жители (16% от населението на Испания) и исторически обитаващ днешните си 32 хиляди кв.км. от североизточната част на Испания поне от десети век, а официално като самостоятелна държава от 12-и век. Казвам днешната територия, понеже през средновековието земите, които са достигнали и владяли, са стигали до Сицилия, Атина и дори се твърди за следи за кратко пребиваване на техни войски в Пловдив. Преди 3 века, след войната за испанското наследство, губят независимостта си. Днес Каталуния (според речника на БАН е редно да я изписвам Каталония, което съзнателно няма да правя) е втората по големина автономна област в Испания и основен двигател на икономиката на кралството, отговорен за 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа на испанската държава. Самостоятелният годишен БВП на Каталуния като правило, дори през годините на кризата, бе над средния за ЕС.

Защо утре е особен ден, който може да промени много неща?

На 27 септември 2015 ще се проведат предсрочни парламентарни избори в Каталуния, които всъщност са поредният опит за де факто референдум за независимост. Пореден и логичен опит, доколкото всички предишни бяха блокирани от Мадрид с всички възможни инструменти и процедури и без никакъв диалог между каталунските автономни власти и централното правителство. Макар този процес да тлее от години и да стана все по-яркоизразен в последните няколко, през които правителството на Мариано Рахой не само не пожела да обсъжда проблема, отричайки, че има такъв и заравяйки глава в пясъка, оправдавайки се с Конституцията, но и даде редица поводи да се коментира, че властите в Мадрид са в главната роля на наливащи масло в огъня на каталунската независимост.

Кой е Мариано Рахой? Министър-председател на Испания и лидер на управляващата в момента Народна партия, по дефиниция дясно-консервативен политик, с посредствен капацитет и потенциал не по-голям и различен от този на Виктор Орбан и политически нюх много под четвърт Бойко Борисов. Макар и макропоказателите напоследък да показват оживяване на испанската икономика, за което Народната партия да претендира, че е тяхна заслуга (предстоят редовни парламентарни избори и на централно ниво до края на годината), цената, която обикновените испанци и малкият и средният бизнес платиха през кризата, която ни най-малко не е отминала кралството, се оказа твърде висока и тежка. В допълнение тежки корупционни скандали, директно обвързани с висши членове на управляващата партия и правителството замъглиха и без друго нерадостния политически пейзаж в Испания, завладян от политически елит, който подобно в България е изхабен, зависим и разочароващ.

Заради принципната „дясна“ окраска на Рахой и партията му, и ЕНП, и ЕК се правят, че не забелязват много опасни случки, като нацистки изстъпления на членове и привърженици на Народната партия (вкл. на официални и публични места), явно и неявно неглижиране на престъпленията на режима на Франко и присъствие на представители на правителството на чествания на групи, свързвани с фалангисти. Всичко това естествено провокира появата на нови политически формирования, най-често леви, които за жалост стъпват на популистки призиви за промяна на статуквото и рискови идеи за радикални икономически експерименти.

Какво се опитва да направи Каталуния?

Може би най-симпатичният и демократичен процес за независимост в историята на Европа, след като здравата са страдали и търпели терора на Франко, а и до днес търпят пренебрежителното отношение на испанските националисти, работили са наравно с останалите за демократизацията на Испания и членството в ЕС, и накрая откриват, че държавата-майка е всъщност зла мащеха, която изисква от тях да поемат 25% от данъчната тежест на кралството и да получават обратно реално едва 8% (на хартия са 11%) с почти неизменен годишен фискален дефицит от около 16 милиарда евро и категоричен отказ от Мадрид да се обсъждат каквито и да било промени във фискалния пакт. Непрекъснати нарушения на юрисдикцията на автономията като оспорването на последните промени в Статута ѝ от 2006 (основният закон или нещо като локалната конституция на Каталуния), които бяха приети от Парламента на Каталуния, но стопирани от Конституционния съд на Испания, който принципно няма краен срок, в който да се произнесе. Същият Конституционнен съд, който през 2010 постанови, че кастилският език е задължителен в Каталуния, което е така или иначе по Конституция, но каталунският няма да е такъв, което пък противоречи на Статута. А на базата на това решение, още две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния с репликата, че неговата цел е да испанизира каталунските ученици и студенти, и представи законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, но позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски, нищо че иначе по подразбиране учениците в Каталуния излизат като минимум двуезични (с кастилски испански и каталунски).

Каталуния е принудена да потърси изход. И разбира се, че независимостта не е единственият такъв. Но при отказ да се дискутира нов фискален пакт, отказ да се дискутират промени в Конституцията на Испания към по-федерално устройство на държавата (нищо, че тя бе променена само за един ден заради абдикацията на Хуан Карлос I миналото лято – заради 7,5 милиона каталунци това не било възможно), блокиране на промените в собственият им Статут за самоуправление… не остават много опции… Когато в едно семейство партньорите не се чуват един друг и отказват да обсъждат проблемите си, обикновено следва раздяла…

Всъщност каталунците са разединени по позицията си за независимостта – някои от тях искат отделна държава, напълно скъсала с Испания, други са склонни на повече независимост, но в рамките на Испания, трети са против, но въпреки различията им, със сигурност мнозинството от тях искат веднъж завинаги да се произнесат по този въпрос, от една страна за да го затворят, а от друга – защото правото на самоопределяне е нещо, което се защитава от почти всички.

Но и това не е позволено според управляващите в Мадрид и испанската Конституция. За разлика от Великобритания и Шотландия, в Испания няма диалог и за разумно и демократично разрешение по шотландски модел тук няма никакви шансове, поне при текущия политически елит. Поради, което миналогодишният референдум бе блокиран, обявен за противозаконен, а срещу Президента на Каталуния Артур Мас дори се води разследване от испанската прокуратура.

А целият проблем се задълбочи истински най-вече заради липсата на диалог и желание за обсъждане на ситуацията. Затова изборите утре, всъщност, са законен начин за провеждане на завоалиран референдум. Различното на тези избори е, че двете основни каталунски партии, които са за независимост, се обединиха в обща гражданска листа „Junts pel Sí“, което в превод означава „Заедно за Да“. Идеята е, че ако съберат достатъчна подкрепа, след конституиране на новия парламент да провъзгласят независимост с едностранна декларация.

Съпротивата срещу това е предимно чрез всяване на страх чрез заплахи, че ако бъде провъзгласена независимост:
– Испания ще предприеме всички мерки за запазване на целостта (лична заплаха от Министъра на отбраната на Испания)
– Каталуния ще трябва отново да кандидатства за ЕС (изключително глупаво твърдение, понеже за да кандидатства наново, трябва да бъде призната като самостоятелна държава, което Испания твърди, че няма да направи, а ако се стигне до там, че да признае независимостта ѝ, по-разумното би било да се намери решение как Каталуния да остане член, предвид бизнеса, който е тук и приноса към икономиките на Испания и ЕС, отколкото изкуствено да бъде извадена, което също ще отнеме много време и, както е известно, няма процедура за това)
– Каталунците ще изгубят испанското си гражданство (което следва да е въпрос на личен избор, доколкото те вече имат такова)
– Каталуния ще бъде автоматично изключена от еврозоната, а каталунските банки ще загубят възможността да получават помощ от Европейската централна банка (лична изцепка на гуверньора на испанската Национална банка, който в момента търпи критики, че ролята му не е да провокира кризи и недоверие в банковата система, а точно обратното)
– Ще спрат влаковете, летищата в Каталуния нямало да могат да оперират… Бисерите и опорните точки валят един след друг.
– ФК Барселона щяла да бъде извадена от испанското футболно първенство… ;-)

И т.н., и т.н.

Затова утрешният ден ще е интересен, а ключовите участници в него са:

Junts Pel Sí (Заедно за Да) – междупартийна коалиция между дясно-центристката управляваща Демократическа партия (CDC) на действащия премиер Артур Мас, опозиционната Републиканска левица на Каталуния (ERC), гражданското движение Каталунско национално събрание (ANC) и изявени личности и каталунски общественици. Идеята за такава обща листа и обединение бе именно на Артур Мас и е уникално явление не само за каталунската политика.
Социалистическата партия на Каталуния (PSC), която е против независимостта и твърди, че „нация не означава държава“. Те настояват за реформа на Конституцията, която да превърне Испания във федерална държава.
Народната партия на Каталуния (PPC), която е каталунския клон на управляващата в Мадрид Народна партия и не е изненадващо, че е против не само независимост, но и против какъвто и да е процес за самоопределение.
Unió – малка дясна партия, доскорошен партньор на CDC в управлението, които напуснаха коалицията заради различните си виждания по темата независимост. Изборният им слоган е “Каталанизмът не означава независимост” и също искат промяна в испанската Конституция.
‘Catalunya Sí que es Pot’ (Каталуния Да ние можем) е нова алтернативна коалиция от леви партии (вкл. каталунската версия на Podemos), която няма ясно дефинирана позиция по отношение на независимостта, но е за международно признат референдум.
Ciutadans (Гражданите) са против каталунския национализъм и декларираха, че ще направят „всичко, което зависи от тях“ да предотвратят независимост. Те искат реформа в испанската конституция, с което да се „подобри фискалния пакт за всички автономни области“.
CUP – радикална крайно-лява партия, която иска не само пълен суверинитет от Испания, но и от „политиката на ЕС и диктатурата на капиталите“.

Към тези трябва да добавим и няколко много малки партии, които обаче на предходни избори са събирали едва по няколко хиляди гласа и нямат реален шанс според предварителните прогнози.

Та, както личи, пейзажът е шарен, настроенията са силно политизирани, а един от ключовите въпроси утре е каква ще бъде избирателната активност, спрямо предходни парламентарни избори (през 2012 са гласували 3,66 милиона души или 67,76%).

И накрая, една снимка от емоционален сблъсък, който се случи пред очите ми преди два дни, на закриването на фестивала La Mercè 2015. Alfred Bosch от ERC развя от терасата с официалните лица на общината в Барселона знамето на привържениците на независимостта на Каталуния (отличава се от официалното каталунско знаме с допълнителната звезда в единия му край) и хората на площада полудяха от радост. В отговор представител на PPC се опита да развее испанското знаме и провокира бурни освирквания. В крайна сметка бяха прибрани и двете знамена, за да се успокоят страстите. На снимката Alfred Bosch с вдигната ръка, последния до колоната, се опитва да успокои тълпата, която освиркваше появата на испанското знаме. На терасата бяха и Президентът Артур Мас, бившият кмет на Барселона Xavier Trias, настоящият кмет Ada Colau, както и други официални лица, които не можах да разпозная.

Малко по-късно обаче от покрива на съседна сграда група активисти спуснаха огромна estelada (така се нарича знамето със звездата) и призив за гласуване в неделя.

Утре ще допълня този пост с предварителните резултати.

P.S. Повече за гледните точки на каталунците, за взаимоотношенията им с испанската държава и причините, които ги тласкат към независимост, можете да прочетете в книгата „Какво става с Каталуния?“, издадена на български като свободна електронна книга от Сдружение „Диалози“.

P.P.S. Предварителните резултати показват, че изборите печелят Junts Pel Sí с 62-63 места от новия 135-местен парламент и гарантирано мнозинство на индепендистите, ако към тях се добавят и 10-те места за CUP. Junts Pel Sí печелят мнозинство в 906 от 947-те общини в Каталуния. Категоричните противници на независимостта се очаква да съберат заедно около 52 места. Избирателната активност е най-високата регистрирана от смъртта на Франко до сега – 77.44% – и чувствително по-висока от изборите през 2012 и 2010.

В резултатите на картинката по-долу не са преброени гласовете на около 200 хиляди каталунци зад граница, чийто гласове заради комплицираната процедура за дистанционно гласуване навярно няма да пристигнат навреме (по пощата) за да бъдат преброени. Затова с голяма степен на вероятност може да се приеме, че това са окончателните резултати.

P.P.P.S. И две статии след изборите, които бих препоръчал да се прочетат – едната е анализ на Politico, а другата разказ за хората зад всичко това, защото уникалното на цялата история е именно участието на обикновените хора.

BCN Smart City

23 май 2015

Вчерашният ми текст стигна почти 1500 прочитания само за половината ден до полунощ, което потвърждава усещението ми, колко жадни сме за позитивни неща (не само четива). В този ред на мисли си спомням едно скорошно обещание да споделям за хубавините на Барселона и не в контекста на туристическа дестинация или място за живеене, но и като потенциална отправна точка за бизнес, и че в черновите на този блог от известно време висят за споделяне няколко неща, но… лека-полека…

Първо едно кратко филмче, то е от програмата на общината, която има за цел да популяризира града като място за бизнес, иновации и живот. Докато гледате пробвайте да си задавате въпроса дали с някои от тези неща не могат да се похвалят и български градове като Пловдив или София… а с тези, с които не можем, защо не можем? И дали не може да се направи нещо по въпроса? И няма ли други неща, с които дори да звучим още по-добре, защото аз се сещам поне за няколко.

Между другото отчитайте факта, че това е маркетинг и действителността е такава, но с известни уговорки. Например, аз беснея като ми се хвалят с оптична свързаност и технологии, при положение, че тук съм бил на профи hi-tech събития, на които трябва да извикат екипа на OpenFest да им покаже как се прави wi-fi решение. Включително един Mobile World Congress помня, който беше ужасен в този контекст. Оптичната свързаност на теория може и да съществува, но услугите около нея не са качествени, а са достатъчно скъпи. Мобилните мрежи в Испания също бих определил с една дума и тя е mess. Покритието е зле. Изобщо България е рай в това отношение. Да не говорим за цените.

Но да се върнем на позитивната писта ;)

Барселона беше избрана за европейски, а и глобален умен град (smart city) на 2015 – това е след няколкогодишни съвместни усилия на местното правителство, община и бизнеса. Не много – само няколко години. Ето някои примери (без претенции за систематичност), които направиха това възможно:

Градът си има OpenData портал със свободен достъп, което прави възможно тези данни да се събират, изследват и използват от всички – например за всевъзможни мобилни приложения, които облекчават живота на хората. Разнообразните данни обаче са налични и защото самите институции ги споделят. Разбирането е, че събирането им е финансирано от данъците на хората и те са техни, а не на институциите. Ето например портала със статистически данни на автономната област Каталуния.
Както казах, това по-горе прави възможно например, гражданите да разполагат с мобилно приложение, което в реално време предоставя информация за свободните места за паркиране из целия град. Информацията се събира от сензори за метал и светлина по слотовете за паркиране (звучи безумно скъпо, но не е така – тези сензори стават все по-евтини, а и с малко въображение те могат да предоставят и друга полезна информация).
Контейнерите за боклук (и тези за рециклируеми отпадъци) – все още не всички, понеже проектът е в ход – също са оборудвани със сензори, които рапортуват дали контейнерът се е напълнил. На тази база службата, която извозва боклука оптимизира транспортните си маршрути.
На ключови места са вградени сензори за движение (и не само), които се ползват за купчина полезни неща. Едното е да регулират уличното осветление (ако повече хора щъкат по тротоара, осветлението е по-силно, като намалеят хората или се приберат по къщите, то се редуцира). Другата им роля е да рапортуват данни за замърсяването, шума, влажността и т.н. Всички тези данни, както стана ясно се събират и достъп до тях имат както властите, така и гражданите.
NFC и QR тагове из целия град предоставят разнообразна информация, свързана с конкретната локация.
Приложението на общинската велосипедна мрежа предоставя информация в реално време за наличието на свободни велосипеди.
Няколко училища в Барселона се включиха в startup проект, наречен KanGo!, с който родителите могат да се чувстват сигурни, че децата им са стигнали благополучно до училище. Без някакви велики иновации – просто NFC карта и сканиране с мобилен телефон при пристигане. Но тук е по-важно да кажа, че проектът е възможен заради съвместните усилия на общинската транспортна компания, телефонната компания, няколко NGO-та и социалните предприемачи от KanGo! (Колко хора в България биха предварително отхвърлили такъв проект като наивен, глупав или невъзможен, защото примерно твърде много интереси са замесени?…)
Хайде и един сходен и доста по-технологичен пример от Лондон.

В резюме… Нищо не е толкова сложно, колкото изглежда. Технологиите с всеки ден стават все по-евтини и достъпни. Буквално! А най-голям ефект постигат, когато решават чисто човешки проблеми от ежедневието. И за тях не е нужен технологичен гений, нито Steve Jobs или (пази боже!) Mark Zuckerberg. И за да работят добре, всичко има значение – и най-вече това, което някой друг е направил преди теб и около теб – общината свободна wi-fi мрежа, институциите споделящи данните си, предприемачите, които не се страхуват от това някой да им измъкне брилятната „идея“ и я споделят… Защото в наши дни по-голямо значение от идеите имат възможностите, желанието и куража да ги реализираш. Ключът е в пресечните точки, партньорствата и преизползването на данните, идеите и технологиите. И пречупването им през различен контекст и гледни точки.

И в този ред на мисли още едно рекламно клипче. На някой може да се стори още по-алабала, но всъщност дали не трябва точно това да бъде разбирането ни за време…