No Tinc Por

Да проследят хаштаг #NoTincPor в Twitter. Толкова бе нужно на българските медии, за да добият представа за случващото се в Барселона от миналия уикенд насам. И може би малко базови познания за контекста в Каталуния.

Вместо това българският читател получава умилителни статийки, които разказват как вчера кралят повел хората и как за първи път испански монарх участва в демонстрация от 1975 година насам (смъртта на Франко). Между другото, испанските монарси от тогава до днес са едва двама, а първият от тях е посочен от самия Франко да се сдобие с трона, като това се подготвя около година преди смъртта му (диктаторът доверява част от държавните дела на Хуан Карлос поради влошено здраве).

Какво е важно да знаете за контекста, в който се случи терористичният атентат в Барселона?

На 1 октомври 2017 предстои референдум за независимост на Каталуния, която в момента е със статут на автономна област, но последните промени в този статут вече години наред (от 2006) са блокирани от Конституционния съд на Испания. Основният препъни-камък е, че Каталуния иска повече финансова и фискална свобода. Именно това и още множество по-дребни случки наляха много масло в огъня на движението за независимост. Референдумът се случва след многогодишни опити на локалното правителство в Барселона да преговаря с Испания, което централното правителство внимателно отбягва. В последните години диалогът отсъства напълно или се случва с реплики през медиите, но без никакви изгледи за сближаване на позициите.

Продължение

La petita rambla del Poble Sec

Няколко приятели вече ме попитаха дали Барселона няма да ми липсва. И единственият възможен отговор е: „Разбира се“. Вероятно точно както ти липсва всяко място, където ти е било уютно. Но пък със сигурност ще се връщаме често насам, даже първото вече е планирано. Затова днес – седмица преди заминаването – споделям една песен вместо довиждане.

Cesk Freixas е музикант с позиция и мисия. От тези, които днес са тъжно малко. Такива, които творят заради посланията в музиката и думите, с които да събудят останалите. Творци-знамена. Затова избрах именно негова песен за довиждане, въпреки че не споделям особено политическите му възгледи. Тя е от албума му „La Mà Dels Qui T’esperen“ – може да се намери в Apple Music, вероятно и в Google Play. Така се случи, че с тази песен започнахме преди време обучението си по català.

Песента се казва „La petita rambla del Poble Sec“ и в превод означава нещо като „Малката уличка в Поблa Сек“. Poble Sec е квартал в Барселона, близо до пристанището, а името на уличката, възпята в текста е Blai – която всъщност е една пешеходна алея с много чаровни заведения по нея.

Песента е типична за т.нар. стил rumba catalana, който е смесица от фламенко, рокендрол и кубински вокални влияния. Създаден е в един друг емблематичен квартал на Барселона – Gràcia – от местните роми през петдесетте години на миналия век.

Опитах да направя един нескопосан превод на текста, но… домашното Grammar Nazi не го одобри и се възползва от правото си на президентско вето, затова комуто е любопитно за какво иде реч в песента ще трябва да се задоволи с този горе-долу читав превод на английски.

А ето го и самият бар La Bohème – той си се казва точно така и си е там – накрая на улица Blai, точно както започва песента…

DSCF5822

Какво се случва в Каталуния

Утре е 27 септември – един ден, в който са концентрирани надеждите и тревогите на голяма част от каталунците – малък народ, наброяващ около 7,5 млн жители (16% от населението на Испания) и исторически обитаващ днешните си 32 хиляди кв.км. от североизточната част на Испания поне от десети век, а официално като самостоятелна държава от 12-и век. Казвам днешната територия, понеже през средновековието земите, които са достигнали и владяли, са стигали до Сицилия, Атина и дори се твърди за следи за кратко пребиваване на техни войски в Пловдив. Преди 3 века, след войната за испанското наследство, губят независимостта си. Днес Каталуния (според речника на БАН е редно да я изписвам Каталония, което съзнателно няма да правя) е втората по големина автономна област в Испания и основен двигател на икономиката на кралството, отговорен за 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа на испанската държава. Самостоятелният годишен БВП на Каталуния като правило, дори през годините на кризата, бе над средния за ЕС.

Защо утре е особен ден, който може да промени много неща?

На 27 септември 2015 ще се проведат предсрочни парламентарни избори в Каталуния, които всъщност са поредният опит за де факто референдум за независимост. Пореден и логичен опит, доколкото всички предишни бяха блокирани от Мадрид с всички възможни инструменти и процедури и без никакъв диалог между каталунските автономни власти и централното правителство. Макар този процес да тлее от години и да стана все по-яркоизразен в последните няколко, през които правителството на Мариано Рахой не само не пожела да обсъжда проблема, отричайки, че има такъв и заравяйки глава в пясъка, оправдавайки се с Конституцията, но и даде редица поводи да се коментира, че властите в Мадрид са в главната роля на наливащи масло в огъня на каталунската независимост.

Кой е Мариано Рахой? Министър-председател на Испания и лидер на управляващата в момента Народна партия, по дефиниция дясно-консервативен политик, с посредствен капацитет и потенциал не по-голям и различен от този на Виктор Орбан и политически нюх много под четвърт Бойко Борисов. Макар и макропоказателите напоследък да показват оживяване на испанската икономика, за което Народната партия да претендира, че е тяхна заслуга (предстоят редовни парламентарни избори и на централно ниво до края на годината), цената, която обикновените испанци и малкият и средният бизнес платиха през кризата, която ни най-малко не е отминала кралството, се оказа твърде висока и тежка. В допълнение тежки корупционни скандали, директно обвързани с висши членове на управляващата партия и правителството замъглиха и без друго нерадостния политически пейзаж в Испания, завладян от политически елит, който подобно в България е изхабен, зависим и разочароващ.

Заради принципната „дясна“ окраска на Рахой и партията му, и ЕНП, и ЕК се правят, че не забелязват много опасни случки, като нацистки изстъпления на членове и привърженици на Народната партия (вкл. на официални и публични места), явно и неявно неглижиране на престъпленията на режима на Франко и присъствие на представители на правителството на чествания на групи, свързвани с фалангисти. Всичко това естествено провокира появата на нови политически формирования, най-често леви, които за жалост стъпват на популистки призиви за промяна на статуквото и рискови идеи за радикални икономически експерименти.

Какво се опитва да направи Каталуния?

Може би най-симпатичният и демократичен процес за независимост в историята на Европа, след като здравата са страдали и търпели терора на Франко, а и до днес търпят пренебрежителното отношение на испанските националисти, работили са наравно с останалите за демократизацията на Испания и членството в ЕС, и накрая откриват, че държавата-майка е всъщност зла мащеха, която изисква от тях да поемат 25% от данъчната тежест на кралството и да получават обратно реално едва 8% (на хартия са 11%) с почти неизменен годишен фискален дефицит от около 16 милиарда евро и категоричен отказ от Мадрид да се обсъждат каквито и да било промени във фискалния пакт. Непрекъснати нарушения на юрисдикцията на автономията като оспорването на последните промени в Статута ѝ от 2006 (основният закон или нещо като локалната конституция на Каталуния), които бяха приети от Парламента на Каталуния, но стопирани от Конституционния съд на Испания, който принципно няма краен срок, в който да се произнесе. Същият Конституционнен съд, който през 2010 постанови, че кастилският език е задължителен в Каталуния, което е така или иначе по Конституция, но каталунският няма да е такъв, което пък противоречи на Статута. А на базата на това решение, още две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния с репликата, че неговата цел е да испанизира каталунските ученици и студенти, и представи законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, но позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски, нищо че иначе по подразбиране учениците в Каталуния излизат като минимум двуезични (с кастилски испански и каталунски).

Каталуния е принудена да потърси изход. И разбира се, че независимостта не е единственият такъв. Но при отказ да се дискутира нов фискален пакт, отказ да се дискутират промени в Конституцията на Испания към по-федерално устройство на държавата (нищо, че тя бе променена само за един ден заради абдикацията на Хуан Карлос I миналото лято – заради 7,5 милиона каталунци това не било възможно), блокиране на промените в собственият им Статут за самоуправление… не остават много опции… Когато в едно семейство партньорите не се чуват един друг и отказват да обсъждат проблемите си, обикновено следва раздяла…

Всъщност каталунците са разединени по позицията си за независимостта – някои от тях искат отделна държава, напълно скъсала с Испания, други са склонни на повече независимост, но в рамките на Испания, трети са против, но въпреки различията им, със сигурност мнозинството от тях искат веднъж завинаги да се произнесат по този въпрос, от една страна за да го затворят, а от друга – защото правото на самоопределяне е нещо, което се защитава от почти всички.

Но и това не е позволено според управляващите в Мадрид и испанската Конституция. За разлика от Великобритания и Шотландия, в Испания няма диалог и за разумно и демократично разрешение по шотландски модел тук няма никакви шансове, поне при текущия политически елит. Поради, което миналогодишният референдум бе блокиран, обявен за противозаконен, а срещу Президента на Каталуния Артур Мас дори се води разследване от испанската прокуратура.

А целият проблем се задълбочи истински най-вече заради липсата на диалог и желание за обсъждане на ситуацията. Затова изборите утре, всъщност, са законен начин за провеждане на завоалиран референдум. Различното на тези избори е, че двете основни каталунски партии, които са за независимост, се обединиха в обща гражданска листа „Junts pel Sí“, което в превод означава „Заедно за Да“. Идеята е, че ако съберат достатъчна подкрепа, след конституиране на новия парламент да провъзгласят независимост с едностранна декларация.

junts pel si

Съпротивата срещу това е предимно чрез всяване на страх чрез заплахи, че ако бъде провъзгласена независимост:
– Испания ще предприеме всички мерки за запазване на целостта (лична заплаха от Министъра на отбраната на Испания)
– Каталуния ще трябва отново да кандидатства за ЕС (изключително глупаво твърдение, понеже за да кандидатства наново, трябва да бъде призната като самостоятелна държава, което Испания твърди, че няма да направи, а ако се стигне до там, че да признае независимостта ѝ, по-разумното би било да се намери решение как Каталуния да остане член, предвид бизнеса, който е тук и приноса към икономиките на Испания и ЕС, отколкото изкуствено да бъде извадена, което също ще отнеме много време и, както е известно, няма процедура за това)
– Каталунците ще изгубят испанското си гражданство (което следва да е въпрос на личен избор, доколкото те вече имат такова)
– Каталуния ще бъде автоматично изключена от еврозоната, а каталунските банки ще загубят възможността да получават помощ от Европейската централна банка (лична изцепка на гуверньора на испанската Национална банка, който в момента търпи критики, че ролята му не е да провокира кризи и недоверие в банковата система, а точно обратното)
– Ще спрат влаковете, летищата в Каталуния нямало да могат да оперират… Бисерите и опорните точки валят един след друг.
– ФК Барселона щяла да бъде извадена от испанското футболно първенство… ;-)

И т.н., и т.н.

Затова утрешният ден ще е интересен, а ключовите участници в него са:

  • Junts Pel Sí (Заедно за Да) – междупартийна коалиция между дясно-центристката управляваща Демократическа партия (CDC) на действащия премиер Артур Мас, опозиционната Републиканска левица на Каталуния (ERC), гражданското движение Каталунско национално събрание (ANC) и изявени личности и каталунски общественици. Идеята за такава обща листа и обединение бе именно на Артур Мас и е уникално явление не само за каталунската политика.
  • Социалистическата партия на Каталуния (PSC), която е против независимостта и твърди, че „нация не означава държава“. Те настояват за реформа на Конституцията, която да превърне Испания във федерална държава.

  • Народната партия на Каталуния (PPC), която е каталунския клон на управляващата в Мадрид Народна партия и не е изненадващо, че е против не само независимост, но и против какъвто и да е процес за самоопределение.

  • Unió – малка дясна партия, доскорошен партньор на CDC в управлението, които напуснаха коалицията заради различните си виждания по темата независимост. Изборният им слоган е “Каталанизмът не означава независимост” и също искат промяна в испанската Конституция.

  • ‘Catalunya Sí que es Pot’ (Каталуния Да ние можем) е нова алтернативна коалиция от леви партии (вкл. каталунската версия на Podemos), която няма ясно дефинирана позиция по отношение на независимостта, но е за международно признат референдум.

  • Ciutadans (Гражданите) са против каталунския национализъм и декларираха, че ще направят „всичко, което зависи от тях“ да предотвратят независимост. Те искат реформа в испанската конституция, с което да се „подобри фискалния пакт за всички автономни области“.

  • CUP – радикална крайно-лява партия, която иска не само пълен суверинитет от Испания, но и от „политиката на ЕС и диктатурата на капиталите“.

Към тези трябва да добавим и няколко много малки партии, които обаче на предходни избори са събирали едва по няколко хиляди гласа и нямат реален шанс според предварителните прогнози.

Та, както личи, пейзажът е шарен, настроенията са силно политизирани, а един от ключовите въпроси утре е каква ще бъде избирателната активност, спрямо предходни парламентарни избори (през 2012 са гласували 3,66 милиона души или 67,76%).

И накрая, една снимка от емоционален сблъсък, който се случи пред очите ми преди два дни, на закриването на фестивала La Mercè 2015. Alfred Bosch от ERC развя от терасата с официалните лица на общината в Барселона знамето на привържениците на независимостта на Каталуния (отличава се от официалното каталунско знаме с допълнителната звезда в единия му край) и хората на площада полудяха от радост. В отговор представител на PPC се опита да развее испанското знаме и провокира бурни освирквания. В крайна сметка бяха прибрани и двете знамена, за да се успокоят страстите. На снимката Alfred Bosch с вдигната ръка, последния до колоната, се опитва да успокои тълпата, която освиркваше появата на испанското знаме. На терасата бяха и Президентът Артур Мас, бившият кмет на Барселона Xavier Trias, настоящият кмет Ada Colau, както и други официални лица, които не можах да разпозная.

_XP13181

Малко по-късно обаче от покрива на съседна сграда група активисти спуснаха огромна estelada (така се нарича знамето със звездата) и призив за гласуване в неделя.

_XP13228

Утре ще допълня този пост с предварителните резултати.

P.S. Повече за гледните точки на каталунците, за взаимоотношенията им с испанската държава и причините, които ги тласкат към независимост, можете да прочетете в книгата „Какво става с Каталуния?“, издадена на български като свободна електронна книга от Сдружение „Диалози“.

P.P.S. Предварителните резултати показват, че изборите печелят Junts Pel Sí с 62-63 места от новия 135-местен парламент и гарантирано мнозинство на индепендистите, ако към тях се добавят и 10-те места за CUP. Junts Pel Sí печелят мнозинство в 906 от 947-те общини в Каталуния. Категоричните противници на независимостта се очаква да съберат заедно около 52 места. Избирателната активност е най-високата регистрирана от смъртта на Франко до сега – 77.44% – и чувствително по-висока от изборите през 2012 и 2010.

В резултатите на картинката по-долу не са преброени гласовете на около 200 хиляди каталунци зад граница, чийто гласове заради комплицираната процедура за дистанционно гласуване навярно няма да пристигнат навреме (по пощата) за да бъдат преброени. Затова с голяма степен на вероятност може да се приеме, че това са окончателните резултати.

27S-election-results

27s-results

P.P.P.S. И две статии след изборите, които бих препоръчал да се прочетат – едната е анализ на Politico, а другата разказ за хората зад всичко това, защото уникалното на цялата история е именно участието на обикновените хора.

BCN Smart City

Вчерашният ми текст стигна почти 1500 прочитания само за половината ден до полунощ, което потвърждава усещението ми, колко жадни сме за позитивни неща (не само четива). В този ред на мисли си спомням едно скорошно обещание да споделям за хубавините на Барселона и не в контекста на туристическа дестинация или място за живеене, но и като потенциална отправна точка за бизнес, и че в черновите на този блог от известно време висят за споделяне няколко неща, но… лека-полека…

Първо едно кратко филмче, то е от програмата на общината, която има за цел да популяризира града като място за бизнес, иновации и живот. Докато гледате пробвайте да си задавате въпроса дали с някои от тези неща не могат да се похвалят и български градове като Пловдив или София… а с тези, с които не можем, защо не можем? И дали не може да се направи нещо по въпроса? И няма ли други неща, с които дори да звучим още по-добре, защото аз се сещам поне за няколко.

Между другото отчитайте факта, че това е маркетинг и действителността е такава, но с известни уговорки. Например, аз беснея като ми се хвалят с оптична свързаност и технологии, при положение, че тук съм бил на профи hi-tech събития, на които трябва да извикат екипа на OpenFest да им покаже как се прави wi-fi решение. Включително един Mobile World Congress помня, който беше ужасен в този контекст. Оптичната свързаност на теория може и да съществува, но услугите около нея не са качествени, а са достатъчно скъпи. Мобилните мрежи в Испания също бих определил с една дума и тя е mess. Покритието е зле. Изобщо България е рай в това отношение. Да не говорим за цените.

Но да се върнем на позитивната писта ;)

Барселона беше избрана за европейски, а и глобален умен град (smart city) на 2015 – това е след няколкогодишни съвместни усилия на местното правителство, община и бизнеса. Не много – само няколко години. Ето някои примери (без претенции за систематичност), които направиха това възможно:

  • Градът си има OpenData портал със свободен достъп, което прави възможно тези данни да се събират, изследват и използват от всички – например за всевъзможни мобилни приложения, които облекчават живота на хората. Разнообразните данни обаче са налични и защото самите институции ги споделят. Разбирането е, че събирането им е финансирано от данъците на хората и те са техни, а не на институциите. Ето например портала със статистически данни на автономната област Каталуния.
  • Както казах, това по-горе прави възможно например, гражданите да разполагат с мобилно приложение, което в реално време предоставя информация за свободните места за паркиране из целия град. Информацията се събира от сензори за метал и светлина по слотовете за паркиране (звучи безумно скъпо, но не е така – тези сензори стават все по-евтини, а и с малко въображение те могат да предоставят и друга полезна информация).
  • Контейнерите за боклук (и тези за рециклируеми отпадъци) – все още не всички, понеже проектът е в ход – също са оборудвани със сензори, които рапортуват дали контейнерът се е напълнил. На тази база службата, която извозва боклука оптимизира транспортните си маршрути.
  • На ключови места са вградени сензори за движение (и не само), които се ползват за купчина полезни неща. Едното е да регулират уличното осветление (ако повече хора щъкат по тротоара, осветлението е по-силно, като намалеят хората или се приберат по къщите, то се редуцира). Другата им роля е да рапортуват данни за замърсяването, шума, влажността и т.н. Всички тези данни, както стана ясно се събират и достъп до тях имат както властите, така и гражданите.
  • NFC и QR тагове из целия град предоставят разнообразна информация, свързана с конкретната локация.
  • Приложението на общинската велосипедна мрежа предоставя информация в реално време за наличието на свободни велосипеди.
  • Няколко училища в Барселона се включиха в startup проект, наречен KanGo!, с който родителите могат да се чувстват сигурни, че децата им са стигнали благополучно до училище. Без някакви велики иновации – просто NFC карта и сканиране с мобилен телефон при пристигане. Но тук е по-важно да кажа, че проектът е възможен заради съвместните усилия на общинската транспортна компания, телефонната компания, няколко NGO-та и социалните предприемачи от KanGo! (Колко хора в България биха предварително отхвърлили такъв проект като наивен, глупав или невъзможен, защото примерно твърде много интереси са замесени?…)
  • Хайде и един сходен и доста по-технологичен пример от Лондон.

В резюме… Нищо не е толкова сложно, колкото изглежда. Технологиите с всеки ден стават все по-евтини и достъпни. Буквално! А най-голям ефект постигат, когато решават чисто човешки проблеми от ежедневието. И за тях не е нужен технологичен гений, нито Steve Jobs или (пази боже!) Mark Zuckerberg. И за да работят добре, всичко има значение – и най-вече това, което някой друг е направил преди теб и около теб – общината свободна wi-fi мрежа, институциите споделящи данните си, предприемачите, които не се страхуват от това някой да им измъкне брилятната „идея“ и я споделят… Защото в наши дни по-голямо значение от идеите имат възможностите, желанието и куража да ги реализираш. Ключът е в пресечните точки, партньорствата и преизползването на данните, идеите и технологиите. И пречупването им през различен контекст и гледни точки.

И в този ред на мисли още едно рекламно клипче. На някой може да се стори още по-алабала, но всъщност дали не трябва точно това да бъде разбирането ни за време…

Световен ден на книгата

На този ден преди година написах кратък текст, който сутринта си позволих да припомня из социалните мрежи. Още повече, защото се налага една от темите в световния ден на книгата в България да бъде културата на министъра… но… за друго ще иде реч по-долу, като изводите и връзката със злободневието ще оставя всеки да направи сам.

Само да напомня, че по повод световния ден на книгата и специалния привкус, който добавят към него каталунците – ако не сте си свалили книгата „Какво става с Каталуния?“, която Сдружение „Диалози“ издадe наскоро – днес имате чудесен повод да си я подарите. Напълно безплатно! Адресът за сваляне е http://dialog.ink/#books. И пак да кажа – тя не е само за движението за независимост. Покрай тази основна тема ще научите много важни и интересни детайли за обществото, хората и ценностите им. За много от тях не сте имали дори идея, повярвайте ми. А някои от тях са били и наши български ценности, но за жалост част от тях сме забравили. Или подменили с други…

Иска ми се да ви припомня възрожденците ни! Спомнете си, как след Освобождението българинът е давал мило и драго да изучи децата си. Едни само на четмо и писмо, защото за това са стигали възможностите им, а други са ги изпращали зад граница. И сега се случва същото, но… и онова усещане за тези пропуснати поколения, за които книгата и знанието останаха второстепенни и дори отсъстващи

Ще споделя три цитата от гореспоменатата книга, която моя позната реши да сподели преди няколко дни като неща, които са я впечатлили. Те са от есето на Ева Пике – писател, журналист, преподавател по журналистика и депутат в каталунския парламент.

В тази нова държава, която имаме възможността да изградим, трябва ясно да заявим, че културата е от огромно значение. Ето защо тя не е ненужна. Ние сме изградени от книгите, които сме прочели, от картините, които сме съзерцавали, от песните, които сме изпели. Не можем без култура, защото това е, което ни цивилизова, което придава смисъл на действията ни. Да нахраним интелекта си е толкова важно, колкото и да задоволим физическия глад. Който вдигне ДДС, не го прави в невинно неведение, прави го, защото има интерес: едно нечетящо общество е по-лесно за манипулиране, общност, която е по-податлива на употреба.

И още…

Един от моите любими поети, Жуан Маргарит, защитава културата преди свободата. Защото без култура няма свобода, дори ако гласуваш всяка седмица, докато ако няма свобода, все още може да имаме култура.

И последно…

Идва време, обаче, когато усещаш, че трябва още повече да запретнеш ръкави. Идва време, в което трябва да извисиш глас. Моментът е изключителен, а такива моменти изискват и изключителни прояви. Този момент е сега. Все още се щипя сутрин, за да се уверя, че не сънувам и че наистина се доближаваме до лелеяната от нас независимост, което пък означава нормалност, отговорност към самите нас, означава да бъдем онова, което искаме да бъдем. Ние поемаме посока към това да бъдем нормална държава. Ние искаме само да бъдем това, което сме, нищо повече. Една приятелка ми каза онзи ден, че се страхува, че градим държава, която далеч не е рай. Вижте, поне тази държава ще е наша, и ако има страдание, то това ще си е нашето страдание.
Светът се дели на три групи хора. Хора, които правят нещата, хора, които не правят нещата и пречат на другите да правят нещата, а съществува и една голяма група, включваща всички нас, в която седим и се гледаме, като в зависимост от вибрациите, които една или друга група изпраща, се заемаме за работа или пък отместваме поглед, за да не ни се наложи накрая да товарим кашони, да продаваме лотарийни билети или да чистим масата.

Както казах няма да коментирам нищо, само ще добавя малко цифри, повечето от които научих вчера. Източник е Правителството на Каталуния.

  • Книгите, издавани в Каталуния са средно 4.38 на 1000 души жители. За сравнение във Великобритания числото е 3.44, в Дания 2.40, в Германия 1.09, а във Франция 0.92.
  • Три милиона и 590 хиляди (от 7.5-милионното население на Каталуния) имат членска карта за някоя от 387-те обществени библиотеки в автономията, които съхраняват над 14 милиона книги.
  • 12 нови библиотеки са отворени само от началото на 2015 година.
  • С библиотека в общината си разполагат 93% от каталунците. Цел на местното правителство е да достигне 100%.
  • Средно регистрираните посещения в библиотеките са около 85 хиляди дневно или над 25 милиона годишно.
  • Индексът на четящите хора от 2010 до 2013 е нараснал от 61.9% до 65.3%. (Средно за страните от ЕС този показател е 58%)
  • Миналата година (2014) в деня на книгата са продадени 1.6 милиона бройки от 22571 различни заглавия на обща стойност 19.3 милиона евро.

И още факти от мен и от други източници:

  • Едно от най-популярните телевизионни състезания с парични награди от десетки хиляди евро в Каталуния се нарича „Голямата диктовка“, в което хората се състезават по правопис и богатство на лексикалния си запас.
  • Министър-председателят на Каталуния (тук го наричат Президент) владее перфектно и общува свободно с хора и медии едновременно на каталунски, кастилски (испански), френски и английски език и дори произнася важните си речи паралелно на няколко езика.
  • Каталуния е двигател на испанската икономика и е отговорна за 1/5 от БВП и над 1/4 от износа на Испания. 40% от чуждите компании в Испания са всъщност в Каталуния.

Открийте разликите и взаимовръзките…