SimpleTours

В очаквано продължение на темата за мини-фотографските семинари, a и понеже има вече доста запитвания… към момента мога да кажа следното:

  • Търся фотогенични места, които да предизвикват импулс за снимане. Групата да е откъсната от ежедневието си, за да може наистина да се отдаде на фотография. Градската среда не е лоша локация, но мястото, където живее един човек обикновено не провокира фотографски поглед, най-малкото понеже е твърде познато. А и комбинацията с разходка/екскурзия винаги е за предпочитане.
  • Такива локации трябва да предлагат достатъчно комфортен (за участниците) и сигурен (за техниката) престой. Бил съм на пленер, където вратата на стаята ми в нещото, набедено за хотел не се затваряше. А на друг в банята ми температурите бяха минусови. Затова преговарям за разумно звучащи условия за престой, макар това да не е най-лесното нещо за малка група хора. Локациите няма да се ограничават само в границите на България.
  • Първите няколко семинара ще бъдат за абсолютно начинаещи, понеже съм обещал на много хора да споделя с тях нещата, които те очакват като побутване за да проходят или да се позасилят по наклона. При това искам да го направя по забавен и приятен начин, без да наподобява курс или училище – без презентации, записки или книги. После темите ще стават по-сериозни и ще се въртят от време на време, когато има интерес за една или друга. Не искам да се правя на преподавател и по друга причина – защото и аз искам да уча от хората, които ще участват – и защото не мисля, че съм кой знае какъв капацитет. Може би просто ще опитвам да подхождам към темите и нещата, които знам, както и да ги споделям и разказвам по свой собствен начин, различен от обичайния. И заедно да се учим и експериментираме взаимно.
  • Понякога ще има и популярни гост-ментори, особено когато темите станат по-специализирани.
  • Очаква се хората, посещаващи сбирките да имат някакъв собствен (или взет назаем) фотоапарат. За темите за начинаещи ще е достатъчна и т.нар. сапунерка (в общия случай), която поне е добре да има ръчен контрол върху бленда и скорост, но за специализираните семинари по-сериозна камера винаги би била за предпочитане, доколкото някои неща ще бъдат невъзможни за практикуване с любителска компактна камерка.
  • Класическата формула ще бъде тридневна, макар че може да търпи и вариации – long weekend – петък, събота и неделя. Петъкът е пътуване, настаняване и запознаване. Съботата след закуска започва с кратко въведение в темата и реално снимане на практика през целия ден, а на вечеря разглеждаме кадрите. Нощният живот по вкус и мярка на участниците се подразбира, но е по желание. Неделята (който е преживял нощта) продължава със снимане, волна програма из околностите и по някое време завръщане по домовете. Конкурси, състезания, рейтинги и надпревари не се планират и са противопоказни на моята методология :-)
  • Може понякога да има на разположение демонстрационна техника и промоционално оборудване от някои търговци на фотографска техника, но това няма да е правило. Основната тема на семинарите ще е фотографията като усещане, преразказ и страст, а не техническата надпревара на производителите. В този ред няма да се толерират безполезни спорове на тема марки и производители.
  • Когато в семинарите участват модели ще изисквам перфектното уважение към тях като към човешки същества със съответните емоции и чувства. Пренебрежително и неучтиво отношение към модел е недопустимо при никакви условия.
  • Първите два проекто-семинара са планирани за края на април и след средата на май. Много е възможно първият да се провали, а вторият всъщност да е първи, доколкото нещата около него са по-ясни и сигурни. Надявам се, още през следващата седмица да мога да обявя програмата и формуляр за записване и за двата семинара. Опитвам се да вместя цената на участник в рамките на 120-150 лв (с включени две нощувки в самостоятелна стая в приличен хотел) – поне в началото. Цените на по-специализираните семинари или на такива с гост-ментори навярно ще бъдат по-високи. Тези зад граница също. Принципно не преследвам евтини цели в никое направление. Ценово ефективни – окей, евтини – не.
  • Групата не бива да надхвърля 7-9 души. Ако някой не успее да се класира за някой семинар, ще има следващ.

Най-вероятно, поне в началото, ще обявявам семинарите тук, но за да редуцирам кореспонденцията си по електронна поща ще пусна и бюлетин, който ще бъде най-сигурния начин за своевременно информиране за предстоящите семинари. Може да се запишете за този бюлетин на адрес http://tours.simplestudio.org.

Засега толкова… Приемат се всякакви подсказвания по позициите по-горе – хотели, места, условия, принципи, теми, желания…

Какво не се получава с фотопленерите

Пленерите са класика във фотографския живот на всяка общност. Още в училище помня, че се организираха подобни събития, обикновено около местния фотокръжок. За тези, които се чудят – пленерите са повод, където различни хора, изкушени по един или друг начин от фотографията, да се съберат на едно място заедно и под предлог да поснимат по някоя обща тема, да се запознаят, да обменят идеи и да си премерят… обективите, разбира се. Понякога и да се понапият, в което принципно няма нищо лошо. И обикновено е весело :-)

Та този формат в по-малка или по-голяма степен се следва със завидно постоянство и успех. Пленери у нас обикновено организират няколко фотообщности в България, някои от вносителите на фотографска техника и малки групички от хора със сходни амбиции и интереси. Мащабите също са прилични – присъствал съм на пленери с около двадесетина човека, но и на такива, където фотонародонаселението се мести от точка в точка с помощта на няколко организирани автобуса. Както казах весело е, и обикновено си прекарваме много добре…

Но… винаги се очаква да има едно но, след като съм започнал с такова заглавие :-)

Какво не се получава според мен? Като е редно да декларирам, че това е лично мое мнение и по тази причина съвсем не може да бъде меродавно по принцип. Дълбок поклон и към всички онези, които се нагърбват с организацията на подобно събитие, което от собствен опит знам колко неблагодарна работа може да представлява! Това съвсем не е критика към тях… Но това, което според мен най-трудно се получава на пленер е… снимането. В смисъл това снимане, след което остава нещо за показване. С напиването, запознаването и меренето на обективите, принципно е най-лесно, но то се случва твърде успешно и без да се ходи специално някъде.

Но:

  • На мен лично ми е трудно да се разснимам с още три автобуса фотографи около себе си. Най-малкото, каквото и да правим и както и да се делим, всички си ходим по стъпките и при попадение върху интересен фотообект той бива изпозастрелян от всички математически възможни ъгли и дължини. Другото е, че като се съберем така (по ловджийски) приказките май винаги идват по-сладки от снимането. Пък и не всеки ден можеш да се видиш с толкова много сродни души наведнъж.
  • Пленерите са чудесно място, където можеш да пробваш някой обектив „назаем“ за някой друг кадър под зоркия поглед на неговия собственик – т.е. относително безболезнено за него. Когато пленерът пък е организиран с помощта или направо от някой от вносителите или търговците на техника, дори можеш да получиш тестова бройка за по-дълго време. Но тестването на обективи е друга бира – и е много далеч от онова снимане, от което евентуално се получават прилични кадри.

  • Снимането по време на пленер често е някак формално и между другото. Рядко някой се вживява толкова, че да се измисли сцена, да се отдели нужното внимание за да се аранжират детайлите, да се дебне светлината или да се построи някакво осветление. Обикновено няма как да се направи това, няма с какво, няма и време. И най-често всеки снима прагматично това, което му се изпречи пред очите с минимални усилия.

  • И един – според мен – ключов проблем… Пленерите биват посещавани от значителен брой случайни хора или т.нар. придружители. Това най-често са гаджета, съпрузи, приятели, роднини и познати, които някой води със себе си и които в по-добрия случай имат бегъл интерес към фотографията, а най-често просто наистина са само придружители. Помня на един пленер се бяха появили двойка старци, които просто бяха решили да се разходят, понеже спонсорираната от организаторите цена ги устройвала. Не, че имам нещо против придружителите, но това обикновено са семейните половинки, тичащите им наоколо деца, които изискват своето внимание, хранене, ухажване, мрънкат, уморяват се, нямат никакво намерение да влизат в общата лудост на фотозаразените и т.н… Казано по фотографски – разфокусират нещата… Понякога… ама много…

  • Хората, които участват са на тотално различно ниво в своето фотографско развитие и съответно дори при добро желание някои от тях обяснимо не могат да се сработят в група. Което също е нормално и няма как да бъде избегнато.

С всичко това не искам да кажа, че пленерите нямат смисъл – напротив – нито ще спра да ги посещавам, но…

Миналата година бях поканен на един мини-пленер, организиран от група приятели. Пак не ми се получиха снимки, отделно че почти не снимах, понеже тотално не бях във форма, вследствие купчина проблеми и имах нужда повече от релакс, отколкото от кадри. Но атмосферата беше напълно различна – и много по-фокусирана. И преди съм разсъждавал над това, но тогава се замислих сериозно как да потърся формула, когато малка група (не повече от 7-8 души), със сходно ниво на оборудване и умения се опитва да работи и да се учи взаимно по някаква фотографска тема – в цялост, в по-малки групи от двама или трима, или дори индивидуално, но с придържане към конкретна техника или тема. Може би със съдействието на ментор, но който не обсебва темата, а само предпазливо води останалите без да пречи на личните им изблици на креативност. Важно е да няма дистанция между авторитета на някой, нарочен за лектор и участниците, защото тогава ще заприлича на курс или училище. А най-доброто училище се получава, когато всички се учат взаимно от натрупвания наоколо опит. И се опитват да са приятели, които си помагат, вместо конкуренти, които се състезават един с друг.

Опасявам се, че тези хора трябва да се познават поне малко предварително или поне е важно да имат склонен mindset за да се сработят. Не съм измислил още всички детайли, но мисля да пробвам именно тази формула. Не знам дали ще се получи, но поне никога не съм се страхувал да опитвам. Подробностите малко по-късно, надявам се до края на тази седмица…

P.S. Макар и с цяла година закъснение, това всъщност е продължение на тези размисли

Данни за обективи Nikon

През уикенда на по кафе се бяхме събрали няколко души, които като се спогледахме по едно време се оказа, че всички снимаме с Nikon. И то от години. Заклети никонджии, както се казва… И се оказа, че не всички знаеха за този линк, който ще пусна в края на този пост.

На него един човек събира, обобщава и публикува данни за всеки един обектив на Nikon. Ако някога сте се чудили колко модификации има вашият обектив, или в кой точно период се е произвеждал (според серийния му номер), дали е Made in Japan, колко бройки има като него, особено ако е стар… или пък търсите някой обектив и искате да погледнете ключовите му характеристики, сравнени с предходните или следващите го модели… Не няма да намерите тази информация на сайта на Nikon, освен ако обективът не е съвсем нов. Можете да търсите парченце по парченце из Интернет и при добър късмет да си сглобите картинката с упорство и търпение…

А можете просто да се поклоните пред труда на този човек и да погледнете на този адрес:
http://www.photosynthesis.co.nz/nikon/lenses.html

Можете също да му помогнете с информация или да го почерпите през PayPal. Името му е Roland Vink.

SimpleStudio отново online

Да, знам! Това заглавие вече съм го ползвал, но нещата в историята се повтаряха, нали… кога като трагедия, кога като фарс, кога в името на рекорда… Сегашното повторение ще видим какво ще бъде. SimpleStudio е отново online, но като мой личен фотографски сайт. Както е обичайно за мен, отново е малко недовършен и още няма много фотография и ще е така докъм края на годината, понеже няколко други сайта ще са по-приоритетни за мен идните няколко месеца, но това е тема за някой друг пост.

Всъщност няма да споделям планове за SimpleStudio, понеже досега планирах, подреждах, очаквах, а то малко неща от списъка станаха реалност. Затова сега като се случи – ще си проличи. Но се свърши с амбициите ми да помагам на други хора да осъществат идеите си, за сметка на моите собствени. Между SimpleStudio и моя милост вече поставям знак на равенство. И толкова. Зад този бранд ще стоят единствено моите собствени фотографски амбиции и творчески напъни.

Пиша това заради абонатите на обобщения ми RSS-канал http://tinyurl.com/yovkorss, на които покорно благодаря, че още ме следят там въпреки липсата на активност от моя страна. Аз си признавам, че бих отписал такава емисия.

Това, което мога да споделя, че до края на годината Мултимедийна работилница и аз в ролята на лектор, планираме да направим първия в България курс за Apple Aperture 3. В момента подготвям програмата за (предполагам двудневния) курс и ще се опитам да я напасна така, че да покрива и изискванията на Apple, нужни за сертификацията Apple Certified Pro – Level One за Aperture – далеч съм от идеята, че българските фотографи ще се наредят на опашка да се сертифицират за Aperture, но като ще е гарга, да е рошава. Покрай всичко останало искаме да покажем на хората, защо именно Apple е една от най-подходящите плаформи за фотография, особено за тези с по-сериозни амбиции. Защо не е страшно да поверим целия си работен процес на една единствена програма , а именно Aperture… и как по най-добрия начин да се ползваме от възможностите и, които наистина си струват вниманието… И разбира се, да покажем, че не е толкова страшно да мислим извън рамките на Photoshop…

А плановете на Мултимедийна работилница са да комбинираме това обучение и с фото пленер… Дано да смогнем преди края на шарената есен. Подробностите ще се разчуят веднага след като фиксираме някакви конкретни дати и програма.

Ултравиолетови филтри

Първият филтър, за който чува начинаещият фотограф обикновено е ултравиолетовият филтър, най-често отбелязван като UV от всички производители. Всъщност обаче, това е цяла фамилия филтри с някои разновидности в нея, цените на които се движат в диапазона от десетина долара до около двеста. Нека да видим какви са основните видове UV-филтри и основните разновидности при тях.

Най-обикновеният UV-филтър е т. нар. UV protector. Както не е трудно да се досетим от името му, неговата основна функция е да предпазва обектива, а именно неговата най-външна леща, която е изложена на атмосферни катаклизми като дъжд, изпотяване и човешка небрежност – удряне, драскане и др. Това е най-евтиното възможно стъкълце, което можете да си купите от фотомагазина и ви съветвам да го направите за всеки обектив, който използвате (освен за тези обективи, които перманентно ползвате с друг филтър, примерно поляризационен). Тази грижа за обектива си струва подобна скромна цена. UV предпазителя почти не е филтър, ако трябва да сме честни – той осигурява само най-основно филтриране на ултравиолетовата светлина.

Защо обаче ни е нужен UV филтър? Просто фотографската лента, както и видеолентата и цифровия сензор, са по-чувствителни към ултравиолетовата светлина в сравнение с човешкото око. Проявлението на това е появата на белезникавосинкави нюанси върху фотосите, особено при снимки от големи дистанции или пък над водни повърхности с много вода или много небе. Снимки на голяма надморска височина също могат да бъдат проблемни заради много високото съдържание на UV-светлина, което прави нещата доста синкави. В последния случай се препоръчва дори UV-Warm филтър.

Истинските UV филтри са Sky и Haze филтрите, които се използват за да изчистват цветовете и да спестяват синкавите оттенъци. Различните производители имат свои означения за каталогизиране на филтрите, обикновено с някаква цифрова скала, но доколкото не говорим за конкретен производител ще се придържаме към по-популярните типови названия. Sky филтъра обикновено филтрира около половината UV-светлина от спектъра (най-често някъде до 365nm), а Haze филтъра малко повече (около 3/4 или до около 390nm). Все пак проверете спецификациите на конкретния производител преди да купувате. Tiffen например, обозначават филтрите си като Sky 1A, и Haze-1. Те предлагат и Haze 2A филтър, който теоретично би трябвало да филтрира целия UV-спектър.

Съществуват и комбинации от UV и затоплящи филтри (най-често бледо оранжеви), които се означават като UV Warm филтри с двоен ефект – едновременно филтрират ултравиолетовата светлина и затоплят цветовете на снимката. Поради голямото многообразие на такива комбинации и какви точно са те, е добре да проверите брошурките на производителите им. UV-филтри се използват предимно в цветната, но така и в чернобялата фотография, най-малко като протектори. Повечето UV-филтри се продават и в широкоъгълно изпълнение (wide angle), а някои и multi-coated (това е специално покритие, подобно на това, с което е обработена и оптиката на обектива ти, наричат се още и просветлени), което значително повишава цената им.

UV-филтрите са с фактор 1, което означава, че не влияят на експозицията при снимане през тях.

Широкоъгълните филтри (wide) са максимално тънки за да не ги „види“ обектива, което разбира се ги прави и по-скъпи. Просветлените филтри също са по-скъпи от обикновените.

Статията е написана за urbanstyle.org и за първи път бе публикувана там.