Откровения

> – Имам позната, която е хомосексуална. Разказвала ми е, че най-трудното при тях е т.нар. coming out – това да си признаеш пред околните какъв си. Май тези, които се крият вътре в себе си, имат същия проблем. И май блогът е добро средство за решаването му. – Ха-ха – винаги съм

> През деня – в късния мрачен следобед разцъфна докато вън облаци притискаха времето. И то се прегъна, сепна се, рухна… Извади от дебрите спомени бремето, отдавна мечтано, пропуснато, дирено… Яви се отникъде, от сивото нищо на дните – разхвърляни дупки на сирене – безлично студени и бледи, и хремави също. Това ли

> – Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели. – Безусловна? – повтори тя. – Ако съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако

> Най-страшно е да се загубиш в себе си. (Киркегор) Доколкото имам спомени Киркегор казва това за личността в лабиринта на самотната душа. Аз лично винаги най-много съм се страхувал от самотата, която може да те лъхне докато не си сам – докато си с голяма компания или със скъпи хора

Преди минути казах лека нощ на Станимир и го оставих да пуши в кухнята. Днес отново навъртяхме около 200 километра из околността. Сутринта се разходихме покрай морето и морската градина, после из центъра, Чувствах се страхотно, дишах свободно и някак леко. Бургас [https://yovko.net/index.php?p=156] ми