Откровения
Ето ме още веднъж на игрището на разбитите сърца. Още едно преживяване, което ще впиша в личния си дневник. Още едно емоционално самоубийство от свръхдоза чувства и гордост. Много късно да кажа „Обичам те“. Много е късно да започна отново пиесата. Напускам останките на вчерашното си детско игрище. Губя се
Откровения
Джак възбудено размишляваше докато шофираше раздрънкания джип, който му оставиха на разположение, когато пристигна преди няколко часа в селото. Хълмчето беше ниско, но пътят до проклетата дупка, която геолозите на Франк бяха открили беше отвратителен. Наистина само джипът можеше да го закара до лагера им. Какво ли, по дяволите, беше
Откровения
Спомняш ли си?… Нощта? Затворен с това писмо в стаята си. Същото, което зачеваш сега до поредния сутрешен кюртаж на закуска, раждайки недоносената си маска. Облечи я, нищо, че има парчета плацента – така е по-истинска. По-добре скрива липсата на същност… Спомняш ли си?… Нощта… Затворен с това писмо в стаята
Откровения
Когато чашите се чукат във коледната нощ, вън снегът горчиво липсва, и ласките ги няма, и сънят е бос,… а Коледа в сърцето ми отново се разписва. 25 декември 1995 Пловдив
Откровения
Посвещавам на 3 август и едно момиче Следобед бе – бяхме двамата само сами и гладни, но вместо нещичко вкусно изпихме сълзите си, допряли рамо до рамо, сляхме поглед, душа, дъх, сляхме и нашите устни. Дрехите паднаха, разпилени из стаята при въпросите, захвърлени временно, дали свобода на мечтата – омайната, на копнежът
Откровения
Зима е. Безснежна, суха и студена, а времето увиснало е в безконечен бяг. Градът отвръща поглед от улицата замразена. Слънцето го няма. Няма даже сняг. Опустялата ни вечер си отива скоро, а пък закъснява безлюдната ни утрин. Как да преживеем това време голо между сляпа вечер и закъсняла сутрин? 5
Откровения
Изчезват бавно по своите пътища мечтите, примесени с минало. С присъдата на слепи сънища и със скръбта по спомени изстинали… Есен е, Господи. Дни на равносметка. И на броене на пилците… Ти как си със сметките, Господи? Излизат ли? Май не, а? То кому ли излизат, Господи. Ние дето сме
Откровения
На И. Вечер бе, а бе толкова светло. Очите ти грееха, дъхът ти горя, слушах твоята задъхана песен и с устни попивах твоята душа. Целувах безспирно меката кожа. „Колко си сладка!“ повтарях наум, прегръщах те лудо и в нашето ложе любовта не ни дари със сън. Ръцете ти – нежно обвили
Откровения
На П. Радвах се, когато те видях. Плаках сам, когато ти се радвах. Страдах те като осамотях, но смеех се, когато страдах. Обичах те, когато оцелях. Сънувах те, когато те обичах. Врекох се, когато оживях и мразех те, когато ти се вричах. 8 септември 1993 Пловдив
Откровения
… Викът на възкресението, на разкъсаната истина, на блаженството. Върховното удоволствие за съзнанието и тялото. Прозрението за усещане. И усещането за съвършенство. И чувството за несъществуване. Липса на време, на разум, на плът. Само усещане – ефирно и истинско. Няма го тялото, няма го умът, няма го дори преживяното и самото преживяване.
Откровения
Когато чашите се чукат в празничната нощ, потънал във разкош от спомени и чувства, Сляп от мъка – скрит във плащ от смях, щастлив съм външно, а умирам вътре. 28 декември 1992 Пловдив