Откровения

Нощта е астматично опустяла и само времето се гъне прозаично в безплоден задух, с темпо вяло – безпаметно във своята статичност. И ту се виждам, ту се губя в призрачност – като в двоична алгебра – досадно точно. Сред купесто-тревожна облачност и лятото, което не започна… Облечен в сивосив човекобран, почти трагично е,

Той излезе от тъмнината на неосветената входна врата на сградата. Оставаха броени минути до изгрева на слънцето. Бяха работили през цялата нощ по новия си проект и умората вече ги беше надвила. Някои заспаха там, но той беше решил да се прибере в къщи за да дремне два-три часа преди