Tokyo Hotel Story

Миналата вечер в галерия Склада (на 4-тия етаж на ул. Георги Бенковски 11 – точно над чайната „Чай във фабриката“) беше открита изложба на едно от нашумелите имена в съвременната фотография. И по точно последният проект на родената в Канада, но живееща в Германия Nathalie Daoust, наречен Tokyo Hotel Story.

Някак не съм сигурен дали нашето общество преживя и случи локалната си сексуална революция, или както всички други революции и тази му се случи (или му я случиха) по инерция. Затова и никак не съм убеден каква част от това общество може да погледне на такава изложба с нужната доза непреднамерена зрителска зрялост, но е адски радващо, че има хора, които полагат усилия да показват у нас и фотография извън безобидните теми и стереотипи. Защото изкуството трябва да води диалог с публиката, и да провокира – мислене, емоции, противопоставяния, дискусии – а фотографиите на Натали Дауст са именно такива. Това е трудна фотография. И не само защото е на ръба, в твърде много отношения и посоки, а защото допуска различни послания, без да налага клишета за правилно и неправилно. Снимките са ярка проява на собствения и поглед и присъствие, но той оставя пространство и за зрителска позиция. Кадрите не налагат такава – те нито се дистанцират достатъчно за да изглеждат просто документално-репортажни, нито отправят еднозначни авторски послания. А авторът остава там, лично ангажиран с всеки запечатан момент – ще го видите във всеки кадър докато го съзерцавате, редом до вас и най-често през вашите очи. Истинската фотография винаги е много лична.

Натали прекарва няколко месеца в Alpha In, който е един от най-големите „хотели на любовта“ в Япония, където се практикува BDSM. Места, които силно акцентират върху дискретността, а снимането там е абсолютно невъзможно и забранено. Въпреки това младата фотографка успява не само да получи разрешение да снима момичетата, работещи там, в техните превъплъщения, но и позволение да публикува кадрите, които от вчера до 8 юни са изложени и в София.

През времето, през което е там, Натали снима 39 момичета в техните private rooms, в обкръжението на обстановката и инвентара, с чиято помощ осъществяват фантазиите на клиентите си. Част от изложбата представлява и 3D-изображения на интериора, които се разглеждат с нужните очила.

Кадрите разхождат зрителя около множество граници – очевидните – между реалността и фантазиите, ролите на половете, или поне тази на жените, платената „любов“, табутата и перверзното. Но същите кадри ще ви разходят и около някои други граници – не толкова очевидни, а именно взаимоотношенията между същите тези полове, в същото това общество, зад едни други стени. Въпреки, на пръв поглед разкрепостената японска сексуалност, подразбиращата се в обществото сексуална роля на жената, и там често не излиза извън рамките на обичайното присъствие в акта. Фотосите в Tokyo Hotel Story показват други жени – доминиращи, доминирани, експлоатиращи и експлоатирани, но всички в активни сексуални роли.

Снимките са правени с Nikon F3 и цветен фотографски филм. Копирани са ръчно като странната игра на фокуса и дефокуса е направена чрез механично огъване на емулсията при копирането, целейки да постигне внушение за размиването и близостта на границата между действителността и фантазиите. Много на място и майсторски приложен похват.

Всъщност изложбата си струва напълно отделеното време и няма никакво значение дали нашето общество е достатъчно пораснало за нея или не е. Хората, които се интересуват от съвременно изкуство и съвременна фотография не бива да пропуснат име като Nathalie Daoust и… да пропуснат да провокират и себе си… и своите граници ;-)

Виртуална граница

Terry Richardson – популярен и провокативен американски фотограф, превърнал неглижирания, ала-полароиден и мърляв технически подход към снимането (и често пълната безвкусица) в свой стил – снима две 24-годишни нашумели американски актриси, поразсъблечени по бельо. Нашумели са, обаче, заради ролите си на 17-годишни тийнейджърки – това е важно за историята. Сесията е за новия брой на списание GQ, за което традиционни теми са мъжките играчки – коли, жени и спорт. Жените в GQ по принцип рядко са твърде облечени. На корицата също е снимка от въпросната сесия.

По повода Америка се задави с дискусия. Темата е приемлива ли е тази провокация… така де, корица… и сесия… на 24-годишни актриси, изглеждащи по лолитски секси в контекста на внушението, че са на 17. От списание, чийто таргет е зрелият мъж. Използват се дефиниции като „граница на педофилията“, „сексуализация на младежта“ и „виртуално детско порно“…

Този свят наистина е в криза… А Terry, обзалагам се, потрива ръце. Мацките също…

Другата

Оставих я да спи с идеята да я изненадам със закуска в леглото преди да се е събудила. Винаги попадам на жени, които спят до обяд, ако не ги събудя. Това е някаква орисия, която ме преследва цял живот, задължително във всичките ми топли връзки с нежния пол. Дори на едно изключение по грешка не случих. Както и да е – не се оплаквам. Така имам време за себе си сутрин, когато попадна в поредната обсебваща връзка, когато сякаш се опитват да запълнят всяко ъгълче от съществуването ти с присъствие, реки от думи и претенции за внимание. Такива са пък всичките ми „официални“ връзки. Отново без изключения.

Тя не беше такава. Виждахме се рядко, само когато обстоятелствата позволяват и половинките ни отсъстваха някъде. Беше по-млада от мен и почти не си общувахме иначе. Беше точно от поколението, което нямаше нужда от Cosmo за да подхранва въображението си как да впечатли някой в леглото, и имаше поне още няколко години преди да започне да съгласува с bg-mamma всяко свое значимо или дребно житейско предизвикателство. Беше дискретна, съобразителна и дистанцирана на дневна светлина и напълно всеотдайна и раздаваща се вечер, с ярко и запомнящо се присъствие между чаршафите, което никой мъж не би пропуснал да оцени – комбинация, която напълно заслужаваше внимание и усилията по приготвяне на закуска…
Продължение

Паралакси

Преди малко ми попадна новия брой на Плейбой, в който не намерих нито една причина да похарча 5 лева за него, а сега и на вас ще разкажа най-интересното, за да ви предпазя от необосновани харчове. Напоследък много рядко разлиствам Playboy БГ, но преди две-три години списанието съвсем си биваше за четене, а сега не става дори за разглеждане, но както и да е…

Всъщност рубриката е наречена Паралели, но избрах моето заглавие да е по-различно, защото самото сравнение няма особен смисъл ако не си направиш и нужните изводи. Иде реч за сравнение между две платинено-руси мацки – Playmate БГ и Playmate USA – по няколко ключови технико-технологични характеристики. Това, което се хваща от пръв поглед е далеч по-чаровната усмивка и симпатично обаяние на американката, на което българката противопоставя единствено чувствително по-големи бюст и задник, поне единият атрибут от които е изкуствен, както и цвета на косата и, съдейки по нюанса му и твърде категоричния контраст с цвета на интимното и окосмяване. Навярно ситуацията и с щатската плейбойка е подобна, но преки доказателства липсват, доколкото липсва и каквото и да е друго окосмяване освен това на главата и. Това беше само за да подгреем любопитството на мъжката публика и неизвестния брой последователки на Сафо. Иначе… по същество…

Знам, че от частния случай към общото не следва да се правят генерални изводи, но искрено се забавлявах с паралаксите от гледните точки на двете момичета към живота. Американката харесва срамежливи мъже, а българката властни. Щатската мома обича да е сред природата с широки удобни панталони, а нашенката да обикаля магазини и заведения с къси секси роклички. Момичето отвъд океана предпочита романтични романи, а нашето момиче кървави мафиотски истории. И докато мацката от Щатите си пада по плюшени мечета, българката предпочита телефони, коли и пари. Това, което осмисли деня ми обаче, са амбициите на двете млади жени – американката иска да е любяща съпруга и майка, докато целта на нашето момиче е… да успее да завърши висше…

Open Source Sex

// warning: works best without a girlfriend
do
 {
  work();
  eat();
  sleep();
 }
while (alive);

Съвесем наскоро в Linux за българи се разгоря почти/полу/отчасти сексистка дискусия… Няма значение каква беше темата. Все повече и повече Интернет се меси в ежедневието ни. Отдавна се е намърдал в кухнята, във взаимоотношенията, и под завивките, разбира се – къде заради заспали хакери с лаптоп в леглото си или заради някакъв online форум за предпазване от забременяване, майчинство или тийнейджърски съвети „как се прави“…

Вчера попадам на една стара статия на Annalee Newitz в AlterNet, който напоследък чета и нямаше как да не кликна върху заглавието, което изплагиатствах и за този си постинг. Open source sex: If code is free, why not me?

Размислите върху темата за паралелите между сексуалната и софтуерната свобода определно са интересни. Преди няколко седмици приятел ми прати link към порносайт, в който разни мацки бяха заснети в смели позиции с едни големи плюшени пингвини. Шумотевицата около LinuxSlut.net пък отдавна вече отмина. Въпрос на време е изкуството, културата и цялото ни ежедневие да бъде завладяно от open source, creative commons и free culture вълна. Нямам никакви съмнения, за което… Просто наистина е само въпрос на време. Дали обаче това ще засегне и сексуалността ни? Определено темата е забавна – всъщност зависи… Някак си да си имаш open source гадже няма нищо чак толкова лошо – даже някак си е cool. Ама дали ще съм много happy ако си имам open source щерка някога…

Мда-а-а… Ще трябва да еволюирам ;)