Миналата вечер в галерия Склада (на 4-тия етаж на ул. Георги Бенковски 11 – точно над чайната „Чай във фабриката“) беше открита изложба на едно от нашумелите имена в съвременната фотография. И по точно последният проект на родената в Канада, но живееща в Германия Nathalie Daoust, наречен Tokyo Hotel Story.

Някак не съм сигурен дали нашето общество преживя и случи локалната си сексуална революция, или както всички други революции и тази му се случи (или му я случиха) по инерция. Затова и никак не съм убеден каква част от това общество може да погледне на такава изложба с нужната доза непреднамерена зрителска зрялост, но е адски радващо, че има хора, които полагат усилия да показват у нас и фотография извън безобидните теми и стереотипи. Защото изкуството трябва да води диалог с публиката, и да провокира – мислене, емоции, противопоставяния, дискусии – а фотографиите на Натали Дауст са именно такива. Това е трудна фотография. И не само защото е на ръба, в твърде много отношения и посоки, а защото допуска различни послания, без да налага клишета за правилно и неправилно. Снимките са ярка проява на собствения и поглед и присъствие, но той оставя пространство и за зрителска позиция. Кадрите не налагат такава – те нито се дистанцират достатъчно за да изглеждат просто документално-репортажни, нито отправят еднозначни авторски послания. А авторът остава там, лично ангажиран с всеки запечатан момент – ще го видите във всеки кадър докато го съзерцавате, редом до вас и най-често през вашите очи. Истинската фотография винаги е много лична.

Натали прекарва няколко месеца в Alpha In, който е един от най-големите „хотели на любовта“ в Япония, където се практикува BDSM. Места, които силно акцентират върху дискретността, а снимането там е абсолютно невъзможно и забранено. Въпреки това младата фотографка успява не само да получи разрешение да снима момичетата, работещи там, в техните превъплъщения, но и позволение да публикува кадрите, които от вчера до 8 юни са изложени и в София.

През времето, през което е там, Натали снима 39 момичета в техните private rooms, в обкръжението на обстановката и инвентара, с чиято помощ осъществяват фантазиите на клиентите си. Част от изложбата представлява и 3D-изображения на интериора, които се разглеждат с нужните очила.

Кадрите разхождат зрителя около множество граници – очевидните – между реалността и фантазиите, ролите на половете, или поне тази на жените, платената „любов“, табутата и перверзното. Но същите кадри ще ви разходят и около някои други граници – не толкова очевидни, а именно взаимоотношенията между същите тези полове, в същото това общество, зад едни други стени. Въпреки, на пръв поглед разкрепостената японска сексуалност, подразбиращата се в обществото сексуална роля на жената, и там често не излиза извън рамките на обичайното присъствие в акта. Фотосите в Tokyo Hotel Story показват други жени – доминиращи, доминирани, експлоатиращи и експлоатирани, но всички в активни сексуални роли.

Снимките са правени с Nikon F3 и цветен фотографски филм. Копирани са ръчно като странната игра на фокуса и дефокуса е направена чрез механично огъване на емулсията при копирането, целейки да постигне внушение за размиването и близостта на границата между действителността и фантазиите. Много на място и майсторски приложен похват.

Всъщност изложбата си струва напълно отделеното време и няма никакво значение дали нашето общество е достатъчно пораснало за нея или не е. Хората, които се интересуват от съвременно изкуство и съвременна фотография не бива да пропуснат име като Nathalie Daoust и… да пропуснат да провокират и себе си… и своите граници ;-)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Един коментар

  1. От вашия блог научих за изложбата на Натали Дауст. С интерес ще я посетя. Благодаря за хубавото ревю! Поздрав!

    Отговор

Ако искате да споделите нещо