На Учителя с любов

От няколко дни водя паралелни разговори с различни хора по електронна поща, на живо и по други начини, на една и съща тема… или почти една и съща… Понякога звучи като разговор за сблъсъците, друг път за разминаванията, трети път за надбягванията със себе си, за търсенето и намирането, за красивото и докосващото… Диалозите изглеждат някак различни, но всъщност не са… Въртят се все около това дали създаваме или унищожаваме. Дали сме ценители или консуматори. Без значение на какво – на енергия, на любов, на докосвания…

Някой друг път ще пиша за това, понеже днес поводът е толкова хубав, че не искам да го натоварвам с тежки размишления. Но започнах с енергията, любовта и докосванията, понеже отново споделям новина за фотографска изложба, която бе открита преди няколко часа и е много специална. На човек, когото много обичам, защото не просто ежедневно ме учи на фотография в чистия и вид на концентрирана есенция… кадър по кадър, от висота, която зная, че никога не бих могъл дори да помисля да достигна, но и защото всеки разговор с него ме учи на нещо много повече… на любов към самият живот, на едно зряло усещане и разбиране за пълноценност във времето, пространството, красотата, смисъла, истината, любовта…

Начо е приятел, който те зарежда с присъствие. Начо е магьосник, който рисува със светлина, по начин, който много малко хора умеят толкова съвършено. Начо е човек, който наистина успява да види красивото във всяка жена. Във всяка! Защото Начо е ценител… и в този момент спира да има значение дали е фотограф или нещо друго… И понеже все пак е фотограф, любимата му тема е Жената (главната буква е нарочна), а неговият жанр е голото тяло, кадрите му са неговото изразно средство… Кадри, които винаги са пълни с истории, с присъствия, с енергия, с докосвания, с непреходност… с красота, разказана с толкова пърхаща нежност, възхищение и любов, които само един истински ценител на женствеността и красивото може да вложи. И за когото няма значение дали фантазиите са реални или реалността е само фантазия.

Наистина уникални неща има в изложбата на Начо Каменов „Фантазии“, която ще остане в Арт-център Фотосинтезис до 9 август. Особено впечатляващи, просто спиращи дъха, са принтовете в голям формат и си струват всяко усилие да бъдат видяни на живо. Една разходка сред кадрите в галерията ще ви направи различни. По-живи, по-истински, по-вдъхновени… по-обичащи… повече авантюристи, повече мечтатели… по-смели мечтатели 🙂

Аз имам удоволствието да ви представя под формата на видео малко допълнителни фантазии – кадри, които лично Начо подбра за разширения преразказ на неговия свят от красиви видения. Кадрите във видеопрезентацията са различни от тези в изложбата. Музиката е на Тони Райжеков, а удоволствието ваше…

Маестро, благодаря!