Вход Абонамент

Откровения

Страх

Страх

Не съм забравил твоят ден, но страшно трудно е да ти напомням за себе си и онзи плам у мен, започнал толкова отдавна, че началото не помня. Да – страх ме е! От себе си. От теб. Не знам къде да скрия чувствата притиснати. Не ме е страх от сенките нощес,
Йовко Ламбрев
Усещане за жена

Усещане за жена

Изплагиатствах заглавието на онзи филм с Ал Пачино за този пост не заради друго, а защото това е лично моята си визия по въпроса, моята представа за хармония, и съм много далеч от идеята да ми пука доколко тя е правилна или не за някой друг, различен от моето си
Йовко Ламбрев
You'll See

You'll See

Преди малко се разрових за една книга и случайно попаднах на свои стари записки, сред които изпадна едно листче с този превод. Всъщност никога не съм превеждал нищо с изключение на документация, статии и софтуер – с едно изключение – това. Беше преди доста време. Едно момиче ме помоли за превод на
Йовко Ламбрев
Съществуване

Съществуване

Тъжно светят, бавно горят, трудно се палят отблясъци истина в свитък омраза, все по-отчаяно сълзи се топят, чувства убиват, разнасят зараза. Крака се преплитат, ръце се продават, восъчно-жилаво изстива страхът. Стенания литват, с болка омайват, целомъдрие капе в прахта. Кървави капки, капки тревога, девственост груба умира сама, стиснато гърло, свян
Йовко Ламбрев
Момичето от сияйната планета

Момичето от сияйната планета

Този разказ е подарък за едно много специално за мен момиче за 13 февруари – денят, в който преди точно една година за първи път видях светлината в очите и. Подарявам го и на всички влюбени, които на 14-ти февруари ще греят истински. > Tall and tan and young and lovely,
Йовко Ламбрев
Студ и тишина

Студ и тишина

Студено грее слънцето на февруари. Тихо и студено преминават дните. Сиви хора по улици и тротоари студено и тихо отминават свити. Студени лъжи си разменяме тихо. Тихо обичаме със студени обятия. Студено е… чак тишината закиха и тихо избълва студени проклятия. 5 февруари 1994 Пловдив P.S. Преди точно 11
Йовко Ламбрев