Откровения
Прибирам се от Коледното парти на фирмата. Всъщност то просто беше масово посещение на дискотека. Смятах да ходя направо от офиса, но в крайна сметка реших да мина през къщи. Не ми се ходеше точно в уреченото време. Звъннах на Кети и я намерих още в офиса, тя ми обеща
Откровения
Пред теб събличам се до болка истински, единствено усмивката оставям. Докосванията ми пак са необмислени, в писмата си сконфузено се преповтарям. И не, че не искам да се загубя в косите ти – разлюлян водопад от мед и от слънце – но само изплетен от сънища поглед в очите ти може да
Откровения
На едно Лунно момиче До мене бе притихнала в мълчание, във тъмното, обвита във косите си. И в тишината нямаше страдания – само нежно се докосвахме със мисли. Нощта виновно някак си се скъса – усмивки на лицата ни постави. Дали защото всяка луда страст е къса, а любовта понякога остава. Защото
Откровения
– Имам позната, която е хомосексуална. Разказвала ми е, че най-трудното при тях е т.нар. coming out – това да си признаеш пред околните какъв си. Май тези, които се крият вътре в себе си, имат същия проблем. И май блогът е добро средство за решаването му. – Ха-ха – винаги съм си
Откровения
През деня – в късния мрачен следобед разцъфна докато вън облаци притискаха времето. И то се прегъна, сепна се, рухна… Извади от дебрите спомени бремето, отдавна мечтано, пропуснато, дирено… Яви се отникъде, от сивото нищо на дните – разхвърляни дупки на сирене – безлично студени и бледи, и хремави също. Това ли е
Откровения
– Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели. – Безусловна? – повтори тя. – Ако съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако лягам
Откровения
Най-страшно е да се загубиш в себе си. (Киркегор) Доколкото имам спомени Киркегор казва това за личността в лабиринта на самотната душа. Аз лично винаги най-много съм се страхувал от самотата, която може да те лъхне докато не си сам – докато си с голяма компания или със скъпи хора – това
Откровения
Преди минути казах лека нощ на Станимир и го оставих да пуши в кухнята. Днес отново навъртяхме около 200 километра из околността. Сутринта се разходихме покрай морето и морската градина, после из центъра, Чувствах се страхотно, дишах свободно и някак леко. Бургас ми действа невероятно облекчаващо – някак далеч от трите
Откровения
С Мишинев закъснявахме за началото на семинара вчера, когато малко пред София Здравко звънна за да попита за един момък, който за първи път трябваше да участва в нашите съзаклятнически семинари. След разговора и двамата със Стоян прихнахме да се смеем и той предложи ценните мисли и фрази на Здравко
Откровения
На Р. С пропуснато докосване те заговорих тогава и със страх от упреци на нещо минало, с мечта за допир и самозабрава, и с топлина на старо, меко вино. Потънах в теб, приемайки те в себе си… с отломките на оцелялото ми тяло. С докосване ми построи убежище, а себе
Откровения
На Преслава, с цялата ми благодарност за това завръщане Нощта вали със капки мрак, отронени от вихърa на времето – палачът на прогизналите ми от влага спомени. Нощта вали, звездите плачат. На пълнолунна светлина съзирам сенките на петилетното си мълчаливо бродене. Безбройно много са и хладни са отломките на отегчително-жестоките ми
Откровения
На Essy, с много обич Късният следобед не след дълго щеше да принуди оранжевото слънце да се скрие под рамката на прозореца, въпреки ясното безоблачно небе, обвило града. Есента вече започна да съблича дърветата и да оцветява листата им. Бавно и неумолимо настъпваше зимата – един сезон, не особено симпатичен ако