Откровения

Животът 100% offline

Животът 100% offline

Различен е… И на вкус е твърде клиширан. Като недобре притоплено парче вчерашна пица. Еднообразен, монотонен и сив… С малко сос… Глътка online свежест късно привечер в леглото действа ободряващо. Не пиша, но чета… Така ще е още няколко дни. Опитвам се да открия частици значение и смисъл в баката
Йовко Ламбрев
Dreaming Blue

Dreaming Blue

На себе си Луната пак се е облещила. Напълно бляскава, но не напълно истинска. А с хладнотата си едва приклещила е поредната отиваща си приказка. Мечтите ни се раждат за да страдат, изстрадани не са ни интересни – като неуловимо диво стадо би трябвало да са… не прекалено лесни… Но вглеждайки
Йовко Ламбрев
Меланхолия

Меланхолия

Преди години, когато неволно се оказах в центъра на събитията около горещата тогава тема за свободния софтуер или софтуера с отворен код се оказа, че темата е интересна за съвсем различни хора. Различни като статут в обществото, различни като подбудите, с които пристъпваха към идеята. Имаше и много, които и
Йовко Ламбрев
Музите

Музите

И до днес в мрежата живеят и се разпространяват разни текстчета, чийто първоначален автор не е известен. Хората обаче си ги копират, пускат ги по разни форуми, в своите сайтове, препращат си ги по пощата… Някои са смешни, други сериозни, трети много истински и съкровени. И тези текстове живеят като
Йовко Ламбрев
Последните неща

Последните неща

> Is it getting better Or do you feel the same… (U2 – One, 1992) Не за първи път сядам с множество неподредени мисли в главата си пред лаптопа в началото на нов пост. Нямам идея защо избрах да слушам докато пиша точно Achtung Baby от албумите в музикалната библиотека на
Йовко Ламбрев
Вглеждане

Вглеждане

От 15 април насам, включвайки и днешния, има точно шест дни. А това е осмия пост за този отсек от време. Не помня откога не съм писал повече от един пост на ден за почти цяла седмица. Беше отдавна. В архивите ми за миналия декември влязоха едва шест поста за
Йовко Ламбрев