yovko in a nutshell

Утре е 27 септември – един ден, в който са концентрирани надеждите и тревогите на голяма част от каталунците – малък народ, наброяващ около 7,5 млн жители (16% от населението на Испания) и исторически обитаващ днешните си 32 хиляди кв.км. от североизточната част на Испания поне от десети век, а официално като самостоятелна държава от 12-и век. Казвам днешната територия, понеже през средновековието земите, които са достигнали и владяли, са стигали до Сицилия, Атина и дори се твърди за следи за кратко пребиваване на техни войски в Пловдив. Преди 3 века, след войната за испанското наследство, губят независимостта си. Днес Каталуния (според речника на БАН е редно да я изписвам Каталония, което съзнателно няма да правя) е втората по големина автономна област в Испания и основен двигател на икономиката на кралството, отговорен за 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа на испанската държава. Самостоятелният годишен БВП на Каталуния като правило, дори през годините на кризата, бе над средния за ЕС.

Защо утре е особен ден, който може да промени много неща?

На 27 септември 2015 ще се проведат предсрочни парламентарни избори в Каталуния, които всъщност са поредният опит за де факто референдум за независимост. Пореден и логичен опит, доколкото всички предишни бяха блокирани от Мадрид с всички възможни инструменти и процедури и без никакъв диалог между каталунските автономни власти и централното правителство. Макар този процес да тлее от години и да стана все по-яркоизразен в последните няколко, през които правителството на Мариано Рахой не само не пожела да обсъжда проблема, отричайки, че има такъв и заравяйки глава в пясъка, оправдавайки се с Конституцията, но и даде редица поводи да се коментира, че властите в Мадрид са в главната роля на наливащи масло в огъня на каталунската независимост.

Кой е Мариано Рахой? Министър-председател на Испания и лидер на управляващата в момента Народна партия, по дефиниция дясно-консервативен политик, с посредствен капацитет и потенциал не по-голям и различен от този на Виктор Орбан и политически нюх много под четвърт Бойко Борисов. Макар и макропоказателите напоследък да показват оживяване на испанската икономика, за което Народната партия да претендира, че е тяхна заслуга (предстоят редовни парламентарни избори и на централно ниво до края на годината), цената, която обикновените испанци и малкият и средният бизнес платиха през кризата, която ни най-малко не е отминала кралството, се оказа твърде висока и тежка. В допълнение тежки корупционни скандали, директно обвързани с висши членове на управляващата партия и правителството замъглиха и без друго нерадостния политически пейзаж в Испания, завладян от политически елит, който подобно в България е изхабен, зависим и разочароващ.

Заради принципната „дясна“ окраска на Рахой и партията му, и ЕНП, и ЕК се правят, че не забелязват много опасни случки, като нацистки изстъпления на членове и привърженици на Народната партия (вкл. на официални и публични места), явно и неявно неглижиране на престъпленията на режима на Франко и присъствие на представители на правителството на чествания на групи, свързвани с фалангисти. Всичко това естествено провокира появата на нови политически формирования, най-често леви, които за жалост стъпват на популистки призиви за промяна на статуквото и рискови идеи за радикални икономически експерименти.

Какво се опитва да направи Каталуния?

Може би най-симпатичният и демократичен процес за независимост в историята на Европа, след като здравата са страдали и търпели терора на Франко, а и до днес търпят пренебрежителното отношение на испанските националисти, работили са наравно с останалите за демократизацията на Испания и членството в ЕС, и накрая откриват, че държавата-майка е всъщност зла мащеха, която изисква от тях да поемат 25% от данъчната тежест на кралството и да получават обратно реално едва 8% (на хартия са 11%) с почти неизменен годишен фискален дефицит от около 16 милиарда евро и категоричен отказ от Мадрид да се обсъждат каквито и да било промени във фискалния пакт. Непрекъснати нарушения на юрисдикцията на автономията като оспорването на последните промени в Статута ѝ от 2006 (основният закон или нещо като локалната конституция на Каталуния), които бяха приети от Парламента на Каталуния, но стопирани от Конституционния съд на Испания, който принципно няма краен срок, в който да се произнесе. Същият Конституционнен съд, който през 2010 постанови, че кастилският език е задължителен в Каталуния, което е така или иначе по Конституция, но каталунският няма да е такъв, което пък противоречи на Статута. А на базата на това решение, още две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния с репликата, че неговата цел е да испанизира каталунските ученици и студенти, и представи законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, но позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски, нищо че иначе по подразбиране учениците в Каталуния излизат като минимум двуезични (с кастилски испански и каталунски).

Каталуния е принудена да потърси изход. И разбира се, че независимостта не е единственият такъв. Но при отказ да се дискутира нов фискален пакт, отказ да се дискутират промени в Конституцията на Испания към по-федерално устройство на държавата (нищо, че тя бе променена само за един ден заради абдикацията на Хуан Карлос I миналото лято – заради 7,5 милиона каталунци това не било възможно), блокиране на промените в собственият им Статут за самоуправление… не остават много опции… Когато в едно семейство партньорите не се чуват един друг и отказват да обсъждат проблемите си, обикновено следва раздяла…

Всъщност каталунците са разединени по позицията си за независимостта – някои от тях искат отделна държава, напълно скъсала с Испания, други са склонни на повече независимост, но в рамките на Испания, трети са против, но въпреки различията им, със сигурност мнозинството от тях искат веднъж завинаги да се произнесат по този въпрос, от една страна за да го затворят, а от друга – защото правото на самоопределяне е нещо, което се защитава от почти всички.

Но и това не е позволено според управляващите в Мадрид и испанската Конституция. За разлика от Великобритания и Шотландия, в Испания няма диалог и за разумно и демократично разрешение по шотландски модел тук няма никакви шансове, поне при текущия политически елит. Поради, което миналогодишният референдум бе блокиран, обявен за противозаконен, а срещу Президента на Каталуния Артур Мас дори се води разследване от испанската прокуратура.

А целият проблем се задълбочи истински най-вече заради липсата на диалог и желание за обсъждане на ситуацията. Затова изборите утре, всъщност, са законен начин за провеждане на завоалиран референдум. Различното на тези избори е, че двете основни каталунски партии, които са за независимост, се обединиха в обща гражданска листа „Junts pel Sí“, което в превод означава „Заедно за Да“. Идеята е, че ако съберат достатъчна подкрепа, след конституиране на новия парламент да провъзгласят независимост с едностранна декларация.

Съпротивата срещу това е предимно чрез всяване на страх чрез заплахи, че ако бъде провъзгласена независимост:
– Испания ще предприеме всички мерки за запазване на целостта (лична заплаха от Министъра на отбраната на Испания)
– Каталуния ще трябва отново да кандидатства за ЕС (изключително глупаво твърдение, понеже за да кандидатства наново, трябва да бъде призната като самостоятелна държава, което Испания твърди, че няма да направи, а ако се стигне до там, че да признае независимостта ѝ, по-разумното би било да се намери решение как Каталуния да остане член, предвид бизнеса, който е тук и приноса към икономиките на Испания и ЕС, отколкото изкуствено да бъде извадена, което също ще отнеме много време и, както е известно, няма процедура за това)
– Каталунците ще изгубят испанското си гражданство (което следва да е въпрос на личен избор, доколкото те вече имат такова)
– Каталуния ще бъде автоматично изключена от еврозоната, а каталунските банки ще загубят възможността да получават помощ от Европейската централна банка (лична изцепка на гуверньора на испанската Национална банка, който в момента търпи критики, че ролята му не е да провокира кризи и недоверие в банковата система, а точно обратното)
– Ще спрат влаковете, летищата в Каталуния нямало да могат да оперират… Бисерите и опорните точки валят един след друг.
– ФК Барселона щяла да бъде извадена от испанското футболно първенство… ;-)

И т.н., и т.н.

Затова утрешният ден ще е интересен, а ключовите участници в него са:

• Junts Pel Sí (Заедно за Да) – междупартийна коалиция между дясно-центристката управляваща Демократическа партия (CDC) на действащия премиер Артур Мас, опозиционната Републиканска левица на Каталуния (ERC), гражданското движение Каталунско национално събрание (ANC) и изявени личности и каталунски общественици. Идеята за такава обща листа и обединение бе именно на Артур Мас и е уникално явление не само за каталунската политика.

• Социалистическата партия на Каталуния (PSC), която е против независимостта и твърди, че „нация не означава държава“. Те настояват за реформа на Конституцията, която да превърне Испания във федерална държава.

• Народната партия на Каталуния (PPC), която е каталунския клон на управляващата в Мадрид Народна партия и не е изненадващо, че е против не само независимост, но и против какъвто и да е процес за самоопределение.

• Unió – малка дясна партия, доскорошен партньор на CDC в управлението, които напуснаха коалицията заради различните си виждания по темата независимост. Изборният им слоган е “Каталанизмът не означава независимост” и също искат промяна в испанската Конституция.

• ‘Catalunya Sí que es Pot’ (Каталуния Да ние можем) е нова алтернативна коалиция от леви партии (вкл. каталунската версия на Podemos), която няма ясно дефинирана позиция по отношение на независимостта, но е за международно признат референдум.

• Ciutadans (Гражданите) са против каталунския национализъм и декларираха, че ще направят „всичко, което зависи от тях“ да предотвратят независимост. Те искат реформа в испанската конституция, с което да се „подобри фискалния пакт за всички автономни области“.

• CUP – радикална крайно-лява партия, която иска не само пълен суверинитет от Испания, но и от „политиката на ЕС и диктатурата на капиталите“.

Към тези трябва да добавим и няколко много малки партии, които обаче на предходни избори са събирали едва по няколко хиляди гласа и нямат реален шанс според предварителните прогнози.

Та, както личи, пейзажът е шарен, настроенията са силно политизирани, а един от ключовите въпроси утре е каква ще бъде избирателната активност, спрямо предходни парламентарни избори (през 2012 са гласували 3,66 милиона души или 67,76%).

И накрая, една снимка от емоционален сблъсък, който се случи пред очите ми преди два дни, на закриването на фестивала La Mercè 2015. Alfred Bosch от ERC развя от терасата с официалните лица на общината в Барселона знамето на привържениците на независимостта на Каталуния (отличава се от официалното каталунско знаме с допълнителната звезда в единия му край) и хората на площада полудяха от радост. В отговор представител на PPC се опита да развее испанското знаме и провокира бурни освирквания. В крайна сметка бяха прибрани и двете знамена, за да се успокоят страстите. На снимката Alfred Bosch с вдигната ръка, последния до колоната, се опитва да успокои тълпата, която освиркваше появата на испанското знаме. На терасата бяха и Президентът Артур Мас, бившият кмет на Барселона Xavier Trias, настоящият кмет Ada Colau, както и други официални лица, които не можах да разпозная.

Малко по-късно обаче от покрива на съседна сграда група активисти спуснаха огромна estelada (така се нарича знамето със звездата) и призив за гласуване в неделя.

Утре ще допълня този пост с предварителните резултати.

P.S. Повече за гледните точки на каталунците, за взаимоотношенията им с испанската държава и причините, които ги тласкат към независимост, можете да прочетете в книгата „Какво става с Каталуния?“, издадена на български като свободна електронна книга от Сдружение „Диалози“.

P.P.S. Предварителните резултати показват, че изборите печелят Junts Pel Sí с 62-63 места от новия 135-местен парламент и гарантирано мнозинство на индепендистите, ако към тях се добавят и 10-те места за CUP. Junts Pel Sí печелят мнозинство в 906 от 947-те общини в Каталуния. Категоричните противници на независимостта се очаква да съберат заедно около 52 места. Избирателната активност е най-високата регистрирана от смъртта на Франко до сега – 77.44% – и чувствително по-висока от изборите през 2012 и 2010.

В резултатите на картинката по-долу не са преброени гласовете на около 200 хиляди каталунци зад граница, чийто гласове заради комплицираната процедура за дистанционно гласуване навярно няма да пристигнат навреме (по пощата) за да бъдат преброени. Затова с голяма степен на вероятност може да се приеме, че това са окончателните резултати.

P.P.P.S. И две статии след изборите, които бих препоръчал да се прочетат – едната е анализ на Politico, а другата разказ за хората зад всичко това, защото уникалното на цялата история е именно участието на обикновените хора.