Уличните лампи на Malvern

Malvern е малко градче, за което едва ли сте чували. То си имало 104 красиви улични лампи във викториански стил, които са неразделна част от градския облик и културно наследство. Толкова са били през 2010 година, когато изправена пред бюджетни съкращения, тамошната община излиза с тежкото решение да ги подмени със съвременно осветление, защото въпросните лампи са стари, много скъпи за поддръжка и консумират много… газ – да, газ – понеже са газови!!

Тогава малка група местни доброволци решават да измислят начин да спасят градското си осветление, което е емблема на градчето, а дори местната легенда разказва, че точно техните лампи са били вдъхновение за C. S. Lewis в книгата „Narnia“.

Речено-сторено. След размисли, опити и обмен на идеи те излизат с предложение да бъдат подменени с електронни механичните таймери, които преди е било нужно да бъдат обхождани един по един веднъж седмично (защото са били обикновени часовникови механизми с пружина, които трябвало да бъдат навивани и сверявани) и да бъдат монтирани рефлектори в тавана на лампите, които да насочват разсейваната нагоре светлина обратно към улицата, с което да се увеличи ефективността.

Продължение

e-Resident

Estonian Police and Border Guard Board has granted e-Residency to YOVKO LAMBREV.
You will be notified upon the document’s arrival to the place of issue marked on the application form.
Sincerely,
Police and Border Guard Board

Това е част от email, който получих вчера, понеже кандидатствах за естонско e-Residency веднага щом стана възможно да подам заявление online през отминалия месец май. Според данни на естонското правителство през първия ден са подали документи повече от 200 души, а в края на първата седмица вече надвишаваха 700. И аз бях един от тях.

Удоволствието струва €50, валидно е 3 години и ще ми коства и една разходка до близко посолство на Естония за да оставя биометрични данни (отпечатъци) и да получа картата, четеца и PIN-овете си. Това ще ми осигури възможност, при желание, да регистрирам фирма в Естония по електронен път и в рамките на същия ден тя да работи. Написах го и в предишната си публикация – естонците държат световния рекорд за най-бързо вписване на фирма по електронен път – 18 минути. Разбира се, това означава, че данъците по сделки през такава евентуална фирма ще дължа в Естония. Хитро, нали. Ето как една малка държава може да привлече бизнес, предприемачи и приходи, и да увеличи обема на икономиката си, използвайки съвременния свързан свят и технологии.

Допълнителен плюс за мен като българче е, че мога да се сдобия и оперирам лесно с фирма в еврозоната, каквито българските фирми засега не могат да бъдат. Всъщност една от основните ми задачи и причина да живея в момента в Барселона е тази, но да си призная естонската опция в момента ми звучи много по-добре от испанската. Има и купчина други, чисто икономически (данъчни, бюрократични и правови) причини евентуално да предпочета Естония. Но това разбира се е гледна точка от мой частен контекст и не е общовалидна, затова няма да влизам в детайли.

Вместо това препоръчвам едно видео-интервю на Robin Wauters с Taavi Kotka, който е CIO на естонското правителство. Да – там имат такава позиция.

Препоръчвам също и едно малко дългичко четиво, което не е само четиво, понеже има доста видео в него, но то е една чудесна презентация на електронна Естония.

e-Estonia

Сигурно и преди сте го чували, но Естония за момента изглежда като най-напредничавата електронна държава в света. И това не е маркетинг. Фактите са впечатляващи. Затова от известно време сън не ме хваща да споделя няколко малко по-долу.

Държавата има работещи e-Cabinet, e-TaxBoard, e-Customs, e-Registers и e-Voting системи. И за естонците да използват тези услуги е обичайно ежедневие. От 1 декември 2014 година Естония стартира и програма за e-Residency, която дава възможност на неграждани на Естония да се сдобият с дигитална самоличност, с която могат да се легитимират електронно пред държавните органи, както и да подписват електронно документи, без реално да пребивават физически в Естония. Важно уточнение е, че e-Residency не е гражданство, нито дава статут за физическо пребиване, още по-малко право на глас. По-скоро може да се приравни на електронна „зелена карта“, която дава възможност за отдалечен бизнес. От 13 май тази година заявлението за e-Residency вече може да се подаде и online (преди това можеше само на живо), и сега само получаването му изисква поне една разходка до Естония, или до някое от посолствата им по света, които са упълномощени да предоставят e-Residensy (не всички посолства са в списъка!). Физически човек получава дигитална ID-карта с чип, USB-четец за нея и PIN-ове. В чипа на картата са записани два сертификата – единият за удостоверяване, а другият за подписване, като всеки един от двата се отключва със съответния му PIN. Картата е много подобна на личните карти на самите естонци, но е без снимка или други визуално-изобразени лични данни. До чипа отстрани само е изписано името на притежателя.

Снимката е примерна, а не на реална карта.

e-res-id-card

Принципно за разлика от други лични документи, които не е препоръчително да се разпространяват копирани, дори да бях публикувал снимка на реална карта, това не би трябвало да е проблем и на практика почти с нищо не заплашва сигурността и.

Та обещаните факти:

  • 93% от естонците притежават подобни дигитални ID-карти. Или 1 217 016 души от 1,3-милионното население (по данни от март).
  • 99.8% от всички банкови трансакции се извършват online в Естония.
  • 95% от данъчните декларации се подават online.
  • 4G (LTE) покритието е 97% от територията, като се планира 5G имплементация през 2016 година. В цялата страна има широколентов Интернет достъп.
  • В столицата Талин е приютена както European Union IT Agency, така и NATO Cooperative Cyber Defence Centre of Excellence.
  • Естония е страната с най-много start-ups на глава от населението в ЕС.
  • Естония държи световния рекорд за най-бързо регистрирана фирма (online) – 18 минути от завлението до вписването в регистъра.
  • Не много хора знаят, но популярният Skype започна като проект на трима естонци през 2003 година, както и Kaaza през 2001.
  • Поредното голямо Интернет нещо, което тръгна от малката Естония преди по-малко от 2 години е Transferwise.
  • Бивши Skype-инженери и служители сега са замесени в купчина нови проекти като Ecofleet/SeeMe, fortumo или Mooncascade, които пък от своя страна стоят зад доста други популярни проекти като Yoga, например.

Как Естония стигна дотук? Всъщност всичко започва още през 1991-1992 година, с Независимостта и отделянето от бившия Съветски съюз, когато държавата е изправена пред много проблеми и основната задача да се възстанови изоснови. И вместо да укрепва развалините, в които се е заварила, се вторачва уверено в бъдещето. Цифровизира комуникациите си, въвежда плосък данък и облекчения за започване на бизнес, опростява административно-бюрократичните процедури и непрекъснато се стреми към безхартиена администрация. Още през 1998 всички училища в Естония са online, а през 2000 година правителството на Естония признава достъпа до Интернет за човешко право. Попаднах и на интересно изследване (от преди две години) сред гимназистите, което показало, че докато през 80-те мнозинството от тях са мечтаели да бъдат рок-звезди, категоричната им мечта днес е да бъдат предприемачи. В Естония има програма създадена като публично-частно партньорство, която обучава петгодишни деца на програмиране! Между другото това няма директна връзка с горното, но не е необичайно за Естония средната възраст на министрите в правителствата да е около 35-40 години. Замислете се обаче за индиректната…

И още нещо. Нарича се Enterprise Estonia и е най-голямата обществена организация за подпомагане на предприемачеството в Естония. Нали не пропуснахте думичката обществена? Бюджетът на организацията е 100 милиона евро и се управлява от тричленен съвет и надзорници, сред които са най-успешните предприемачи на Естония, както и членове на Парламента и властта. В добавка към това организацията съставя експертни консултативни съвети, съставени от предприемачи и хора с експертиза и опит, които да подпомагат бизнеса в страната, да насочват партньори един към друг, да съдействат на чужди компании да видят бизнес-потенциала на Естония. Безплатно! Организацията има около 300 служители и офиси в най-горещите бизнес-дестинации по света. Ако се зачетете в сайта им ще видите, че мисията им е дефинирана с едно изречение: „Build a successful Estonia.“.

Искам да споделя и част от email от човека, който ръководи правителственото начинание (той го нарича startup) – защото е адски показателно:

Our government is developing e-Residency like a startup. We launched it fast and agile, and we are constantly working to improve and extend this revolutionary program. e-Residency is now in a public beta phase: everybody is invited to apply and help us cater it best to you, the new e-Estonian — a new kind of digital and global citizen. For that, we depend on your feedback and guidance.

Since the issue of security has recently been raised, I feel that it is important to tell you about it as well. A digital identity itself does not bring along new risks, such as money laundering. Instead, it makes existing risks more visible and manageable as digital footprints are easily traceable. We have extensive logging and fraud analysis, which we make use of at our discretion and on reasonable suspicion. We also thoroughly check the background of prospective e-Residents to make sure we can trust them as future members of the Estonian e-Society.

Kaspar Korjus, Program Director
and the e-Residency Team
Tallinn, Estonia

Много скоро ще пиша още за Естония…

Световен ден на книгата

На този ден преди година написах кратък текст, който сутринта си позволих да припомня из социалните мрежи. Още повече, защото се налага една от темите в световния ден на книгата в България да бъде културата на министъра… но… за друго ще иде реч по-долу, като изводите и връзката със злободневието ще оставя всеки да направи сам.

Само да напомня, че по повод световния ден на книгата и специалния привкус, който добавят към него каталунците – ако не сте си свалили книгата „Какво става с Каталуния?“, която Сдружение „Диалози“ издадe наскоро – днес имате чудесен повод да си я подарите. Напълно безплатно! Адресът за сваляне е http://dialog.ink/#books. И пак да кажа – тя не е само за движението за независимост. Покрай тази основна тема ще научите много важни и интересни детайли за обществото, хората и ценностите им. За много от тях не сте имали дори идея, повярвайте ми. А някои от тях са били и наши български ценности, но за жалост част от тях сме забравили. Или подменили с други…

Иска ми се да ви припомня възрожденците ни! Спомнете си, как след Освобождението българинът е давал мило и драго да изучи децата си. Едни само на четмо и писмо, защото за това са стигали възможностите им, а други са ги изпращали зад граница. И сега се случва същото, но… и онова усещане за тези пропуснати поколения, за които книгата и знанието останаха второстепенни и дори отсъстващи

Ще споделя три цитата от гореспоменатата книга, която моя позната реши да сподели преди няколко дни като неща, които са я впечатлили. Те са от есето на Ева Пике – писател, журналист, преподавател по журналистика и депутат в каталунския парламент.

В тази нова държава, която имаме възможността да изградим, трябва ясно да заявим, че културата е от огромно значение. Ето защо тя не е ненужна. Ние сме изградени от книгите, които сме прочели, от картините, които сме съзерцавали, от песните, които сме изпели. Не можем без култура, защото това е, което ни цивилизова, което придава смисъл на действията ни. Да нахраним интелекта си е толкова важно, колкото и да задоволим физическия глад. Който вдигне ДДС, не го прави в невинно неведение, прави го, защото има интерес: едно нечетящо общество е по-лесно за манипулиране, общност, която е по-податлива на употреба.

И още…

Един от моите любими поети, Жуан Маргарит, защитава културата преди свободата. Защото без култура няма свобода, дори ако гласуваш всяка седмица, докато ако няма свобода, все още може да имаме култура.

И последно…

Идва време, обаче, когато усещаш, че трябва още повече да запретнеш ръкави. Идва време, в което трябва да извисиш глас. Моментът е изключителен, а такива моменти изискват и изключителни прояви. Този момент е сега. Все още се щипя сутрин, за да се уверя, че не сънувам и че наистина се доближаваме до лелеяната от нас независимост, което пък означава нормалност, отговорност към самите нас, означава да бъдем онова, което искаме да бъдем. Ние поемаме посока към това да бъдем нормална държава. Ние искаме само да бъдем това, което сме, нищо повече. Една приятелка ми каза онзи ден, че се страхува, че градим държава, която далеч не е рай. Вижте, поне тази държава ще е наша, и ако има страдание, то това ще си е нашето страдание.
Светът се дели на три групи хора. Хора, които правят нещата, хора, които не правят нещата и пречат на другите да правят нещата, а съществува и една голяма група, включваща всички нас, в която седим и се гледаме, като в зависимост от вибрациите, които една или друга група изпраща, се заемаме за работа или пък отместваме поглед, за да не ни се наложи накрая да товарим кашони, да продаваме лотарийни билети или да чистим масата.

Както казах няма да коментирам нищо, само ще добавя малко цифри, повечето от които научих вчера. Източник е Правителството на Каталуния.

  • Книгите, издавани в Каталуния са средно 4.38 на 1000 души жители. За сравнение във Великобритания числото е 3.44, в Дания 2.40, в Германия 1.09, а във Франция 0.92.
  • Три милиона и 590 хиляди (от 7.5-милионното население на Каталуния) имат членска карта за някоя от 387-те обществени библиотеки в автономията, които съхраняват над 14 милиона книги.
  • 12 нови библиотеки са отворени само от началото на 2015 година.
  • С библиотека в общината си разполагат 93% от каталунците. Цел на местното правителство е да достигне 100%.
  • Средно регистрираните посещения в библиотеките са около 85 хиляди дневно или над 25 милиона годишно.
  • Индексът на четящите хора от 2010 до 2013 е нараснал от 61.9% до 65.3%. (Средно за страните от ЕС този показател е 58%)
  • Миналата година (2014) в деня на книгата са продадени 1.6 милиона бройки от 22571 различни заглавия на обща стойност 19.3 милиона евро.

И още факти от мен и от други източници:

  • Едно от най-популярните телевизионни състезания с парични награди от десетки хиляди евро в Каталуния се нарича „Голямата диктовка“, в което хората се състезават по правопис и богатство на лексикалния си запас.
  • Министър-председателят на Каталуния (тук го наричат Президент) владее перфектно и общува свободно с хора и медии едновременно на каталунски, кастилски (испански), френски и английски език и дори произнася важните си речи паралелно на няколко езика.
  • Каталуния е двигател на испанската икономика и е отговорна за 1/5 от БВП и над 1/4 от износа на Испания. 40% от чуждите компании в Испания са всъщност в Каталуния.

Открийте разликите и взаимовръзките…

Не точно обява

Рядко пиша за своя бизнес и знам, че от позицията на предприемач това принципно е грешка, но понеже нещата, с които се занимаваме не са предназначени за масовия потребител, а предимно за средни и големи компании, често ми е трудно да пиша за твърде специализирани теми, засягащи услугите ни, които са ориентирани предимно около опазването и съхраняването на данни или са предназначени за фирми, които имат поне един data center (дори и виртуален). Имаме местни и международни клиенти, за чиито данни и инфраструктура се грижим в локации, пръснати по 4 континента.

Другата половина на фирмата ни се занимава с мобилни приложения като най-големият ни проект е платформата за мобилно банкиране на Банка ДСК, която освен от множество мобилни приложения (скоро ще бъдат 6 или 12 – зависи как броим модификациите) се състои и от интеграционен слой, който спомага за работата и на още няколко други системи на банката.

Openintegra е компания с вече многогодишна история, но има едно нещо, което пазим от първите дни, когато буквално с джобни пари започнахме… и то е, че вътрешните ни отношения са като тези в един startup. И май държим на това и занапред. Стремим се да не растем твърде бързо и неуправляемо. Чувстваме се напълно комфортно да сме малки. Някои колеги ни наричат бутикова компания. О’кей сме с това. Държим на плоската си структура и принципна липса на йерархия – при нас всички работят с функционалните си роли за компанията – няма чисто административни роли. Няма HR-и, счетоводители… Много от хората са мултифункционални и изпълняват повече от една роля. Ключовите хора в екипа след някакво време получават и дял от компанията, макар досега никога да не сме преразпределяли печалба, защото всичко реинвестираме в развитието си. Но това един ден ще се промени.

Идната година е важна за нас – ще направим първия си истински опит да прекрачим границите на България и да преместим фокуса си от местния върху европейския пазар. Защо не казвам международния – няма да се ограничаваме насила, но истински вярваме в потенциала на Европа, и искаме да използваме именно възможностите, които тя предлага.

В този контекст навярно ще потърсим един-двама души още в началото на новата година за софтуерния ни екип в София. Търсеният профил би бил човек с някакъв опит в разработката на мобилни приложения (Android/iOS) или поне със силно желание да се занимава с това и да се учи. А идеалният профил би бил на някого, който има и приличен web background. Човек, който е способен сам да подрежда и планира задачите си, за да има свободата да го прави и да цени това, че няма армия от project managers на главата си и безкрайни срещи за планиране и отчетност. Хакер като mindset, който предпочита да работи за малка и гъвкава компания, вместо на конвейра на голяма и тромава организация.

Досега сме назначавали само веднъж по обява и CV. Винаги предпочитаме по-неформалния подход – препоръка, среща с екипа, досегашна съвместна работа, самопроявено желание да работим заедно. Така или иначе е добре досегашния екип да хареса новите хора в него и на самите нови хора да им допада идеята да се присъединят и да го направят максимално информирано.

И ако някой, докато си почива и празнува край коледно-новогодишните трапези, реши че търси промяна или припознава в някаква степен себе си в текста от преди два абзаца по-горе, може да драсне някой ред по email и евентуално да се видим на по кафе и разговор във взаимноудобно време.

Иначе повече подробности за следновогодишните планове, бизнеса, Вселената и всичко останало ще споделя съвсем скоро…

Stay tuned!