Run, Forrest. Run!
Есента е една малко по-различна самотност. Самотност с присъствие. Понякога на
илюзии, друг път на време. Дори понякога на излишъци от време, толкова добре
компресирани, че могат да запълнят няколко пъти обема на надеждите, задавяйки те
с безтегловност и задъхвайки те… с липси…
![](https://yovko.net/content/images/2011/11/