Гражданска инициатива за Тютюневия град

Тази вечер тридесетина души се събрахме в Пловдив с идеята да създадем гражданска група за натиск, която да опита да застави институциите и местната власт да се ангажират с решение на проблема, който създадоха, допускайки разрушаването на сградата на ул. Одрин. За жалост той – проблемът – не се изчерпва само с този склад, защото обществена тайна е, че са заплашени още сгради в Тютюневото градче.

Поставихме си за цел да държим темата топла и над повърхността, защото потъването ѝ ще означава, че същата съдба ще сполети и други занемарени, но красиви и уникални сгради в града ни, които са не просто носители на история – но и важна част от бъдещето, ако искаме то да притежава морал, различен от ценностната система на късогледото търсене на бърза печалба от апетитен парцел. Ако искаме съграждани с усещане за общност и управници с чувствителност към обществения интерес.

Паниката след този гаф е видима. Реакциите на институциите са неадекватни. И това трябва да бъде използвано! Прокуратурата трябва да свърши своята работа, Общинският съвет да влезе в ролята си на местен парламент, който представлява гражданите си, вместо селектирани лобита, и като минимум следва главният архитект на Пловдив да подаде оставка или да бъде уволнен. А ние – гражданите – не трябва да спираме да го изискваме.

Този случай може да бъде запомнен просто със смъртта на една сграда. Уви, няма да е последната, ако проспим това! Но може да се запомни и като капката, която преля чашата на търпението на едно гражданство, което се събужда и звучно заявява, че повече така не може! И да не престава да диша във врата на всички овластени по значимите теми в града ни, а и в държавата.

Това може да се случи, ако сме #заедно и си повярваме. И станем повече…

Утре, в 16:00, пред съборената сграда в Пловдив ще се съберем отново да поговорим как да действаме, а и да станем повече. Нужно е да бъдем повече, за да имаме тежест. Започнахме подписка и по закон трябва да съберем като минимум 50 души под нея, което почти се случи още тази вечер, но колкото повече хора се разпишат толкова по-добре. Дори да нямате възможност да участвате активно, поне елате и се подпишете утре.

За съжаление прогнозата е за дъжд, но въпреки това се надяваме да бъдем #заедно.

Заедно

Наистина адски срамно и тъжно е това, което се случи в Пловдив със сградата на ул.“Одрин“, но… иронията и умотворенията на някои софийски „приятели“ ми идват леко в повече…

Понеже с какво е по-различно положението на баните в Банкя, Овча купел или Горна баня от това на тютюневото градче в Пловдив? Успя(ва) ли София да ги спаси? Ами Захарната фабрика? Ами Пивоварната на братя Прошек? А Сердика? Къщата с ягодите? Къщата на Пейо Яворов? Тази на Стефан Стамболов? Да не споменавам загиналите жени под самосрутилата се сграда на Алабин? От позицията на какъв по-позитивен опит иронизирате?

Нямаме различни врагове. Врагът е общ. A е силен, защото ‪#‎заедно‬ е само дума, в която не вярваме достатъчно.

Adéu, Barcelona! Здравей, Пловдив!

На 13 декември, преди 14 години, с една чанта багаж, напуснах родния си Пловдив. За неопределено време. Но истината е, че макар в началото да се връщах почти всеки уикенд, впоследствие това се случваше все по-рядко. И докато тогава почти всичките ми приятели и познати бяха някак свръзани с този град, след няколко години осъзнах, че това се промени и започнах да наричам дом една или друга квартира, а приятелите ми навсякъде другаде по света ставаха все повече, докато тези в Пловдив намаляваха. Днес имам повече пръсти на едната си ръка… Понякога ми е тъжно за това, но в същото време съзнавам, че съвремието е такова.

Напоследък в главата ми се въртят много идеи. Признавам си, че част от тях са провокирани от престоя ми в Барселона и паралелите, които неминуемо човек прави. Част от тези идеи могат да се случат навсякъде, но пък друга част са много подходящи и сякаш пасват идеално на град като Пловдив. Заради древната история, заради локацията, заради смесването на толкова хора и култури, заради аристократичността на този уютен град и… искрено се надявам… заради хората. Проблясъкът съмнение тук не е негативен, просто всеки път, разхождайки се из града, виждам как се променя, което е хубаво. Но забелязвам и колко още много нужда от промяна има той. И най-вече в мисленето на хората, в самооценката им за града и себе си, дори промяна в самочувствието.

Идеите, за които говоря, ще споделям с повече подробности по-нататък. По част от тях работих усилено през лятото, и те са почти готови, но да стартирам проекти за Пловдив от Барселона ми се видя малко странно, затова реших да забавя премиерата им. В голяма част от тези идеи е замесена и жена ми, затова ни трябва малко време за да ги напаснем в ежедневието ни, и в контекста на другите ангажименти, защото всяко нещо изисква своето си време и енергия. А единият проект е донякъде медиен и донякъде образователен, другият пък е нещо като общност за бизнес, предприемачество и привличане на инвестиции. Третият е съвсем различен… и ще имат нужда от доста усилия покрай тях. И очевидно, усилия на място – в сърцето на града.

И понеже мисията ни в Барселона приключва в края на ноември (със специални благодарности и овации за електронната Естония, коeто много улесни нещата), четиринадесет години след като напуснах родния си град, с жена ми решихме да се преместим там. За мен е отново, а за нея е нова дестинация. Това ще ми даде възможност както евентуално да разширя текущия бизнес на Openintegra към Пловдив, така и да стартирам новите си идеи именно в родния си град, който все пак познавам много добре и от различни страни.

Разбира се, че ще пътувам и прекарвам и някакво време в София. Поне е лесно и достатъчно близо.

Започнах този текст с изгубените във времето приятелства и контакти, защото ще трябва да си създадем нова среда с нови приятели и познати в Пловдив – хора активни, широкоскроени, с позиция и визия, хора с идеи, които биха искали да споделят и случват. Идеи за промяна – на хората, града и бъдещето. И след като в Барселона за няколко месеца успяхме да се почувстваме у дома си и да създадем приятели, надяваме се, че в Пловдив трябва да е още по-лесно.

Та така – търсим си нови приятели в Пловдив! След по-малко от месец и половина ще можем да се запознаем и на живо. А дотогава

Adéu, Barcelona! Fins aviat! Здравей, Пловдив!

Empatheast

Два от последните три дни прекарах с темите и хората, посетили Empatheast в Пловдив. Начинание, което е първо по рода си у нас (и искрено се надявам и стискам палци да не остане единствено). Подзаглавието на Empatheast звучи вероятно леко отвлечено в ушите на прагматиците – Форум за социална промяна – но по-точно едва ли може да бъде казано. В петък и събота (аз пропуснах неделната програма), под формата на лекции, презентации и практически семинари, съвсем различни хора, обменяхме всякакви идеи за социално предприемачество, които имат за цел да променят в една или друга посока и степен нещата около нас.

Един познат, с когото говорихме в една от почивките призна, че е изненадан да ме е срещне там, но аз също бях изненадан да видя хора, дори и сред презентаторите, за които не съм и предполагал, че темата ги вълнува така сериозно.

Събитието беше адски зареждащо – и моля, не си представяйте TED. Всъщност с риск да засегна или разочаровам някого, аз някак не споделям еуфорията около TED и вариациите му, най-малкото заради твърде многото плява, която светлината на прожекторите му привличат и разхвърлят в пространството, което пък изисква твърде много усилия и време за отсяване на стойностното от пълнежа, каквито не желая да хабя.

Empatheast от самото начало започна и (за мое щастие) продължи с идеи и провокации от хора, които от една страна се бяха захванали с нещо трудно и дори лудо, но бяха „изцапали“ сериозно ръцете си с него. Бяха хора с проекти, чийто резултат е видим и осезаем – и вдъхновяваха не просто с мечти, а с реализацията им. Хора, които дори в лутането си, оставаха земни и прагматично трезви. Удоволствие бе да ги слушам. Истинско!

Защо аз бях там? Истината е, че не бях напълно сигурен, когато се регистрирах, защото преди време избягах през глава от една страна от NGO-средата и обществено-полезните ангажименти (най-вече заради хаоса и начина, по който се случват нещата там), и от друга – от корпоративния свят (най-вече заради „оцеляващия“ стереотип хора, които изплуват над повърхността), но винаги съм считал, че балансът е някъде между двата свята.

Живеем във време, което очаква нови модели. Тези, които очакват, че поредната икономическа криза ще отмине просто така, както всяка друга, дълбоко грешат. Кризата е системна, именно заради натрупвания от предходните загърбвания и разумно е не да я загърбим отново, а да я използваме като повод да променим нещо. Не можем с клиширани отговори и стереотипи от книгите от преди десетилетия да решаваме днешни казуси. И бизнесът, и обществото, и всеки един от нас – хората – ще се променим едни други… По-добре ще е да го направим съзнателно, доброволно и… с емпатия.

Отидох на Empatheast, защото винаги съм считал и искал да съм ангажиран с бизнес, който не съществува сам за себе си, или само за да осигурява прехраната и бъдещето на служителите, собствениците или акционерите си, а и за да промени (към по-добро) нещо в живота на хората. Вярвам, че бъдещето принадлежи на такъв тип проекти и идеи. И по-голямо богатство се постига не когато направиш хиляди или милиони за себе си, а когато промениш живота на хиляди или милиони хора. И в навечерието на една друга промяна, свързана с мен, но за която ще пиша някой друг път, някак имах нужда от провокация, че още хора споделят подобни нагласи. И Empatheast ми даде тази увереност, заедно с много приятен заряд.

Силно препоръчвам на тези, които тази година пропуснаха проявата, да отделят време за нея следващия път. И дано организаторите получат достатъчно позитивен отзвук, за да намерят сили и мотивация да продължат. Защото смисъл и потребност има!…

P.S. Повече можете да прочетете в DarikNews и Капитал Light

На гости при Гайо Шоколад

Пия кафе без захар, не за друго, а защото обичам да усещам аромата и вкуса на хубавото кафе. Обичам тъмен шоколад, отново заради наситения вкус на какао. Затова и примижах от удоволствие, когато опитах Jazz – един от шоколадите на Гайо Шоколад, преди известно време. За момента това е любимият ми шоколад, заради специфичния му вкус на какао. И понеже не бях чувал нищо за тези шоколади, разрових се в Мрежата и това, което открих, ме спечели още повече.

Шоколадите се правят в родния ми Пловдив от двойка млади предприемачи, захвърлили професиите, които са ги изхранвали преди и впуснали се да правят това, което обичат. На всичко отгоре произвеждат шоколада по възможно най-традиционния начин – от собственоръчно смлени какаови зърна, добавяйки към какаото единствено нерафинирана, тръстикова захар, преследвайки суровия, богат и чист вкус на шоколада от истинско какао без примеси – напук на масовия вкус.

Това ми беше повече от достатъчно да потърся Мария и Венсан (имат си и блог), да се запозная с тях и да ги помоля да разгледам работилницата им. Случи се така, че с Мария не успяхме да се видим, но през уикенда Венсан бе така любезен да ни посрещне в работилницата, където видяхме с очите си как от чувалите със сурови какаови зърна се прави „Гайо Шоколад“ (ударението е на ó – Гайó – gaillot – от френски). И понеже темата ми е интересна и лично съм се ровичкал доста в нея, ето няколко любопитни факти, които за жалост малко хора знаят.

Така изглеждат какаовите зърна, току-що извадени от чувала

Шоколадът-конфекция, с който сме свикнали, всъщност е продукт на индустрия, която иска да създаде възможно най-много продукция, с възможно най-малко разходи за суровини и производство. В което лошо няма, стига в резултат на това, дори и в най-луксозните и маркови шоколади, да не се слагат всевъзможни добавки и то такива, подменящи или разреждащи основните и доста скъпи съставки – какаото и какаовото масло. Соевият лецитин е най-ужасната сред тях за всички като мен, които са склонни към или имат доказани алергии. Използва се, защото е евтин (отпадъчен продукт) и съкращава от дни на часове производствения цикъл на шоколада. Отделно много често масовите производители не купуват какаови зърна, които да пекат сами, а разчитат на доставка на готова какаова маса (оставям на фантазията на всеки откъде и какво има вътре – пише го на опаковките – погледнете ги). Добавят се и адски много захар и други подсладители и овкусители. След всичко това едва ли е изненадващо, че шоколадът е сред първите неща, които забраняват при алергии, много диети и по-особени състояния на човешкото здраве. Шоколадът днес приемаме за вредно изкушение, а сме го наричали „храна на боговете“, защото всъщност той е полезна и здравословна храна, ако е приготвен както трябва.

В допълнение към всичко това масовото производство на шоколад отдавна е прекъснало връзката между вкуса на различните видове какао и крайния вкус на готовия продукт. А какаовите зърна са различни. И едва една десета от световната продукция на какао се дължи на редките, фини сортове, които виреят предимно в Южна Америка. И твърде малко е шоколадът, произведен само от него.

Почистените изпечени зърна се смилат до фина смес от какао и какаово масло, което се съдържа в тях, наречена какаов ликьор

Именно затова бях впечатлен да науча, че Мария и Венсан са решили да правят истински занаятчийски шоколад от конкретни два вида подбрано качествено какао, което си доставят директно сами, ръчно преглеждат зърната, пекат ги и ги мелят на място в работилницата си в Пловдив, и от получения какаов ликьор (така се нарича фино-смляната смес от какао и какаово масло, което изпускат зърната) след нужното изчакване да узрее, правят своите чудесни шоколади.

Любимият ми Jazz се прави от стар сорт венецуелско какао, наречено Rio Caribe Superior, с много наситен и разпознаваем вкус. Влюбих се в Jazz, който съдържа 70% какао, още от първия път, заради суровия му, изчистен и благороден вкус. Всички останали шоколади на Гайо се правят от Hispaniola – също качествен сорт какао от Доминиканската република – с много богат послевкус и палитра от аромати. Аз отново бих препоръчал Blues (70% какао) заради удоволствието от чистия и богат вкус без други примеси освен малкото нерафинирана захар. Иначе в Pop има мляко и ядки, а в Chanson мляко, ванилия и допълнително какаово масло за тези, които обичат по-нежния и „гладък“ вкус на шоколада. Jazz и Blues могат да се сторят малко „грапави“ на хора, които не харесват тъмен шоколад или наситения суров вкус на истинското хубаво какао.

Венсан

Имената на шоколадите не са случайни – Венсан се е занимавал с музика преди с Мария да превърнат любовта си към шоколада в занаят. Всъщност това е другото, което ме привлече да се запозная с тях и да пиша сега това – същото, заради което писах преди време – личното. В тяхната работилница няма служители – те лично, двамата, с двете си ръце, са навсякъде – от подбора на зърната, до опаковането на всяко блокче шоколад. Държат на личния контакт с всеки търговец, който продава шоколадите им. Не искат да се скрият удобно зад някой дистрибутор. Трудно им е – не смогват с всичко – но искат да го правят по правилния според тях начин.

Малки са – но се конкурират с индустрия, която е възпитала масовия вкус да търси и харесва шоколадовата конфекция, и на първо четене може би ще намери вкуса на шоколадите на Гайо за необичаен – т.е. те ще трябва тепърва да си превъзпитат публика и почитатели – при това на един адски малък пазар. И именно затова им се възхищавам – за куража и вдъхновението. За практичността и оригиналните идеи, защото смлените обвивки на какаовите зърна, които не могат да се използват за шоколад, опаковат в малки пликчета, добавят джинджифил и канела, и предлагат като какаов чай, който също е великолепен. А от чувалите, в които пристигат какаовите зърна, техен приятел прави ръчно-изработени и ухаещи на какао чанти. :)

Какаовият чай на Гайо Шоколад се прави от обвивките на какаовите зърна с добавен джинджифил и канела

Благодаря за гостоприемството и вдъхновението, Венсан и Мария! Стискам ви палци!

P.S. Забравих да линкна къде може да се купи Гайо Шоколад, като аз лично за София бих препоръчал магазин Foodies’ на ул. Беласица 11, близо до метростанцията на Централна гара. Цената там е много добра, а можете да си купите и много други вкусни и полезни неща.