
Откровения
Лятото, което не започна
Нощта е астматично опустяла и само времето се гъне прозаично в безплоден задух, с темпо вяло – безпаметно във своята статичност. И ту се виждам, ту се губя в призрачност – като в двоична алгебра – досадно точно. Сред купесто-тревожна облачност и лятото, което не започна… Облечен в сивосив човекобран, почти трагично е,