Откровения
„оближи ме цялата“, каза, докато разтваряше бедрата си пред мен, а медът се разтичаше бавно по гърдите и коремчето, надолу към извора на живота и аз се гмурнах… „не викай линейка“, казах, когато свършихме алергичен съм към мед и без това удавниците умират от задушаване
Откровения
Обичам, когато батерията на телефона ми свършва. По пътя до зарядното съм истински със себе си.
Откровения
Не готвя, когато трябва да го правя за себе си само. Днес готвих. За първи път от година насам. За себе си. Обичам да готвя. Не обичам да мия чиниите… После.
Лично
If you’re going to try, go all the way. otherwise, don’t even start.if you’re going to try, go all the way. this could mean losing girlfriends, wives, relatives, jobs and maybe your mind. go all the way. it could mean not eating for 3 or 4
Откровения
На Р. С пропуснато докосване те заговорих тогава и със страх от упреци на нещо минало, с мечта за допир и самозабрава, и с топлина на старо, меко вино. Потънах в теб, приемайки те в себе си… с отломките на оцелялото ми тяло. С докосване ми построи убежище, а себе
Откровения
На Преслава, с цялата ми благодарност за това завръщане Нощта вали със капки мрак, отронени от вихърa на времето – палачът на прогизналите ми от влага спомени. Нощта вали, звездите плачат. На пълнолунна светлина съзирам сенките на петилетното си мълчаливо бродене. Безбройно много са и хладни са отломките на отегчително-жестоките ми
Откровения
Ето ме още веднъж на игрището на разбитите сърца. Още едно преживяване, което ще впиша в личния си дневник. Още едно емоционално самоубийство от свръхдоза чувства и гордост. Много късно да кажа „Обичам те“. Много е късно да започна отново пиесата. Напускам останките на вчерашното си детско игрище. Губя се
Откровения
Когато чашите се чукат във коледната нощ, вън снегът горчиво липсва, и ласките ги няма, и сънят е бос,… а Коледа в сърцето ми отново се разписва. 25 декември 1995 Пловдив
Откровения
Посвещавам на 3 август и едно момиче Следобед бе – бяхме двамата само сами и гладни, но вместо нещичко вкусно изпихме сълзите си, допряли рамо до рамо, сляхме поглед, душа, дъх, сляхме и нашите устни. Дрехите паднаха, разпилени из стаята при въпросите, захвърлени временно, дали свобода на мечтата – омайната, на копнежът
Откровения
На И. Вечер бе, а бе толкова светло. Очите ти грееха, дъхът ти горя, слушах твоята задъхана песен и с устни попивах твоята душа. Целувах безспирно меката кожа. „Колко си сладка!“ повтарях наум, прегръщах те лудо и в нашето ложе любовта не ни дари със сън. Ръцете ти – нежно обвили
Откровения
На П. Радвах се, когато те видях. Плаках сам, когато ти се радвах. Страдах те като осамотях, но смеех се, когато страдах. Обичах те, когато оцелях. Сънувах те, когато те обичах. Врекох се, когато оживях и мразех те, когато ти се вричах. 8 септември 1993 Пловдив
Откровения
Когато чашите се чукат в празничната нощ, потънал във разкош от спомени и чувства, Сляп от мъка – скрит във плащ от смях, щастлив съм външно, а умирам вътре. 28 декември 1992 Пловдив