poetry

безсънието ражда стихове или призраци но ако ти започнеш да ставаш половин час по-рано, а той да си ляга половин час по-късно ще имате цял час повече заедно

казват, че се разболяваш, когато търсиш внимание професионалните самотници не се разболяват, и не настиват, защото няма кой да разтрие гърба им две години не бях боледувал

преди време обичам те, казах без думи аз не, каза тя с много думи следващия път аз още повече ще мълча, тя още повече ще говори но ще си кажем по-малко

Веднъж, когато повече вярвах в Господ, гледах задника на едно момиче. И си казах: „Господи, искам я! Да бъде моя!“ И беше моя. Не бе за мен. И аз за нея. После пак го казвах. Гледах в очите им. Бяхме един за друг. Много повече. Но… нищо… От тогава не

„оближи ме цялата“, каза, докато разтваряше бедрата си пред мен, а медът се разтичаше бавно по гърдите и коремчето, надолу към извора на живота и аз се гмурнах… „не викай линейка“, казах, когато свършихме алергичен съм към мед и без това удавниците умират от задушаване

Обичам, когато батерията на телефона ми свършва. По пътя до зарядното съм истински със себе си.