Вход Абонамент
Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Run, Forrest. Run!

Run, Forrest. Run!

Есента е една малко по-различна самотност. Самотност с присъствие. Понякога на илюзии, друг път на време. Дори понякога на излишъци от време, толкова добре компресирани, че могат да запълнят няколко пъти обема на надеждите, задавяйки те с безтегловност и задъхвайки те… с липси… ![](https://yovko.net/content/images/2011/11/
Йовко Ламбрев
Различен

Различен

Беше средата на октомври. Излязох от Фотосинтезис по средата на откриването на изложбата на Бабак Салари [https://yovko.net/blog/6973], понеже трябваше да пътувам за Истанбул същата вечер. Петрос слезе с мен по стълбите до изхода, тупна ме по-гърба и ми каза: „И първо да си починеш“. Навън ръмеше
Йовко Ламбрев
Есен в София

Есен в София

Днес сутринта, чудейки се кой фотоапарат да взема със себе си, все пак реших да бъде Fuji-то с идеята да street-вам. Поне такъв беше планът ни с Иван [http://ralchev.info/]. Street-ът, обаче, май нещо не ни се получи, но за сметка на това си поговорихме надълго и нашироко, поразходихме
Йовко Ламбрев
От дагеротипията до дигиталотипията

От дагеротипията до дигиталотипията

Днес, точно 224 години след рождението на Луи Дагер [http://en.wikipedia.org/wiki/Louis_Daguerre], не мога да не пусна поне един филмов кадър. Такъв какъвто е, непретенциозен, ежедневен, без обработка, както излиза от скенера на Здравко Деков [http://foto-dekov.com/]. P.S. И специално за Зори [http://zory-angel.
Йовко Ламбрев
It's OK

It's OK

Днес няколко души ме проверяваха дали съм добре и какво ми има. Спокойно, всичко е наред, не съм в депресия и нямам никакви намерения да се самоубивам. Засега. Нито да емигрирам. Все още… Последното, може би е глупаво. А може би и двете 😉 Всъщност за първи път от много време
Йовко Ламбрев
Casus belli

Casus belli

Обвиняват ме ту в меланхолия, ту в прекален идеализъм. Виновен съм и за двете, и за още толкова. Просто не умея да се усмихвам глупаво, когато е неуместно. И не съм тъжен човек, но понякога вместо да споря, предпочитам да бъда виновен. Не е по-лесно. По-безразлично ми е… Обвиняват ме
Йовко Ламбрев
Размисли на повърхността на асфалта

Размисли на повърхността на асфалта

В последните няколко дни прекарах часове зад волана. Със спътниците ми си поприказвахме доста, но имахме и моменти на дълги самовглъбения. Обичам да използвам времето докато шофирам за размисли. Не, че напоследък нямам повече от нужното време сам със себе си, но рядко го ползвам наистина за да остана насаме
Йовко Ламбрев