След iOS 11 mobile-only е все по-възможно

В края на септември Apple пусна на вода новата версия на мобилната си операционна платформа. И едва ли щях да пиша нарочен пост за това, ако най-значимият белег на iOS 11 някак не остана подценен, вероятно защото е свързан с философията на платформата по отношение на посоката на развитието ѝ, а не с поредните технологични характеристики. А iOS 11 е крайъгълен камък не защото впечатлява с кой знае каква нова визия или подход, а защото дава заявка за пълноценна, самостоятелна операционна система и изглажда пътя към mobile-only работата. Като блести най-вече на iPad. Даже не просто блести, а започва да ти се струва, че сякаш iPad се е преродил.

Признавам, че темата ме вълнува, защото си мечтая един ден (и се очертава да е скоро) да не си купувам повече лаптоп, а таблетът да е всичко, което ми е нужно, за да върша работата си пълноценно и удобно. Все още не мога да си го позволя, защото има няколко неща, които не мога да свърша с iPad, но те остават все по-малко и по-малко.

Експериментирам да работя само с iPad от години насам, но нищо не ми е давало такава увереност, че един ден това ще е възможно, както промените, които донесе iOS 11.

Всъщност най-голямата благина, която ми дава работата с iPad е… концентрация. Което от своя страна ми носи по-голяма ефективност и съответно повече удовлетворение. Личи от няколко версии насам, като очевидно е мислено отдавна, че многозадачността в iOS е планирана да е далеч по-грижовна към концентрацията в основната задача, с която се предполага да съм зает в момента. Всички други мобилни и десктоп платформи сякаш изпитват перверзно удоволствие да разфокусират вниманието ми с всевъзможни нотификации, чието озаптяване до приемлива норма изисква екстра усилия, които трябва да бъдат положени, за да може човек да свърши нещо. Затова, особено когато пиша или чета внимателно някакъв текст или код, концентрацията ми е ключова, и често в такива моменти предпочитам iPad-а си пред компютъра.

С появата на iOS 11 многозадачността е под още по-голям контрол – като отново най-невъзмутимо мога да продължа да си бъда фокусиран в най-важното, което правя (еднозадачният режим винаги ми е най-любим), но имам и гъвкавост, с която мога да си поделя екрана с други задачи или да оставя комбинации от различни приложения върху един екран „залепени“ и на background с не повече от две докосвания. А това е голямо облекчение в ежедневието с таблет. Това заедно с появата на Dock и усъвършенстваните Split View и Slide Over функционалности ми дава не просто почти пълноценно десктоп усещане, ами изцяло ново такова, което намирам за много по-удобно и ергономично. За което помага и едно приложение, което от скоро е собственост на Apple, а именно Workflow, но за него някой друг път. Сега само ще кажа, че веднъж като го вкусиш и повече не можеш без него.

Другият голям бонус (още от iPad 1, всъщност) е мобилността и факта, че с едно зареждане на батерията мога с часове да работя напълно автономно и безгрижно. Тук с уговорката, че при дълга работа с iPad, особено на бюро, предпочитам да пиша с реална клавиатура – ползвам класическата Apple Magic keyboard.

Някои от тези неща с iPad Pro и наличието на pensil, който пък отключва и други функции, са още по-секси, но понеже нещата на Apple не само работят добре, ами работят и дълго с години, и могат да носят доста време всички обновявания на платформата, текущият ми iPad e още твърде пълноценен, за да го сменям с Pro. Но ще държа темата отворена, защото mobile-only подхода ще продължи да занимава вниманието ми и занапред и имам какво да разкажа за няколко различни направления.

И понеже като напиша нещо за Apple, обикновено следва хейт и легенди как с едни други платформи било по-гот – приключвам този текст с едно от любимите ми шеговити клипчета на Apple по въпроса. ;)

Цветна калибрация на iPad със SpiderGallery

Таблетът на Apple е страхотен фотографски инструмент. Дори първият iPad, който си няма камера е изтръгнал не едно „Уау!“, когато съм показвал фотографии на неговия прекрасен дисплей. Смешно или не, но дори скучна бизнес-презентация върху iPad изглежда поне два пъти по-пленителна, а пък какво остава за фотографско портфолио.

И макар iPad да има наистина чудесен дисплей и за него да има купчина фотографски приложения, включително как да го използвате като референтна сива карта, до днес нямаше приложение или начин да сте сигурни, че цветовете на този прекрасен дисплей са наистина верни. От няколко часа това вече не е така. Ако имате Spyder от Datacolor за да поддържате верен цветен профил на компютърните монитори, с които разглеждате или обработвате фотографии (цената му е сравнима с тази на евтин обектив, не е сериозно да имате фотографски претенции и да нямате колориметър), с него вече можете да калибрирате и дисплея на своя iPad. При това много бързо и лесно.

Нужно е да инсталирате безплатното приложение SpyderGallery от AppStore, чието име подсказва, че можете да го използвате и като viewer за разглеждане на снимки, но с негова помощ можете да калибрирате и дисплея на iPad. Нужно е обаче и още едно приложение – понеже Spyder-а остава вързан през USB към вашия десктоп – там също трябва се инсталира SpyderGallery сървърче, с чиято помощ протича калибрационния процес. То също е безплатно и има версии за Mac и Windows.

Ето колко лесно е всичко:

 
Моят iPad е вече калибриран и снимките през SpyderGallery изглеждат още по-живи и истински. А ако си имате Spyder всичко останало ви е напълно безплатно и отнема само 5 минути.

Продукти на Datacolor в България, съответно и Spyder, можете да купите от BVIPhotoVideo.com.

Pixelmator – бърз, удобен и страхотен

Когато кажа някъде, че Photoshop не е точно фотографски софтуер и вманиачените му фенове ми налитат на бой. А всъщност самите Adobe го дефинират като digital imaging инструмент и фотографията е едва само част от голямата тема. И това е нормално. Photoshop беше лидер в своя сегмент още преди големия взрив на цифровата фотография и започна да се учи как да помага на новото дигитално поколение фотографи по същото време, по което те се учеха да прохождат в неговите концепции за слоеве, маски или четки – и почти нищо от това нямаше пресечни точки с терминологията на класическата фотография. Сега нещата са по-добре, но Photoshop продължава да бъде най-могъщият пакет инструменти за растерна графика и съответно като такъв е логично да е на въоръжение при днешните фотографи като част от ежедневния им инструментариум.

Само като част, защото те все повече доверяват работния си процес на други решения, които са създавани специално за тях и решават допълнителни, но важни въпроси като управление на множество файлове и архиви, управление на резервни копия, каталогизиране, бързо създаване на web-галерии, фотокниги или интерактивни презентации, както и редакция на изображенията с инструменти, далеч по-близки до мисленето на фотографите, отколкото на графичните дизайнери и художници. Все повече фотографи използват Photoshop много по-рядко от преди – само където той наистина е силен – редакцията на растерни изображения. Apple Aperture, Adobe Lightroom или CaptureOne са сред най-популярните цялостни системи, създадени специално за да облекчат ежедневието на цифровия фотограф. Те обикновено имат богат набор от приставки, които могат да разширяват стандартната им функционалност, но могат и да повикат произволен външен редактор, Photoshop или някакъв друг, когато е нужно.

Всъщност Lightroom е именно дело на Adobe, създаден да запълни празнината, която на Photoshop не му е работа да запълва. Друго такова е Photoshop Elements, което като по-малкото братче може да върши доста по-малко неща от големия Photoshop, но пък селекцията от инструменти беше направена именно с мисълта да отговори на нуждите на средния фотолюбител.

Ползвам Elements от години. Първата версия, която си купих беше 4.0, актуалната днес е 9.0. Предпочетох го пред голямата версия, защото напълно задоволяваше около 90% от нуждите ми от pixel editor и цената му е няколко пъти по-ниска от неприлично скъпия Photoshop. Горе-долу, с темпо от една година обаче, Adobe вадят на пазара нова версия на Elements, която струва същата сума пари като предишната, а отстъпката за upgrade не е кой знае колко чувствителна. По-лошото е, че ако си сложа ръката на сърцето трябва да призная, че от версия 6.0 насам не се е появило нещо кой знае какво ново, което да си струва парите, а в същия момент няколко месеца след нова версия Camera Raw спира да поддържа старата, съответно се губи и поддръжката на новите камери. Нищо ново под слънцето. До болка познатия гаден подход, с който компаниите разработващи proprietary software принуждават клиентите си да купуват новите им версии.

Някъде малко след версия 4.0 на Елементите се отказах да ползвам Linux или Windows за фотография. Тогава за първи път попаднах и на Pixelmator. Беше съвсем новороден продукт и за такъв предлагаше изненадващо много неща. Затова и продължих да го държа под око, и рядко ми се случва с таково задоволство да се наслаждавам на растежа на един софтуер и на амбицията и работата на неговите автори по развитието му. Зад него стои една малка британска компания, основана от двама братя – единият прекрасен програмист, а другият – талантлив дизайнер и концептуалист.

И какво се случва, когато екип от вманиачени по красивите неща хора, възпитани от естетиката на Mac-културата и амбицирани да създадът прекрасен, лесен, забавен и мощен софтуер за растерна графика, който да използва до дупка възможностите на хардуера, върху който върви, са създали заедно нещо и то с огромен мерак? Обикновено нещото си струва вниманието. И още как…

Pixelmator Fullscreen

Pixelmator в сърцевината си е стъпил на един от най-успешните проекти в open source света ImageMagick, чийто лиценз не забранява и вграждането му в proprietary приложения, каквото все пак се явява и Pixelmator. В същия момент приложението се опитва да извлече максималното от Apple платформата, върху която работи. Двамата братя са луди фенове на Mac OS X и освен, че Pixelmator ползва всичко най-секси от операционната система и обкръжението и, 64-битовото приложение наистина лети, изцеждайки всичко от графичния контролер, вместо както повечето такива да разчита на математическите способности на централния процесор.

Pixelmator поддържа всички фотоапарати, за които операционната система е наясно със съществуването им. В панела за инструменти е побрал на практика всички, които са стандарт за всеки pixel editor с претенции. Дори и най-вманиачените Photoshop-аджии трудно ще намерят липси в базовото оборудване на Pixelmator. Повечето инструменти имат собствен почерк и не са точни копия на тези от Photoshop. Диалозите, плъзгачите и целият интерфейс са направени семпло, всичко е олекотено, очевидно, пъргаво и ненатрапчиво. В нито един момент няма да се окажете в ситуация, с която да не е ясно какво трябва да направите, дори и да не сте прочели един ред от ръководството.

Работата с Pixelmator наистина може да бъде удоволствие и забавление. Документацията е прекрасна. Авторите му поддържат блог и форум, а специалната секция за самообучение е повече от впечатляваща.

Програмата поддържа работа с маски и слоеве. Да, благодаря, че попитахте – Pixelmator ще отвори и файлове от Photoshop със слоеве, но не бива да се разчита на 100% съвместимост все още – маските например няма да бъдат разпознати. За сметка на това като типично приложение от екосистемата на Apple, се разбира чудесно с изображенията от библиотеките на iPhoto или Aperture.

Инструментът Curves, който във Photoshop Elements така и никога не бе реализиран съвсем пълноценно, тук е напълно истински. Color management-а на Pixelmator също схрусква Елементите за закуска – поддържат се цяла купчина цветни пространства, включително ProPhoto RGB и цветните профили на хартиите, които ползвате с принтера си. Поддържат се и купчина файлови формати на изображения. И това за половината цена на Elements – само 59 долара, която включва и всички обновления в рамките на текущата 1.x версия – т.е. няма да ви ги искат наново за всеки ъпдейт. И за разлика от шибаната ценова политика на американските компании като Adobe, които ще ви оферират специалната си двойна цена за европейци, Pixelmator струва толкова за всички – независимо къде живеят. Ако се поразровите из мрежата ще намерите и купончета за 15-20% отстъпка. Ако ви мързи да търсите, пробвайте със SMOKINGAPPLES, но не обещавам, че във времето в което четете това ще сработи.

Изобщо ако сте фотограф, ползвате Mac и още не сте си купили Pixelmator за има няма 70-80лв, което е по-малко от батерия за DSLR, изобщо не искам да си играя с вас. Поне не и преди да сте си изтеглили 30-дневната пробна версия и да сте направили един test drive…

P.S. Едно прекрасно ревю от ArsTechnica.

Таблетни размишления

Това е първият текст в моя сайт, написан изцяло с таблет – в случая iPad. От известно време се пробвам доколко мога да работя само с таблет и благодарение на няколко приложения и две cloud-базирани услуги (макар реално и само едната да ми е достатъчна) това се оказва изненадващо лесно и напълно възможно. Единствено психологическата бариера, че имам нужда от пълноценен компютър се оказа трудна за преодоляване – имам предвид за мен и моят mindset. Предполагам, че един нормален потребител, ненатоварен с моят технологичен background и предразсъдъци, би превключил далеч по-непринудено и лесно.

Работата само с таблет, дори ми се струва, по-ползотворна и резултатна, доколкото се улавям, че съм по-концентриран, за разлика от времето прекарвано с пълноценен компютър, понеже там все се изкушавам да върша повече от едно нещо едновременно и едно или друго приложение успява да ме разсейва все някак. За щастие или нещастие iОS вече също е многозадачна платформа, но доколкото екрана е зает от точно едно приложение, някак е по-трудно на тези оставени във фонов режим да привличат толкова брутално вниманието ти, както на истински десктоп, където могат да мигат, мърдат, да си присвояват екрана или какво ли още не.
Продължение

24 часа с Android (след 3 години с iPhone)

С такова заглавие няма как да не поразсъня Apache-то под блога си, но всъщност след като видях предложението на Globul за iPhone 4 аз наистина моментално си поръчах телефон с Android. Докато ми доставят апаратчето отне малко време и поради разни здравословни грижи, които са ме налегнали напоследък не ми беше съвсем до него, но от вчера основният ми телефон е с Android OS, а старият ми верен ветеран iPhone (първа генерация) си почива гордо върху нощното ми шкафче след малко повече от три години безотказна служба.

И преди маркетинга на Globul да ме е намразил повече от нужното, бързам да съобщя, че най-чинно и прилежно изчаквах тяхната оферта за да ъпгрейдвам (три години са достатъчни за мобилен телефон, най-малко от съображения за външен вид) и всъщност офертата им е съвсем наред в контекста на нашия пазар, концепциите на Apple и всичко останало около темата iPhone в България. Но това не е моята оферта. И не защото не мога да си го позволя или не искам, а защото iPhone се продава през оператор за да бъде спонсориран телефон, поне навсякъде по света, но явно с изключение на България, Румъния и още няколко държави. И защото Globul просто не е моят оператор и с такива оферти няма и да стане. Съжалявам, но в адресната ми книга към днешна дата има 523 записа (това са бройка хора, някои от тях имат повече от един телефон), едва 90 от тях имат номер от Globul (малко над 17%) и едва половината от тях нямат и друг номер от Mtel или Vivacom, което означава, че едва 8.6% от моите контакти са Globul only. Отделна тема е, че очевидно не се чувам ежедневно с 523 субекта и над 95% от ежедневната ми комуникация е в мрежата на Mtel, на които съм абонат от далечната 1999 година и съм им свикнал на всичко – и на хубавото и на лошото. Не че имам нещо против Globul, но досега с нищо не са ме изкушили… всъщност абонат съм им (на малък договор при това) за да имам алтернативен номер, когато искам да се скрия от света, но той обикновено си стои в шкафа.
Продължение