iDreams

Цяла седмица не мога да се наспя. Заспивам като труп, спя безпаметно, нищо не сънувам, а се събуждам двойно по-изморен. Не знам на какво се дължат подобни периоди, но за щастие поне отминават бързо… (Излъгах, не е като да не знам съвсем на какво се дължат…)

Понякога пък се зареждат дни, в които сънуваш само глупости. Тази сутрин Хриси измрънка, че сънувала някакви невъзможни щуротии и аз веднага се сетих една възможна иновация на някое следващо MacWorld Expo – само не съм сигурен Steve Jobs дали ще може да ходи още сам или ще се подпира на бастунче…

Услугата е iTunes Dream Rentals, разбира се… Избираш си сън от каталога, който безжично ти се upload-ва в съзнанието преди лягане, директно в имплантирания невидим iPod Sense. $2,99 за обикновен сън, $3,99 за HD-версия и само още 0,99 долара за сън с предварително зададен сценарий и финал по желание. Две години по-късно ще се появи и firmware upgrade за да можеш да включваш безжично и други хора с имплантиран iPod Sense и да си сънувате заедно, само срещу още 99 цента доплащане…

Ако случайно някой те събуди ненадейно, ще може да си го преместиш на AppleTV-то или лаптопа и да го догледаш като филмче или да го досънуваш оттам, където са те прекъснали, но преди да expire-не в рамките на 24 часа.

Apple се гаврят с Microsoft

Това се появи още в beta-версиите на Mac OS X 10.5, но никой не очакваше, че ще остане и в окончателната. Обаче факт! Ето как и финалната версия на Leopard-а обозначава компютрите в мрежата наоколо, които са инсталирани с Windows. Вгледайте се хубаво в картинката върху мониторчетата…

BSOD for Windows in Leopard

В мрежата дори се появиха инструкции как да подмените картинката, която се използва по подразбиране, ако случайно чувството за хумор на Apple не ви допада (което не го вярвам).

Сега ако Microsoft се бяха сетили да патентоват the blue screen of death можеха и някой долар да изкарат… ;-)

Отново street

Пoчти целия ден прекарах навън. С Ясен се бяхме уговорили да се намерим още в 9 на пилоните на НДК, но обсъждайки отминалия петък 13-ти, разни фотографски теми, закусвайки и пийвайки сутрешно кафе в гръцката сладкарница наблизо, направо си дочакахме Петър, с който благополучно потеглихме към 10:30 на поредния софийски street.

Минахме цялата Витошка, която никога не може да ме провокира да снимам каквото и да е по нея. Не знам защо, но никога не „виждам“ кадри там. Оградената със здрава метална ограда Съдебна палата си беше попадение и измъкнах 85-цата. Само след няколко снимки обаче си поставих любимия 80-200/2.8 и до края на деня си останах с него, с изключение на кратко залитане към ръчнофокусната 105/2.5. За разлика от мен Петър се скъса да сменя обективи – направо му се зачудих на ентусиазма с двата Pentax-а – филмов и цифров непрекъснато закачаше и откачаше различни стъкла – с преходници, без преходници. Голям екшън беше.

Аз си бях мушнал в джоба на елека моят филмов Nikon без обектив и бях взел двa филма за всеки случай. Използвах само едната, защото към обяд компанията набъбна с един момък и една девойка, които ме спечелиха с фотогеничност и изщраках едната лента около тях, Петър и Ясен с потретрети в едър план с 85-цата. Момичето освен великолепен модел се оказа и фотограф.

На Света Неделя кривнахме към музея, а преди да го достигнем минахме през Ротондата в задния двор на Президентството. Излязохме изпод него, където един веселяк-шегаджия, незнайно защо реши, че сме фоторепортери и тръгна да ни снима с GSM повтаряйки в речитатив имената на „любимите“ ми вестници „24 часа“ и „Нощен труд“. Реших да не го удрям с обектива, че имаше много полиция, а нали и без това сме заподозрени за опасни престъпници. Затова просто го снимах няколко пъти. Една лелка, вероятно заблудена от виковете на хахото, наистина реши, че сме от „24 часа“ и тръгна да ни моли да снимаме как разрушават градинката пред шадраванчето на Президентството. Наложи се Ясен да и обяснява, че просто снимаме за удоволствие и не сме журналисти. Полицаите ни гледаха леко подозрително, но явно още не бяхме обявени за национално издирване и не ни обърнаха никакво внимание.

Около мавзолея пак попаднахме на хахото, който този път реши да се прави на Албена Вулева и беше сразен от Петър, който го запита коя е тя, а след изненадания въпрос на хахото „Че как – ти не гледаш ли телевизия“ напълно го гътна с отговора „Нямам телевизор“.

Кривнахме в градинката пред Народния театър, която беше пълна с хора, а се носеха и звуците на жива музика – оказа се цигански оркестър, който свиреше различни неща. Оставих им 5 лева и ги нащраках колкото си исках, а те дори се заиграха и започнаха да позират. В паузата на една от песните единият ме запита, от коя телевизия сме и вероятно го разочаровах като му казах, че снимаме за удоволствие.

После направихме едно дълго кафе отстрани на Народния театър, пуснахме се по Славянска, към Борисовата градина. Стигнахме до детската площадка в близост до езерцето, по пътя дори успяхме да се сблъскаме с Maniax, като за жалост точно неговия портрет съм го фокусирал в дървото зад него и за нищо не става, но той беше доволен, усмихнат и в добро здраве, за тези които скоро не са го виждали. След това както си му е реда, разходката приключи с бира и кебапчета в Баба Яга… При това ни донесоха повече, отколкото бяхме поръчали.

Беше весело! До другия път! ;-)

P.S. Двадесет и пет снимки от днешния ден са във фотоблога ми, ще има и други в следващите дни. Всички снимки са свободни за разпространение и употреба при условията на съответния за всяка снимка Creative Commons лиценз. Когато снимам портрет обикновено слагам клаузите Без производни и Без комерсиална употреба, просто защото не всеки би искал с лицето му да се правят колажи примерно, а не, защото съм станал стиснат откъм свободност ;-) Информацията за лиценза на всяка снимка е embed-ната е IPTC/EXIF метаданните към нея и може да се провери с просто око във формичката за коментари.

Re-Circle of… Live!

Преди малко попаднах на нов фотоблог, който не бях гледал преди. Пощраках из снимките. Веднага разпознах изотдолу Pixelpost и понеже цветово темичката ми хареса си помислих, че мога да направя и тъмен стил на моя simplevisions template. Погледнах кода и какво да видя:

templates/simple-visions-mellencamp/style.css

Tова се оказа модификация на моята първа версия от 2005 година. И вярно след малко отворих страничката About, където прочетох следното:

Pixelpost (the photoblogging software) comes with a template called „Simple“. Yovko Lambrev took the Simple template and used it to create a new template called „Simple-Visions“, and distributed it under a Creative Commons Attribution License. Paul Burd took the Simple-Visions template, combined it with elements from the original Simple template, and added a few of his own ideas and the result was „Simple-Visions-Mellencamp“ template. On my behalf I have made several variations to Mellencamp template, such as moved photo description and exif data to the comments pop-up window and subtle little twicks. My variation of the above template is called „Simple-Visions-Chaba“ and is distributed under the same Creative Commons License, and can be downloaded below. Feel free to customize it to your hearts content.

Прекрасно просто! Обичам такива случки… Едно нещо, променено от един, доразвито с други части от оригинала от втори, с добавка на идеи от трети, харесващо се пак на първия модификатор, провокиращо нови идеи за промени. Едно кълбо от хрумвания и свободно имплементирани модификации, направени от тотално непознати хора в безразборен хаос – и всичко това достъпно за всички останали, които искат и могат да използват, променят или допълват хаоса със своята си креативност и идеи – това е възможно само света на open source-а и свободната култура, защото ги няма бариерите… Напук на шибаните защитници на тъпите стари концепции за авторско право!

Зодиакалните есета

Е, в крайна сметка, една година по-късно, приключих съвсем в график обещаните зодиакални есета. Да, знам, че забавих няколко от тях, но какво да се прави – основното ми занимание съвсем не е астрологията (за щастие), а и аз пиша за удоволствие. Винаги, когато се напъна да го правя по задължение, обикновено си личи. И понеже вдъхновенията ми, както при всеки човек, ту идват, ту си отиват – аз предпочитам да изляза от шаблона на равномерното време и да го отчитам по екстремумите на емоционалните ми биоритми.

Освен това, още в началото казах, че нищо не разбирам от астрология – просто в гимназията се бях запънал да алгоритмизирам една задача с идея да изчислява хороскопи и така се позабавлявах с темата. Изчел съм доста книги, които тогава бяха популярни като тези на Александър, Линда Гудман, стари китайски и индийски трактати, които днес имат някакъв адекватен превод. И искрено се забавлявах. На моменти дори преразказвам тези, най-съзнателно и несъзнателно останали в паметта ми от тези книги, защото обичам да ги цитирам и в ежедневието си. Много често се шегувам със зодиакалните концепции, иронизирайки твърде фокусираното върху тях човечество…. Оказа се, обаче, че дори и да не разбирам от астрология, никой не ми повярва, което навярно говори, че имам добри заложби на манипулатор.

Както и да е, дано повече хора са обърнали внимание, че зодиакалните ми есета са маркирани като забавно четиво и не ги взимат насериозно. Всички те представляват преразказ на какви ли не неща, останали в съзнанието ми за различните зодии и разбира се, пречупени през представата ми за различните им представители, които са в кръга на моите приятели и познати. Чисто формално да правиш обобщения на база частни случаи е абсолютно погрешна стратегия, нали? ;-P

Край!

P.S. Кети, благодаря за идеята!