Лично
С дарените средства за българското огледалото на FreeBSD беше закупено всичко нужно за обновяване на машината. Беше събрано повече от необходимото, с излишъка бяха купени допълнително два нови процесора за сървъра. Така всички дарения бяха оползотворени за Фют.
Лично
Досега не бях попадал на този документ, но той определено заслужава вниманието на всеки, който се интересува от използване на чуждо съдържание под един или друг лиценз.
Лично
Днес реализирахме първата от двете идеи за сесии, които постъпиха през този сезон в SimpleStudio. Изключителни благодарности дължим на домакините ни от чайната „Чай във фабриката“ на ул. „Г. Бенковски“ 11 в София за това, че приютиха всички ни. Заради прекрасната атмосфера, страхотното местенце и затова, че можахме да работим
Лично
Цяла седмица не мога да се наспя. Заспивам като труп, спя безпаметно, нищо не сънувам, а се събуждам двойно по-изморен. Не знам на какво се дължат подобни периоди, но за щастие поне отминават бързо… (Излъгах, не е като да не знам съвсем на какво се дължат…) Понякога пък се зареждат
Лично
Случи се така, че разговаряхме с Антони Райжеков в ден, в който на софийска сцена се играеха две негови пиеси – моноспектакълът „Крап“ на Наум Шопов по Бекет в Народния театър и премиерата на новият му проект „Завръщане“ в Апартамента. Пошегувах се преди да започнем разговора, дали това го кара да
Лично
Нямам идея как се правят интервюта. И не бе точно това целта. Просто с Тони седнахме днес на чаша кафе да поговорим като стари приятели… и не толкова за новата му пиеса „Завръщане“, чиято премиера бе днес, и която всъщност е (или поне трябваше да бъде) дипломната му работа като
Лично
В един списък от лятото насам се обсъждаше провеждането на блогърска конференция, но ето че бликащият ентусиазъм на Бого е доказателство за правилния начин, по който трябва да се правят и случват нещата, а именно… речено-сторено. И така – денят е съботен – 23 февруари. Мястото ще бъде обявено допълнително… Как къде
Лично
Днес нещо бях в меланхоличен режим. И денят ми мина така. Посвърших доста работа – и лична и служебна. Денят беше пълноценен, но го започнах летаргично и го завършвам така. Преди малко, откарвайки Пейо до неговото обиталище, си се прозявах в колата, напук на опитите му да води с мен смислен
Лично
Майстор да не ти влиза в къщата е популярно българско пожелание и макар и не заради него често предпочитам сам да си правя това-онова. Става по-бавно, губя от свободното си време, но поне се получава така както искам или ако не сполуча се сърдя само на себе си и опитвам
Лично
Вчера с Юлия се заприказвахме за млякото, което е похапвала в Индия и си спомних за истинското мляко, което обичах като малък, когато можех да прекарвам около месец от лятната си ваканция из Родопите. Говоря за кисело мляко, никога не съм си падал особено по прясното. Не знам и колко
Лично
Както вече писах, след няколко месеца почивка отново приех да пиша за печатна медия. И в решението имаше силна доза сантимент – понеже това е единственото издание, което все още редовно чета на хартия, а именно Капитал – и не крия, че силно му симпатизирам. В интерес на истината чета и Дневник,
Лично
И донякъде във връзка с предходния ми пост… Един интересен линк, който ми попадна вчера…