Катедралата
Този текст ще стои неадекватно в моята лятна RSS-емисия. Зная го. Написан е преди няколко месеца по необичаен повод. Пускам
2 минути четене
Думите
– Не пишеш… – промълвява.
– Не пиша. – отговарям.
Понякога имам нужда да отида някъде, където никой не говори езиците, на които бих
1 минута четене
Downgrade
Дано Луната е това, което ни кара да „полудяваме“, защото понякога е твърде в повече, за да изглежда „нормално“. Твърде
1 минута четене
Не искам
не искам
само тялото ти
дай ми себе си
сексът сме
аз и ти
забравили
да съществуват
поотделно
1 минута четене
Защо
„Защо не пишеш?“
Защото
предпочитам
да съм.
С теб!
1 минута четене
Аватар
Прибирам се към къщи след купчина бири и няколко приятни разговора, но настроението ми продължава да е късогледо. С астигматизъм.
3 минути четене
Само в петък
„аз нямам задник,
имам дупе“,
каза тя
„окей, дай каквото имаш“,
казах
„ужасен си“,
каза тя
„само понякога“,
отвърнах
само
1 минута четене
Сутрин
„…at the slightest touch, or mere whisper of breath on her next, her body responds, like a flower in the
2 минути четене
Драскотини
Времето, което си изгубил за твоята роза, и грижите за нея я правят толкова важна за теб. (Екзюпери)
Намерих го
5 минути четене
Капки джаз
Ароматът на дъжд във въздуха явно ме провокира да пиша. А всъщност изпитвам наркотичен глад да чета. И не купчината
1 минута четене
Дъжд
Неделният дъжд беше различен. От онези, които запомняш. Без да има как да се удавиш в него, защото не е
1 минута четене
Ти не порасна
дните
са подути
до пръсване
с липси
ти чакаш
да те намеря(т)
аз търся
да те открия
все за
1 минута четене