Откровения
Този текст ще стои неадекватно в моята лятна RSS-емисия. Зная го. Написан е преди няколко месеца по необичаен повод. Пускам го сега само за да се отърва от него. Няма друга причина. Призраци си имам достатъчно. Имам един текст в своя блог – кратка чернова… която никога не бих искал да
Откровения
– Не пишеш… – промълвява. – Не пиша. – отговарям. Понякога имам нужда да отида някъде, където никой не говори езиците, на които бих могъл дори половинчато да общувам. Не знам дали все още има такова място, където да е тихо, да има море и никой да не говори. Защото думите олекват, когато няма
Откровения
Дано Луната е това, което ни кара да „полудяваме“, защото понякога е твърде в повече, за да изглежда „нормално“. Твърде в повече за да си струва да бъде намерено „обикновено“ обяснение. Дали не и защото забравихме да бъдем… обикновени?… Любовта е простичка, бях написал преди време. Когато не я обмисляш
Откровения
не искам само тялото ти дай ми себе си сексът сме аз и ти забравили да съществуват поотделно
Откровения
„Защо не пишеш?“ Защото предпочитам да съм. С теб!
Откровения
Прибирам се към къщи след купчина бири и няколко приятни разговора, но настроението ми продължава да е късогледо. С астигматизъм. Напоследък не обичам петъците. Предвестник са на празни уикенди и още по-безцелни размисли, които не ме водят до никъде. И вероятно, опитвайки се да отложа уикенда, се запътвам отново към
Откровения
„аз нямам задник, имам дупе“, каза тя „окей, дай каквото имаш“, казах „ужасен си“, каза тя „само понякога“, отвърнах само в петък
Откровения
„…at the slightest touch, or mere whisper of breath on her next, her body responds, like a flower in the sun, glistening with the morning dew, she welcomes… she invites… she obsesses me” “in the shadows, this is where she hides her mystery, her secrets, her desires… and maybe… her
Откровения
Времето, което си изгубил за твоята роза, и грижите за нея я правят толкова важна за теб. (Екзюпери) Намерих го в един ъгъл на пристройката зад къщата. Беше уплашено, безпомощно и ранено. Гледаше ме с ококорени очи и показваше зъби, готово да атакува всеки и всичко, което се доближи до
Откровения
Ароматът на дъжд във въздуха явно ме провокира да пиша. А всъщност изпитвам наркотичен глад да чета. И не купчината книги покрай леглото ми, започнати и изоставени до средата, които не намирам причина да довърша. Чета буквички около себе си, макар да предпочитам да чета в очите ти. Чета наоколо,
Откровения
Неделният дъжд беше различен. От онези, които запомняш. Без да има как да се удавиш в него, защото не е достатъчно проливен. Няма и как да останеш сух, защото вали доволно за да попие поне в косата ти, но не толкова, че да си струва да ползваш чадър. Не обичам
Откровения
дните са подути до пръсване с липси ти чакаш да те намеря(т) аз търся да те открия все за малко и повече няма аз остарях ти не порасна