Лично

Денят започна с кофти вести, такива които преобръщат с главата надолу купчина планове. Но реших да ги преместя в задния джоб – не плановете, а вестите – защото знам, че дори да се наложи (за добро или лошо) да попроменя очакванията, все някак ще трябва да измисля изход от ситуацията. Просто ми

Приличаше ми на есен. Но не от онези късните, в които топлината трябва да бъде търсена нарочно, а от другите, които оставят спомени и белези. Спомени за искрици в очите и белези от нокти по кожата. И по-надълбоко… Есен, която омагьосва с докосване, заслепява с цветове и обезкуражава с безразличието

Куфарът, с който пътувах до Истанбул, просто престоя няколко дни на пода до трикракото столче, на което понякога се опитвам да се упражнявам в това да изсвиря няколко акорда на китара. Обикновено тогава, когато не искам да гледам пощата си, не искам да браузвам из Интернет или не искам да

На днешния ден, преди 8 години, на този адрес, написах първия си блог-post [https://yovko.net/blog/7]. През всичкото това време се учех да споделям частички от себе си. В началото беше трудно. После започна да става по-лесно, но в същото време отнемащо голяма част от енергията ми, която

> Every year is getting shorter never seem to find the time. Plans that either come to naught or half a page of scribbled lines Hanging on in quiet desperation is the English way The time is gone, the song is over, Thought I’d something more to say. (Pink