Откровения
Никога не съм обичал неделните следобеди. Напоени са с онова усещане за край, с което се връщаш обратно в делничните мисли, емоции и задължения. Цяла седмица си чакал уикенда с надеждата за нещо различно, а в неделя следобед това намерение за щастие, осъществено или не, просто се стича заедно с
Откровения
Рядко използвам метрото, а не помня откога не съм се качвал в трамвай. В трамвая не се случва нищо. Сякаш просто, всичко каквото е имало да се случва в трамваите, вече се е случило още преди края на двадесетия век, а времето е забравило да премести и самите тях в
Откровения
Лятото винаги започва изневиделица. Със слънчев уикенд, веднага след няколко хладни седмици. Или с лятна буря, която измива дори въздуха със свежестта си. Лятото винаги е усмихнато и свежо. Закачливо притичва през седмиците, в които любовта е навсякъде, плажовете са пълни, погледите смели, а чашите потни. Късите топли вечери се
Откровения
Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена и въпреки всичко даваш газ. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново. (Фредерик Бегбеде) Най-трудно е първото изречение. Знаеше го до болка. След толкова много сутрини, в които
Откровения
Колко различно е всичко, когато пролетното слънце те буди, опитвайки се с нахалните си лъчи да повдигне клепачите ти? Когато миризмата на море и нощ се отдръпва обратно през отворения прозорец, за да се скрие от аромата на капучиното ти с топло мляко, много пяна и съвсем малко сметана, което
Откровения
Крис беше задник. Беше ме оставил да вися в тази задимена дупка вече повече от половин час, а дори не си вдигаше телефона. Вероятно беше затъкнал ушите си със слушалките на iPod-а, с който почти не се разделяше. Бачкаше за някаква рекламна агенция, където според мен не назначаваха никого без
Откровения
Точно през лятната ми ваканция, един български блог се превърна в книга. Съвсем сериозно – почти целия. В малък сборник разкази, в които не става дума само за мъже, но повечето ще се досетят защо е озаглавен кратичко именно така. Аз няма да разказвам нищо повече. Абсолютно съм убеден, че „Мъже“
Откровения
Пловдив е много различен от София в дъждовните вечери. И на двете места могат да ме залисат отблясъците, отраженията, пръските вода – има много фотография в една дъждовна вечер – стига да ти се снима… и в София, и в Пловдив, и във всеки друг град… София е много jazzy в нощите
Откровения
Оставих я да спи с идеята да я изненадам със закуска в леглото преди да се е събудила. Винаги попадам на жени, които спят до обяд, ако не ги събудя. Това е някаква орисия, която ме преследва цял живот, задължително във всичките ми топли връзки с нежния пол. На едно
Откровения
Не зная какво правя тук по точно това време. Опитвам се едновременно да не мисля и да събера мислите си в някакъв фокус. И усещам как съществото ми се противи като опарено. Почти светкавично, както отдръпвах ръка, когато като малък си играех с лупа на двора на баба и точно
Откровения
Толкова е зимно, че след края на поредния съсипващ понеделник, дори нямаш шанс да се опиташ да релаксираш с два пръста уиски, забол безразличен поглед в залеза. Навън е тъмно достатъчно дълго преди края на деня, а залезите просто липсват. И това сякаш заразява със своята тягостност и времето, което
Откровения
Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави