Откровения
Изплагиатствах заглавието на онзи филм с Ал Пачино за този пост не заради друго, а защото това е лично моята си визия по въпроса, моята представа за хармония, и съм много далеч от идеята да ми пука доколко тя е правилна или не за някой друг, различен от моето си
Откровения
Преди малко се разрових за една книга и случайно попаднах на свои стари записки, сред които изпадна едно листче с този превод. Всъщност никога не съм превеждал нищо с изключение на документация, статии и софтуер – с едно изключение – това. Беше преди доста време. Едно момиче ме помоли за превод на
Откровения
Тъжно светят, бавно горят, трудно се палят отблясъци истина в свитък омраза, все по-отчаяно сълзи се топят, чувства убиват, разнасят зараза. Крака се преплитат, ръце се продават, восъчно-жилаво изстива страхът. Стенания литват, с болка омайват, целомъдрие капе в прахта. Кървави капки, капки тревога, девственост груба умира сама, стиснато гърло, свян
Откровения
Този разказ е подарък за едно много специално за мен момиче за 13 февруари – денят, в който преди точно една година за първи път видях светлината в очите и. Подарявам го и на всички влюбени, които на 14-ти февруари ще греят истински. Tall and tan and young and lovely, The
Откровения
Топлина струи от меката ти кожа. Приятно е, а чувствам се изгубен. Не знам какво, кога да кажа на топлината, в която съм влюбен. 6 февруари 1994 Пловдив
Откровения
Студено грее слънцето на февруари. Тихо и студено преминават дните. Сиви хора по улици и тротоари студено и тихо отминават свити. Студени лъжи си разменяме тихо. Тихо обичаме със студени обятия. Студено е… чак тишината закиха и тихо избълва студени проклятия. 5 февруари 1994 Пловдив P.S. Преди точно 11
Откровения
Обичам да подострям моливите си сам, това е нещо като ритуал за мен. Понякога го правя малко опасно, но след онзи път повече никога не съм се наранявал. Случи се само веднъж. Още имам белег на палеца си. Не помня кога точно заживяхме заедно. Никога не сме говорили за това.
Откровения
Ноктюрно Изчезват бавно по своите пътища, мечтите, примесени с минало. С присъдата на слепи сънища и със скръбта по спомени изстинали. Ритмично ехтят колелата, понесли съдбите нанякъде и всичко бавно изчезва в мъглата, потъвайки в удавеното отчаяние. 16 март 1993 Пловдив Ноктюрно 2 В мен е празно. Глухо тътне сърцето
Откровения
Вървях по дългия път към морето, Ахелой остана зад мен. Аз бях и смутено гледах небето. Млад бях, а бях уморен. Чайки тренираха своите виражи. Тела по пясъка лежаха сами. Вълна погали челото на плажа, а слънцето хвърляше горещи ками. Тръгнах обратно по пътя към къщи, но спрях и погледнах
Откровения
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола – старият Дявол – в дома си на чашка абсент. (Хр. Смирненски) Тя се появи след точно петминутно закъснение – съвсем приемливо за жена и достатъчно кратко за да не започна да се чувствам глупаво пред входа на
Лично
– So, I have a day-off? – Oh, yeah! Congratulations! Sorry but… – Well, I’ll be back tomorrow morning… – See you. Всъщност заедно с просяците днес открих и друго много често срещано явление тук в Прага – уличните чейнчаджии – присъстват си около всяко по-оживено място из центъра съвсем недискретно. И също толкова недискретно
Откровения
Нощта уютно тихо намалява с мечтания и лунна светлина. Звездите симпатично избледняват, тръпнейки в очакване на пролетта. 4 януари 2005 София