Какво се случва в Каталуния

Утре е 27 септември – един ден, в който са концентрирани надеждите и тревогите на голяма част от каталунците – малък народ, наброяващ около 7,5 млн жители (16% от населението на Испания) и исторически обитаващ днешните си 32 хиляди кв.км. от североизточната част на Испания поне от десети век, а официално като самостоятелна държава от 12-и век. Казвам днешната територия, понеже през средновековието земите, които са достигнали и владяли, са стигали до Сицилия, Атина и дори се твърди за следи за кратко пребиваване на техни войски в Пловдив. Преди 3 века, след войната за испанското наследство, губят независимостта си. Днес Каталуния (според речника на БАН е редно да я изписвам Каталония, което съзнателно няма да правя) е втората по големина автономна област в Испания и основен двигател на икономиката на кралството, отговорен за 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа на испанската държава. Самостоятелният годишен БВП на Каталуния като правило, дори през годините на кризата, бе над средния за ЕС.

Защо утре е особен ден, който може да промени много неща?

На 27 септември 2015 ще се проведат предсрочни парламентарни избори в Каталуния, които всъщност са поредният опит за де факто референдум за независимост. Пореден и логичен опит, доколкото всички предишни бяха блокирани от Мадрид с всички възможни инструменти и процедури и без никакъв диалог между каталунските автономни власти и централното правителство. Макар този процес да тлее от години и да стана все по-яркоизразен в последните няколко, през които правителството на Мариано Рахой не само не пожела да обсъжда проблема, отричайки, че има такъв и заравяйки глава в пясъка, оправдавайки се с Конституцията, но и даде редица поводи да се коментира, че властите в Мадрид са в главната роля на наливащи масло в огъня на каталунската независимост.

Кой е Мариано Рахой? Министър-председател на Испания и лидер на управляващата в момента Народна партия, по дефиниция дясно-консервативен политик, с посредствен капацитет и потенциал не по-голям и различен от този на Виктор Орбан и политически нюх много под четвърт Бойко Борисов. Макар и макропоказателите напоследък да показват оживяване на испанската икономика, за което Народната партия да претендира, че е тяхна заслуга (предстоят редовни парламентарни избори и на централно ниво до края на годината), цената, която обикновените испанци и малкият и средният бизнес платиха през кризата, която ни най-малко не е отминала кралството, се оказа твърде висока и тежка. В допълнение тежки корупционни скандали, директно обвързани с висши членове на управляващата партия и правителството замъглиха и без друго нерадостния политически пейзаж в Испания, завладян от политически елит, който подобно в България е изхабен, зависим и разочароващ.

Заради принципната „дясна“ окраска на Рахой и партията му, и ЕНП, и ЕК се правят, че не забелязват много опасни случки, като нацистки изстъпления на членове и привърженици на Народната партия (вкл. на официални и публични места), явно и неявно неглижиране на престъпленията на режима на Франко и присъствие на представители на правителството на чествания на групи, свързвани с фалангисти. Всичко това естествено провокира появата на нови политически формирования, най-често леви, които за жалост стъпват на популистки призиви за промяна на статуквото и рискови идеи за радикални икономически експерименти.

Какво се опитва да направи Каталуния?

Може би най-симпатичният и демократичен процес за независимост в историята на Европа, след като здравата са страдали и търпели терора на Франко, а и до днес търпят пренебрежителното отношение на испанските националисти, работили са наравно с останалите за демократизацията на Испания и членството в ЕС, и накрая откриват, че държавата-майка е всъщност зла мащеха, която изисква от тях да поемат 25% от данъчната тежест на кралството и да получават обратно реално едва 8% (на хартия са 11%) с почти неизменен годишен фискален дефицит от около 16 милиарда евро и категоричен отказ от Мадрид да се обсъждат каквито и да било промени във фискалния пакт. Непрекъснати нарушения на юрисдикцията на автономията като оспорването на последните промени в Статута ѝ от 2006 (основният закон или нещо като локалната конституция на Каталуния), които бяха приети от Парламента на Каталуния, но стопирани от Конституционния съд на Испания, който принципно няма краен срок, в който да се произнесе. Същият Конституционнен съд, който през 2010 постанови, че кастилският език е задължителен в Каталуния, което е така или иначе по Конституция, но каталунският няма да е такъв, което пък противоречи на Статута. А на базата на това решение, още две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния с репликата, че неговата цел е да испанизира каталунските ученици и студенти, и представи законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, но позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски, нищо че иначе по подразбиране учениците в Каталуния излизат като минимум двуезични (с кастилски испански и каталунски).

Каталуния е принудена да потърси изход. И разбира се, че независимостта не е единственият такъв. Но при отказ да се дискутира нов фискален пакт, отказ да се дискутират промени в Конституцията на Испания към по-федерално устройство на държавата (нищо, че тя бе променена само за един ден заради абдикацията на Хуан Карлос I миналото лято – заради 7,5 милиона каталунци това не било възможно), блокиране на промените в собственият им Статут за самоуправление… не остават много опции… Когато в едно семейство партньорите не се чуват един друг и отказват да обсъждат проблемите си, обикновено следва раздяла…

Всъщност каталунците са разединени по позицията си за независимостта – някои от тях искат отделна държава, напълно скъсала с Испания, други са склонни на повече независимост, но в рамките на Испания, трети са против, но въпреки различията им, със сигурност мнозинството от тях искат веднъж завинаги да се произнесат по този въпрос, от една страна за да го затворят, а от друга – защото правото на самоопределяне е нещо, което се защитава от почти всички.

Но и това не е позволено според управляващите в Мадрид и испанската Конституция. За разлика от Великобритания и Шотландия, в Испания няма диалог и за разумно и демократично разрешение по шотландски модел тук няма никакви шансове, поне при текущия политически елит. Поради, което миналогодишният референдум бе блокиран, обявен за противозаконен, а срещу Президента на Каталуния Артур Мас дори се води разследване от испанската прокуратура.

А целият проблем се задълбочи истински най-вече заради липсата на диалог и желание за обсъждане на ситуацията. Затова изборите утре, всъщност, са законен начин за провеждане на завоалиран референдум. Различното на тези избори е, че двете основни каталунски партии, които са за независимост, се обединиха в обща гражданска листа „Junts pel Sí“, което в превод означава „Заедно за Да“. Идеята е, че ако съберат достатъчна подкрепа, след конституиране на новия парламент да провъзгласят независимост с едностранна декларация.

junts pel si

Съпротивата срещу това е предимно чрез всяване на страх чрез заплахи, че ако бъде провъзгласена независимост:
– Испания ще предприеме всички мерки за запазване на целостта (лична заплаха от Министъра на отбраната на Испания)
– Каталуния ще трябва отново да кандидатства за ЕС (изключително глупаво твърдение, понеже за да кандидатства наново, трябва да бъде призната като самостоятелна държава, което Испания твърди, че няма да направи, а ако се стигне до там, че да признае независимостта ѝ, по-разумното би било да се намери решение как Каталуния да остане член, предвид бизнеса, който е тук и приноса към икономиките на Испания и ЕС, отколкото изкуствено да бъде извадена, което също ще отнеме много време и, както е известно, няма процедура за това)
– Каталунците ще изгубят испанското си гражданство (което следва да е въпрос на личен избор, доколкото те вече имат такова)
– Каталуния ще бъде автоматично изключена от еврозоната, а каталунските банки ще загубят възможността да получават помощ от Европейската централна банка (лична изцепка на гуверньора на испанската Национална банка, който в момента търпи критики, че ролята му не е да провокира кризи и недоверие в банковата система, а точно обратното)
– Ще спрат влаковете, летищата в Каталуния нямало да могат да оперират… Бисерите и опорните точки валят един след друг.
– ФК Барселона щяла да бъде извадена от испанското футболно първенство… ;-)

И т.н., и т.н.

Затова утрешният ден ще е интересен, а ключовите участници в него са:

  • Junts Pel Sí (Заедно за Да) – междупартийна коалиция между дясно-центристката управляваща Демократическа партия (CDC) на действащия премиер Артур Мас, опозиционната Републиканска левица на Каталуния (ERC), гражданското движение Каталунско национално събрание (ANC) и изявени личности и каталунски общественици. Идеята за такава обща листа и обединение бе именно на Артур Мас и е уникално явление не само за каталунската политика.
  • Социалистическата партия на Каталуния (PSC), която е против независимостта и твърди, че „нация не означава държава“. Те настояват за реформа на Конституцията, която да превърне Испания във федерална държава.

  • Народната партия на Каталуния (PPC), която е каталунския клон на управляващата в Мадрид Народна партия и не е изненадващо, че е против не само независимост, но и против какъвто и да е процес за самоопределение.

  • Unió – малка дясна партия, доскорошен партньор на CDC в управлението, които напуснаха коалицията заради различните си виждания по темата независимост. Изборният им слоган е “Каталанизмът не означава независимост” и също искат промяна в испанската Конституция.

  • ‘Catalunya Sí que es Pot’ (Каталуния Да ние можем) е нова алтернативна коалиция от леви партии (вкл. каталунската версия на Podemos), която няма ясно дефинирана позиция по отношение на независимостта, но е за международно признат референдум.

  • Ciutadans (Гражданите) са против каталунския национализъм и декларираха, че ще направят „всичко, което зависи от тях“ да предотвратят независимост. Те искат реформа в испанската конституция, с което да се „подобри фискалния пакт за всички автономни области“.

  • CUP – радикална крайно-лява партия, която иска не само пълен суверинитет от Испания, но и от „политиката на ЕС и диктатурата на капиталите“.

Към тези трябва да добавим и няколко много малки партии, които обаче на предходни избори са събирали едва по няколко хиляди гласа и нямат реален шанс според предварителните прогнози.

Та, както личи, пейзажът е шарен, настроенията са силно политизирани, а един от ключовите въпроси утре е каква ще бъде избирателната активност, спрямо предходни парламентарни избори (през 2012 са гласували 3,66 милиона души или 67,76%).

И накрая, една снимка от емоционален сблъсък, който се случи пред очите ми преди два дни, на закриването на фестивала La Mercè 2015. Alfred Bosch от ERC развя от терасата с официалните лица на общината в Барселона знамето на привържениците на независимостта на Каталуния (отличава се от официалното каталунско знаме с допълнителната звезда в единия му край) и хората на площада полудяха от радост. В отговор представител на PPC се опита да развее испанското знаме и провокира бурни освирквания. В крайна сметка бяха прибрани и двете знамена, за да се успокоят страстите. На снимката Alfred Bosch с вдигната ръка, последния до колоната, се опитва да успокои тълпата, която освиркваше появата на испанското знаме. На терасата бяха и Президентът Артур Мас, бившият кмет на Барселона Xavier Trias, настоящият кмет Ada Colau, както и други официални лица, които не можах да разпозная.

_XP13181

Малко по-късно обаче от покрива на съседна сграда група активисти спуснаха огромна estelada (така се нарича знамето със звездата) и призив за гласуване в неделя.

_XP13228

Утре ще допълня този пост с предварителните резултати.

P.S. Повече за гледните точки на каталунците, за взаимоотношенията им с испанската държава и причините, които ги тласкат към независимост, можете да прочетете в книгата „Какво става с Каталуния?“, издадена на български като свободна електронна книга от Сдружение „Диалози“.

P.P.S. Предварителните резултати показват, че изборите печелят Junts Pel Sí с 62-63 места от новия 135-местен парламент и гарантирано мнозинство на индепендистите, ако към тях се добавят и 10-те места за CUP. Junts Pel Sí печелят мнозинство в 906 от 947-те общини в Каталуния. Категоричните противници на независимостта се очаква да съберат заедно около 52 места. Избирателната активност е най-високата регистрирана от смъртта на Франко до сега – 77.44% – и чувствително по-висока от изборите през 2012 и 2010.

В резултатите на картинката по-долу не са преброени гласовете на около 200 хиляди каталунци зад граница, чийто гласове заради комплицираната процедура за дистанционно гласуване навярно няма да пристигнат навреме (по пощата) за да бъдат преброени. Затова с голяма степен на вероятност може да се приеме, че това са окончателните резултати.

27S-election-results

27s-results

P.P.P.S. И две статии след изборите, които бих препоръчал да се прочетат – едната е анализ на Politico, а другата разказ за хората зад всичко това, защото уникалното на цялата история е именно участието на обикновените хора.

Доверието, глупако!

Този текст е своеобразно продължение на темата за електронна Естония, която започнах с тази и с тази публикация. И с това ще приключа временно тази посока на текстове, доколкото за следващи ще разчитам да понатрупам повече лични впечатления, когато започна да използвам своето e-Residency по-активно – вероятно през следващата година. Иначе безгрижно се сдобих с него в четвъртък, когато в ранни зори се качих на скоростния влак от Барселона за Мадрид и в 10:30 бях в тамошното естонско посолство.

Интересно е да споделя, че когато някъде към края на юли получих email, че картата ми е там и мога да отида да я взема, беше написано, че препоръчителните дни за това са всеки вторник и четвъртък и аз просто си харесах 20 август като един най-обикновен четвъртък. Купих си билет до Мадрид и обратно и пратих email, че ще отида във въпросния ден. Някъде седмица по-късно една привечер се върна обратен email, в който ми споделяха, че 20 август е празник и ако може да отида на 21-ви (петък), което обаче се оказа проблем, защото билетът ми за влака не беше с опция за промяна или отказ и съответно 15 минути по-късно върнах email, че за съжаление не мога да променя билета си и се налага да си купя друг, но понеже ми предстои пътуване и до България около това време ще им пиша допълнително кога ще мога да пътувам отново до Мадрид. Между другото може би не бива да пропускам да споделя, че човекът, с който водехме тази email кореспонденция бе не кой да е, а лично консулът на Естония в Мадрид от нейния персонален служебен email. А часът беше нещо като 21:30 местно време, което очевидно далеч не е в рамките на работното време.

Продължение

e-Resident

Estonian Police and Border Guard Board has granted e-Residency to YOVKO LAMBREV.
You will be notified upon the document’s arrival to the place of issue marked on the application form.
Sincerely,
Police and Border Guard Board

Това е част от email, който получих вчера, понеже кандидатствах за естонско e-Residency веднага щом стана възможно да подам заявление online през отминалия месец май. Според данни на естонското правителство през първия ден са подали документи повече от 200 души, а в края на първата седмица вече надвишаваха 700. И аз бях един от тях.

Удоволствието струва €50, валидно е 3 години и ще ми коства и една разходка до близко посолство на Естония за да оставя биометрични данни (отпечатъци) и да получа картата, четеца и PIN-овете си. Това ще ми осигури възможност, при желание, да регистрирам фирма в Естония по електронен път и в рамките на същия ден тя да работи. Написах го и в предишната си публикация – естонците държат световния рекорд за най-бързо вписване на фирма по електронен път – 18 минути. Разбира се, това означава, че данъците по сделки през такава евентуална фирма ще дължа в Естония. Хитро, нали. Ето как една малка държава може да привлече бизнес, предприемачи и приходи, и да увеличи обема на икономиката си, използвайки съвременния свързан свят и технологии.

Допълнителен плюс за мен като българче е, че мога да се сдобия и оперирам лесно с фирма в еврозоната, каквито българските фирми засега не могат да бъдат. Всъщност една от основните ми задачи и причина да живея в момента в Барселона е тази, но да си призная естонската опция в момента ми звучи много по-добре от испанската. Има и купчина други, чисто икономически (данъчни, бюрократични и правови) причини евентуално да предпочета Естония. Но това разбира се е гледна точка от мой частен контекст и не е общовалидна, затова няма да влизам в детайли.

Вместо това препоръчвам едно видео-интервю на Robin Wauters с Taavi Kotka, който е CIO на естонското правителство. Да – там имат такава позиция.

Препоръчвам също и едно малко дългичко четиво, което не е само четиво, понеже има доста видео в него, но то е една чудесна презентация на електронна Естония.

e-Estonia

Сигурно и преди сте го чували, но Естония за момента изглежда като най-напредничавата електронна държава в света. И това не е маркетинг. Фактите са впечатляващи. Затова от известно време сън не ме хваща да споделя няколко малко по-долу.

Държавата има работещи e-Cabinet, e-TaxBoard, e-Customs, e-Registers и e-Voting системи. И за естонците да използват тези услуги е обичайно ежедневие. От 1 декември 2014 година Естония стартира и програма за e-Residency, която дава възможност на неграждани на Естония да се сдобият с дигитална самоличност, с която могат да се легитимират електронно пред държавните органи, както и да подписват електронно документи, без реално да пребивават физически в Естония. Важно уточнение е, че e-Residency не е гражданство, нито дава статут за физическо пребиване, още по-малко право на глас. По-скоро може да се приравни на електронна „зелена карта“, която дава възможност за отдалечен бизнес. От 13 май тази година заявлението за e-Residency вече може да се подаде и online (преди това можеше само на живо), и сега само получаването му изисква поне една разходка до Естония, или до някое от посолствата им по света, които са упълномощени да предоставят e-Residensy (не всички посолства са в списъка!). Физически човек получава дигитална ID-карта с чип, USB-четец за нея и PIN-ове. В чипа на картата са записани два сертификата – единият за удостоверяване, а другият за подписване, като всеки един от двата се отключва със съответния му PIN. Картата е много подобна на личните карти на самите естонци, но е без снимка или други визуално-изобразени лични данни. До чипа отстрани само е изписано името на притежателя.

Снимката е примерна, а не на реална карта.

e-res-id-card

Принципно за разлика от други лични документи, които не е препоръчително да се разпространяват копирани, дори да бях публикувал снимка на реална карта, това не би трябвало да е проблем и на практика почти с нищо не заплашва сигурността и.

Та обещаните факти:

  • 93% от естонците притежават подобни дигитални ID-карти. Или 1 217 016 души от 1,3-милионното население (по данни от март).
  • 99.8% от всички банкови трансакции се извършват online в Естония.
  • 95% от данъчните декларации се подават online.
  • 4G (LTE) покритието е 97% от територията, като се планира 5G имплементация през 2016 година. В цялата страна има широколентов Интернет достъп.
  • В столицата Талин е приютена както European Union IT Agency, така и NATO Cooperative Cyber Defence Centre of Excellence.
  • Естония е страната с най-много start-ups на глава от населението в ЕС.
  • Естония държи световния рекорд за най-бързо регистрирана фирма (online) – 18 минути от завлението до вписването в регистъра.
  • Не много хора знаят, но популярният Skype започна като проект на трима естонци през 2003 година, както и Kaaza през 2001.
  • Поредното голямо Интернет нещо, което тръгна от малката Естония преди по-малко от 2 години е Transferwise.
  • Бивши Skype-инженери и служители сега са замесени в купчина нови проекти като Ecofleet/SeeMe, fortumo или Mooncascade, които пък от своя страна стоят зад доста други популярни проекти като Yoga, например.

Как Естония стигна дотук? Всъщност всичко започва още през 1991-1992 година, с Независимостта и отделянето от бившия Съветски съюз, когато държавата е изправена пред много проблеми и основната задача да се възстанови изоснови. И вместо да укрепва развалините, в които се е заварила, се вторачва уверено в бъдещето. Цифровизира комуникациите си, въвежда плосък данък и облекчения за започване на бизнес, опростява административно-бюрократичните процедури и непрекъснато се стреми към безхартиена администрация. Още през 1998 всички училища в Естония са online, а през 2000 година правителството на Естония признава достъпа до Интернет за човешко право. Попаднах и на интересно изследване (от преди две години) сред гимназистите, което показало, че докато през 80-те мнозинството от тях са мечтаели да бъдат рок-звезди, категоричната им мечта днес е да бъдат предприемачи. В Естония има програма създадена като публично-частно партньорство, която обучава петгодишни деца на програмиране! Между другото това няма директна връзка с горното, но не е необичайно за Естония средната възраст на министрите в правителствата да е около 35-40 години. Замислете се обаче за индиректната…

И още нещо. Нарича се Enterprise Estonia и е най-голямата обществена организация за подпомагане на предприемачеството в Естония. Нали не пропуснахте думичката обществена? Бюджетът на организацията е 100 милиона евро и се управлява от тричленен съвет и надзорници, сред които са най-успешните предприемачи на Естония, както и членове на Парламента и властта. В добавка към това организацията съставя експертни консултативни съвети, съставени от предприемачи и хора с експертиза и опит, които да подпомагат бизнеса в страната, да насочват партньори един към друг, да съдействат на чужди компании да видят бизнес-потенциала на Естония. Безплатно! Организацията има около 300 служители и офиси в най-горещите бизнес-дестинации по света. Ако се зачетете в сайта им ще видите, че мисията им е дефинирана с едно изречение: „Build a successful Estonia.“.

Искам да споделя и част от email от човека, който ръководи правителственото начинание (той го нарича startup) – защото е адски показателно:

Our government is developing e-Residency like a startup. We launched it fast and agile, and we are constantly working to improve and extend this revolutionary program. e-Residency is now in a public beta phase: everybody is invited to apply and help us cater it best to you, the new e-Estonian — a new kind of digital and global citizen. For that, we depend on your feedback and guidance.

Since the issue of security has recently been raised, I feel that it is important to tell you about it as well. A digital identity itself does not bring along new risks, such as money laundering. Instead, it makes existing risks more visible and manageable as digital footprints are easily traceable. We have extensive logging and fraud analysis, which we make use of at our discretion and on reasonable suspicion. We also thoroughly check the background of prospective e-Residents to make sure we can trust them as future members of the Estonian e-Society.

Kaspar Korjus, Program Director
and the e-Residency Team
Tallinn, Estonia

Много скоро ще пиша още за Естония…

future.talk с Arianna Huffington

Една от темите, които винаги живо са ме интересували е свързана с медиите – но не такива, каквито са, а по скоро в контекста на това как Интернет ги променя. До много скоро се твърдеше, че блоговете, социалните мрежи, различните други платформи са медиите на бъдещето, но толкова свикнахме с тях, че те по-скоро са медии на настоящето, ако не са и в някаква степен вече остарели. Други твърдят, че колаборацията между класическите стари медии и инструментите на Интернет са ключът, зад който ще се появят медиите на бъдещето. Аз по-скоро споделям виждането, че Интернет, сам по себе си, е новата медия, за която сполучливо определение чух преди два дни от Hannes Ametsreiter, CEO на Telekom Austria Group, който я нарече liquid медия. Темата ме интересува толкова много, че нееднократно през живота си съм се изкушавал да се захвана сериозно с нея, включително като бизнес и препитание. Това, което ме е спирало е, че не съм открил доста отговори на ключови въпроси около бизнес моделите, (не)зависимостта от собственици и рекламодатели, многоезичността на Европа, себестойността на качественото съдържание и много други.

Затова почти не се колебах, когато получих покана да участвам във future.talk 2014 – едно вече многогодишно и традиционно начинание на Telekom Austria Group, които всяка година канят популярна и самодоказала се личност от света на бизнеса, иновациите, технологиите или визионер, който да сподели вижданията си за бъдещето в някоя сфера или в глобалния свят. Гости на future.talk са били хора като Steve Wozniak, Tim Berners-Lee, Richard Branson и Al Gore… Тази година „звездата“ беше Arianna Huffington, създаделката нa The Huffington Post – един проект, чиято популярност и влияние (без да е нужно да изпадаме в умиление) е трудно да бъде оспорена. Аз не съм от феновете на HuffPost, но е факт, че това е нова глобална медия с огромно влияние (100 милиона читатели), създавана едновременно от стотици редактори и десетки хиляди блогъри, на 8 езика (засега) и вече има и една награда Pulitzer. Именно HuffPost си създаде славата на платформата, в която до текст на Барак Обама например, е обичайно да стои друг на световнонеизвестен блогър. Иначе казано, темата на тазигодишния future.talk за бъдещето на медиите и журналистиката обещаваше да е почти в десятката на специална част от спектъра на моите интереси.

Както вече написах бях поканен от Мобилтел, които са част от семейството на Telekom Austria Group, и е редно да споделя, че бях техен гост във Виена, за което искрено им благодаря! Също така следва да кажа, че пиша този текст единствено по своя воля, с идеята да споделя мисли и впечатления, които се утаиха в главата ми след събитието и които прецених като важни, иначе поканата на MTel не бе обвързана с никакъв ангажимент от моя страна да пиша каквото и да било.

Няколко часа преди самото събитие, което бе на много интересно място, Arianna Huffington даде пресконференция в хотела, в който бе отседнала, на която поне за мен не каза нещо ново, освен може би плановете им за развитие на HuffPost към Балканите – като начало Гърция (тя самата е с гръцки произход), а втора, но важно акцентирана тема на пресконференцията бяха вижданията и за баланс между работа и релакс, нещо с което се занимава и последната и книга.

Много интересно бе самото събитие вечерта, което се случи в Semperdepot, което сега е т.нар. Studio Building на Виенската академия за изящни изкуства. Забележително място, което на пръв поглед никак не изглежда подходящо за подобно събитие, а в същия момент сякаш беше направено за него. Форматът беше семпъл, след кратко изложение на модератора, Hannes Ametsreiter откри форума, като в коментарите си далеч не се ограничи до гледната точка на инфраструктурния доставчик, и сподели не само наблюденията си за огромния взрив на потребление на всякакво съдържание, но и размисли от позицията си на консуматор и бизнесмен, и оцени като един от най-важните фактори за бъдещите трансформации на новите медии именно начина и удобството при достъп до съдържанието, което потребяваме. Теза, която споделям и аз…

След него Arianna Huffington зае центъра на сцената и разказа за успеха на The Huffington Post, за концепцията и принципите им, за предрусването ни с информация, за прекалените акценти върху негативните новини и техния опит да балансират с нарочна секция за добри новини, за която рекламодателите чакали на опашка, а хората споделяли най-много в социалните мрежи.

Разбира се, не пропусна да рекламира книгата си и да акцентира върху разбирането си, че трябва да използваме регулярно възможността да се „изключим“ от мрежата и да захвърляме устройствата си, за да си почиваме истински и да зареждаме собствените батерии. И макар една идея повече да ми дойде проповедничеството, не мога да отрека, че е права. Казвам го като човек, който буквално непрекъснато е online и често усещането е за нещо изтощаващо, дори изцеждащо и неефективно.

И нещо повече, струва ми се, че съвременният стил на консумиране на новини и информация от различни канали, формати и устройства води до незадълбоченост във възприемането им. Същото е като нервното и бързо хранене, което засища много, пресища, вярвам тежестта след преяждане с информация познаваме всички. Но от това трескаво преяждане често пропускаме вкуса и аромата на храната, смисъла на новината, контекста… Това непрекъснато превключване на теми и потоци уморява, но това е по-малкият проблем, по-сериозният е, че сякаш възпитаваме себе си и мозъка си в съзнателно повърхностно потапяне и бързо изплуване и прескачане към нещо друго. Чудя се дали няма скоро да се налага масово да посещаваме нарочни курсове по запазване на концентрацията си… Краят на изложението на Arianna Huffington отвори последвалата дискусия за бизнес-моделите… Една от най-любопитните ми теми. За съжаление нито тя е човекът, който може да каже нещо революционно, нито HuffPost е модел, който може да бъде следван като пример. На фона на главоломния им успех, това ми твърдение сигурно звучи хейтърски, но истината е, че зад HuffPost наистина няма революция. Съдържанието е безплатно за читателите, а приходите са единствено от реклами. Огромната част от съдържанието също не струва нищо на Huffington, защото сделката която предлага на блогърите, които (пре)публикува е с две думи казано: текст срещу популярност. И този модел работи (засега) основно заради мащаба и… бранда, който вече е The Huffington Post. Този модел, обаче има по-лоши страни от това, че евентуално не възнаграждава някаква част от авторите или възнаграждението е виртуално. Най-лошото е, че не е предпоставка за професионализъм, качество и стандарти. Arianna Huffington твърди, че постига това с екипа си от редактори и куратори на съдържание, които стриктно следват дефинирани ясни и стриктни правила, но истината е, че HuffPost залага и на доста жълтеникаво съдържание за да държи високо популярността си. В същия момент, това което не може да се отрече на г-жа Huffington е прагматичният оптимизъм, с който атакува и обърна наопаки обичайните негативни нагласи, че бъдещето на медиите е мъгливо и неясно. Логиката е проста – хората в Интернет стават все повече и повече и потребяват повече и повече. И преходното състояние в което сме, не е залез, а отправна точка за революционни промени. Както каза тя – живеем в златно време по отношение на медиите. Време, в което буквално всеки може да е newsmaker… А преходът и революциите е много вероятно да са перманентно явление, с което не просто трябва да свикнем, а да се възползваме от него.

Най-интересната част за мен, беше последвалата дискусия между Arianna Huffington и Stefan Niggemeier, с включвания от публиката, домакинът Hannes Ametsreiter и модераторът Michael Fleischhacker. Името Stefan Niggemeier чувах за първи път, но той се оказа популярен немски журналист, създател на блог, който следи за гафове и издънки на немски журналисти от големите медии, който постепенно се е превърнал в място за критичен поглед върху медиите по принцип, а най-новото му начинание е Krautreporter, където група журналисти обещават стойностно и професионално поднесени анализи, съдържание и разследвания, без никакви реклами, съответно без влияния и заобикаляне на щекотливи теми заради един или друг повече или по-малко влиятелен рекламодател или институция, като цената на това е абонамент (€60/година). Експериментът ще стартира всеки момент.

Той започна с възпитана, но доста фронтална критика на модела HuffPost:

Както и сподели интересни разсъждения и наблюдения за преките и косвени влияния върху медиите и журналистите, които разчитат на постъпленията от рекламодателите за съществуването си:

Домакинът Hannes Ametsreiter добави и друг интересен нюанс в дискусията с проблема как отсяваме качеството и достоверността на информацията в поточния шум като даде за пример ситуацията в Украйна и как трудно можем да отличим едната пропаганда, от другата пропаганда, реалната действителност и манипулираната такава.

Имаше и няколко сполучливи включвания от публиката, след които бях повече от убеден, че това на което присъствам е тема с продължение, която немскоезичните блогъри и журналисти обсъждат отдавна, защото бяха изградили собствена терминология (жаргон), познаваха тезите си, отгатваха позициите си и адски зряло и с респект един към друг анализираха модели и становища. И съжалих, че не съм свидетел на подобна дискусия у нас, различна от твърде ежедневното ехидничене из социалките. Един от жаргоните, който ми хареса, макар и твърде помпозен и неточен, дори според неговия автор бе „платформен капитализъм“, визиращ абсурдното тегло на значението, което има споделянето през социалните платформи на дадено съдържание за да се превърне в популярно.

Беше и весело, освен сериозно, разбира се… Например Michael Fleischhacker (модераторът) беше взел екстравагантното решение да носи ярко червени чорапи, което особено отчетливо изгря, когато участниците в дискусията се наложи да седят на относително ниска мека мебел на сцената. И това стана повод за шеги, както от самата Huffington, така и в twitter:

Накрая позитивизмът на Arianna Huffington все пак надделя и дискусията приключи с общото съгласие, че креативността е ключът за бъдещето – и по отношение на бизнес-моделите, популярността, платформите, така и по отношение на самото съдържание.

За мен лично беше много интересно да присъствам и да чуя толкова много мнения, твърде малка част от които успях едва да загатна тук, понеже този текст се получи твърде дълъг. Със сигурност ще продължа със своите собствени разсъждения в главата си, а може би и в някой следващ пост. Иначе в допълнение на горното, който се интересува, може да прочете и press-резюмето (на немски) след събитието и да разгледа официалните снимки от него.

P.S. И още за същото събитие от Момичетата от града.