бизнес

Adéu, Barcelona! Здравей, Пловдив!

На 13 декември, преди 14 години, с една чанта багаж, напуснах родния си Пловдив. За неопределено време. Но истината е, че макар в началото да се връщах почти всеки уикенд, впоследствие това се случваше все по-рядко. И докато тогава почти всичките ми приятели и познати бяха някак свръзани с този град, след няколко години осъзнах, …

ПродължениеAdéu, Barcelona! Здравей, Пловдив!

Бъдещето, за което не сме готови

To do nothing is within the power of all men – Samuel Johnson Този текст ще бъде малко дълъг и ще ви отнеме повече от обичайното време, не защото не съм писал и по-дълги от него, но защото ще бъде допълнен с мислите на няколко души, далеч по-умни от мен. И най-вече влиятелни – с …

ПродължениеБъдещето, за което не сме готови

UX дизайн на мобилни приложения

Хей, това може да е интересно за всички, които се занимават (или са изкушени да се занимават) с мобилни приложения и особено с UX дизайн. Мой добър приятел, аржентинец, с когото се запознах в Барселона, и по-важното – експерт с реален международен опит в областта – е планирал пътуване до София, където ще води двудневно …

ПродължениеUX дизайн на мобилни приложения

Startup изкушения

През последните две или три години, покрай другите ми занимания, получавах и предложения да участвам, подкрепя или съдействам на няколко бизнес начинания, които сега е адски модерно да се наричат startup. Повечето бяха интересни – признавам. На няколко от тях помогнах с каквото можах, но не се включих активно, от една страна, защото моят основен …

ПродължениеStartup изкушения

Доверието, глупако!

Този текст е своеобразно продължение на темата за електронна Естония, която започнах с тази и с тази публикация. И с това ще приключа временно тази посока на текстове, доколкото за следващи ще разчитам да понатрупам повече лични впечатления, когато започна да използвам своето e-Residency по-активно – вероятно през следващата година. Иначе безгрижно се сдобих с него в четвъртък, когато в ранни зори се качих на скоростния влак от Барселона за Мадрид и в 10:30 бях в тамошното естонско посолство.

Интересно е да споделя, че когато някъде към края на юли получих email, че картата ми е там и мога да отида да я взема, беше написано, че препоръчителните дни за това са всеки вторник и четвъртък и аз просто си харесах 20 август като един най-обикновен четвъртък. Купих си билет до Мадрид и обратно и пратих email, че ще отида във въпросния ден. Някъде седмица по-късно една привечер се върна обратен email, в който ми споделяха, че 20 август е празник и ако може да отида на 21-ви (петък), което обаче се оказа проблем, защото билетът ми за влака не беше с опция за промяна или отказ и съответно 15 минути по-късно върнах email, че за съжаление не мога да променя билета си и се налага да си купя друг, но понеже ми предстои пътуване и до България около това време ще им пиша допълнително кога ще мога да пътувам отново до Мадрид. Между другото може би не бива да пропускам да споделя, че човекът, с който водехме тази email кореспонденция бе не кой да е, а лично консулът на Естония в Мадрид от нейния персонален служебен email. А часът беше нещо като 21:30 местно време, което очевидно далеч не е в рамките на работното време.

ПродължениеДоверието, глупако!

За една бристълска лира

Бристъл е град в югозападна Великобритания с около 430 хиляди жители. Иначе казано, малко по-голям от Пловдив. Бристълчани се самоописват като специални хора – креативни и широкоскроени. А Бристъл определят като невероятно място за живеене заради градския дух и усещане за общност, което са съхранили през вековете. Основен елемент на този градски характер придават и множеството малки локални бизнеси, от които хората пазаруват, хранят се или се социализират. „Не искаме Бристъл да се превръща в поредния град-клонинг“, казва едни от героите на днешната ми история за обикновени хора, които правят големи промени.

Началото е някъде през 2009 година, когато Chris Sunderland и Ciaran Mundy започват да обсъждат идеята за съпътстваща валута, което привлича към тях и Mark Burton, който пък точно прави изследване по същата тема. Те обаче са прагматични хора и имат ясна и практична цел – да въведат локална валута, която целият град да използва. А смисъла зад това нетривиално начинание е много семпъл – тъй като тази локална валута ще има значение и смисъл само за хората, които я припознават за такава и я ползват (на теория цял Бристъл), то тя ще циркулира в локалната икономика и ще допринася за завъртането и ускоряването и. Ако някой купи хляб с нея, това означава, че хлебарят също ще я използва, за да купи примерно брашно и при това от местен производител, защото ако последният не е такъв, той няма да я приеме. Всичко това държи парите в локалната икономика, вместо те да изтичат към финансовите центрове на държавата или зад граница, чрез мултинационалните компании.

ПродължениеЗа една бристълска лира

Две истории за пекарни

Днес искам да споделя още две истории за силата на обикновените хора и малкия локален бизнес, които много си приличат, но илюстрират различни модели на финансиране за социално предприемачество. Иде реч за две пекарни.

Историята на The Dunbar Community Bakery започва през 2008 година, когато пекарната на семейство Smith на High St. в шотландското градче Dunbar затваря, понеже старите собственици решават да се пенсионират. Хората от градчето обаче, не искат да се откажат от възможността да купуват хубав ръчен хляб, замесен и изпечен на място и да го заменят с хляб, предлаган от супермаркетите. Събира се група от тях, която изготвя тригодишен бизнес план за повторно отваряне на пекарната. Регистрират кооператив и в края на август следващата година 160 души от градчето стават съдружници в начинанието (със скромни лични инвестиции между £1-£500), което стартира с почти 18000 британски лири начален капитал. В управителния съвет са избрани местни предприемачи, финансисти, маркетолози – хора с различни профили. Оказва се обаче, че не могат да договорят дългосрочен наем на старата пекарна, а капиталът не позволява да я купят, затова се налага да потърсят друго помещение на същата улица.

ПродължениеДве истории за пекарни

Уличните лампи на Malvern

Malvern е малко градче, за което едва ли сте чували. То си имало 104 красиви улични лампи във викториански стил, които са неразделна част от градския облик и културно наследство. Толкова са били през 2010 година, когато изправена пред бюджетни съкращения, тамошната община излиза с тежкото решение да ги подмени със съвременно осветление, защото въпросните лампи са стари, много скъпи за поддръжка и консумират много… газ – да, газ – понеже са газови!!

Тогава малка група местни доброволци решават да измислят начин да спасят градското си осветление, което е емблема на градчето, а дори местната легенда разказва, че точно техните лампи са били вдъхновение за C. S. Lewis в книгата „Narnia“.

Речено-сторено. След размисли, опити и обмен на идеи те излизат с предложение да бъдат подменени с електронни механичните таймери, които преди е било нужно да бъдат обхождани един по един веднъж седмично (защото са били обикновени часовникови механизми с пружина, които трябвало да бъдат навивани и сверявани) и да бъдат монтирани рефлектори в тавана на лампите, които да насочват разсейваната нагоре светлина обратно към улицата, с което да се увеличи ефективността.

ПродължениеУличните лампи на Malvern

e-Resident

Estonian Police and Border Guard Board has granted e-Residency to YOVKO LAMBREV. You will be notified upon the document’s arrival to the place of issue marked on the application form. Sincerely, Police and Border Guard Board Това е част от email, който получих вчера, понеже кандидатствах за естонско e-Residency веднага щом стана възможно да подам …

Продължениеe-Resident

e-Estonia

Сигурно и преди сте го чували, но Естония за момента изглежда като най-напредничавата електронна държава в света. И това не е маркетинг. Фактите са впечатляващи. Затова от известно време сън не ме хваща да споделя няколко малко по-долу. Държавата има работещи e-Cabinet, e-TaxBoard, e-Customs, e-Registers и e-Voting системи. И за естонците да използват тези услуги …

Продължениеe-Estonia