Лично
От началото на 2009 година, освен обичайната ми RSS-емисия от този блог, имах и един обобщен RSS-канал, в който освен публикациите ми тук, се появяваха (макар и рядко) и други неща – например – мои публикации в Дневник, снимки от Flickr или 500px, видеоматериали от каналите ми в YouTube и Vimeo. Адресът
Лично
Понеже напоследък е модерно да се чете със задъхване и по диагонал, се налага да уточня изрично и в кратце някои неща, за да разсея разни заблуждения 🙂 * Не – не съм станал естонски гражданин и не възнамерявам. Дори не съм стъпвал в Естония, макар с удоволствие да бих се разходил до
Лично
Август е особен месец. От бизнес гледна точка винаги съм се чудел доколко има смисъл от него, освен разбира се за отпуск. Защото винаги някой го няма, друг го замества, но не е точно същото. А после септември нахлува рязко с нагласата, че има много за догонване. Та сякаш е
Лично
„Аварията“ е заглавието на най-новия роман на Тихомир Димитров, който си признавам, че още не съм прочел, понеже го получих едва снощи, но бързам да го споделя, по две причини. Всъщност са три, но за последната ще разкажа чак накрая. Едната е, че самият автор позволява и дори провокира към
Лично
Преди няколко дни се върнах в Барселона след първото си кратко отскачане до България от февруари насам. Принципно не си падам по генерализациите, макар че признавам, че понякога ми е трудно да ги избегна. Отделно, че винаги съм се дразнел на сравнения от типа тук и там. Но беше неизбежно
Лично
Днес е Цветница в България и Великден за католическия свят към който се числи и Каталуния. Така че какво по-подходящо време за подарък, особено когато той е книга на български език за съвремието на каталунците. И това май е първата такава, понеже търсих сериозно, но не открих друга. Така че
Лично
Точно преди месец и половина в една такава неделя като днешната пристигнахме с два куфара багаж на летище El Prat в Барселона. Сега пиша това от кабинета (домашния ми офис), а вчера приключихме дори с окачването на картините по стените на жилището ни тук. През това време се сдобихме със
Лично
El inicio de cada año siempre está impregnado de optimismo para algo nuevo o por lo menos algo diferente. E incluso si esta es sólo una actitud ilusoria, es realmente buena, porque en los cambios, en los viajes y en las búsquedas encontramos lo que nos hace sentir plenos. Un
Лично
В бизнес-центъра на Виваком в подлеза на метростация Сердика в София работи едно скромно момче. Казва се Веселин Александров. Обслужва клиенти и го умее добре, за разлика от много други негови колеги, включително такива, които са ангажирани с корпоративни клиенти и които много скоро ще станат „герои“ на един мой
Лично
Началото на всяка година винаги е напоено с оптимизъм за нещо ново или поне нещо различно. И дори това да е само илюзорна нагласа, всъщност е хубаво, защото в промените, пътуванията и търсенията намираме онова, което ни кара да се чувстваме осъществени. Едно ново начало не означава непременно зачеркване на
Лично
Рядко пиша за своя бизнес и знам, че от позицията на предприемач това принципно е грешка, но понеже нещата, с които се занимаваме не са предназначени за масовия потребител, а предимно за средни и големи компании, често ми е трудно да пиша за твърде специализирани теми, засягащи услугите ни, които
Лично
И преди съм писал за бизнеса като партньорство, но едва ли се очаква в седмица като отминалата да пиша по точно такава тема, при положение, че поредно българско правителство, извън контекста на част от мнозинството, на чиято подкрепа лежи (и явно разчита на друга!), полага основите на пладнешки обир на