Лично

Вила Стефи

Вила Стефи

В началото на юни шепа приятели с купчина фотоапарати и едно едва-навършило четири месеца бебе, потърсихме тихо място за релакс край морето. Всъщност „потърсихме“ не е точната дума, понеже аз организирах пътуването и дестинацията беше ясна предварително – с. Тюленово [http://tyulenovo.info/] край Шабла – а още предходната година, когато бяхме
Йовко Ламбрев
Welcome back

Welcome back

> Тя мисли известно време, после се усмихва, застанала на тъмнозеления фон на дърветата. Разбира оня особен език, който няма нищо общо с произнесените думи. Робърт М. Пърсиг – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ Почти бях забравил паролата за този блог. Не бях обновявал дори плъгините, нито гледал коментарите.
Йовко Ламбрев
Проектираната реалност

Проектираната реалност

Вчера имах удоволствието да присъствам на откриването на една интересна изложба, с която започва новият сезон на UniCredit Studio [http://www.facebook.com/UniCreditStudio] – в уютното помещение на малката галерия (намира се в клона на банката на Батенберг 12) може да се види един микс не само между изложба и
Йовко Ламбрев
Катедралата

Катедралата

> Този текст ще стои неадекватно в моята лятна RSS-емисия. Зная го. Написан е преди няколко месеца по необичаен повод. Пускам го сега само за да се отърва от него. Няма друга причина. Призраци си имам достатъчно. Имам един текст в своя блог – кратка чернова… която никога не бих искал
Йовко Ламбрев
Ново лого

Ново лого

За рожденния си ден бях изненадан най-малко два пъти от най-скъпоценните ми приятели. И рядко съм се радвал на подарък толкова много, колкото на този [http://nixonixo.com/2012/05/17/photoalbum-13/]. Албумчето е ръчна изработка. Ръцете на Никсо [http://nixonixo.com] са сръчни, а той е мега-талантлив [http://nixonixo.
Йовко Ламбрев
Между мечтите и вдъхновенията

Между мечтите и вдъхновенията

Първата половина на 2012-та от няколко дни е история, термометрите са напомпани догоре, а календарът е нажежен до юли. А сякаш вчера беше… зимата, Новата година, равносметките, плановете. И в същия момент, обръщайки се към тези шест месеца назад, се чувствам сякаш съм изживял няколко живота. А когато човек живее,
Йовко Ламбрев