Лично
Добре де, добре! Заклевам се, че през февруари ще изпълня няколко свои обещания дадени отдавна, които отлагам… не нарочно. Просто не им е дошло времето. Но понеже все така не мога да отказвам на приятели… Обещавам нов нещо-като-разказ. Тези дни… От моята запазена марка. Неказващ нищо повече от това, което
Лично
Съжалявам, но вероятно ще разочаровам тези, които очакват третата част на повествованието, понеже тя няма да съдържа нито снимки, нито завършека на историята. Не искам да го напиша. Иска ми се да вярвам, че отново скоро пак ще се върна край езерото Керкини. Рядко попадам на места, които ме зареждат
Лично
Преди точно пет години на този ден в моята колонка в BusinessWeek България, което тогава излизаше на хартия, написах този текст, който сега препубликувам и тук. От една страна, защото го няма в online архивите на списанието, а от друга, защото… тъжно е, но… почти нищо не се е променило
Лично
Вече съм участвал в подобна игра. След това спрях, понеже… как да избера пет или дори десет от най-любимите си блогове, когато в четеца ми има над 120, и приблизително половината са български. Но всеки ден, в който не намирам по нещо от Алекс, Дончо, Надя, Ан, Лени, Ани, Мишел,
Лично
Не знам дали е случайно, че първият текст, с който започна денят ми днес, бе този, с отрезвяващото заключение, че „приятелството се губи в премълчаното“… Снощи се видях
Лично
Роден съм на пъпа на Тракийската низина (вярно, че се твърди, че тя някога е била море, но не би трябвало да имам дори генетична памет от онова време). Родът от страната на майка ми, също произхожда от там поне две-три поколения назад. А родът на баща ми пък е
Лично
X: а кой още иска да емигрира? Y: едни приятели от Пловдив X: май е епидемия, да Y: след тях остава точно един човек, освен майка ми, заради когото Пловдив все още има нещо общо с мен… X: знам, че не се виждаме всеки ден, нито всяка седмица или нещо
Лично
Когато вчера останах сам в офиса, малко преди да се запътя към един от изходите на София, се замислих, че е удобно време за глътка въздух и годишната ми ретроспективна медитация… но в същото време не намерих желание в себе си да се връщам назад до предишната Коледа, която също
Лично
Знаех си, че вече съм го [писал](http://yovko.net/blog/599)… 21 август 2005-та… Точно шест дни след тази снимка. За всяко истинско нещо в моя живот съдбата ми ме е прекарвала през всичките
Лично
Отдавна не бях имал толкова шарен ден от уикенда. От една страна времето беше едно такова странно – сутринта започна пролетно, по обяд направо си беше топло поне като в прохладен летен ден, в ранния следобед се намръщи и стана дъждовно-есенно. Следващата стъпка е довечера да завали и сняг 🙂 От друга
Лично
На този ден, през 2001-ва година, само с една малка чанта багаж, се озовах в София. Дойдох заради едно момиче и заради някаква, обзела ме дълбоко, нужда от промяна. И останах десет години. Трябваше да пренощувам при близък приятел, с който да делим обща квартира след това, но негова комплицирана
Лично
Късметчето от сутрешното ми кафе в офиса гласеше, че… „за да се сбъдне някоя мечта, трябва първо да си я представиш“… или нещо подобно. А навън беше необичайно пролетно, топло, свежо и цветно. Небето беше толкова синьо, а слънцето толкова оранжево в отраженията на стъклата по бизнес-сградите, че адски съжалих,