Откровения

Аватар

Прибирам се към къщи след купчина бири и няколко приятни разговора, но настроението ми продължава да е късогледо. С астигматизъм. Напоследък не обичам петъците. Предвестник са на празни уикенди и още по-безцелни размисли,

Само в петък

„аз нямам задник, имам дупе“, каза тя „окей, дай каквото имаш“, казах „ужасен си“, каза тя „само понякога“, отвърнах само в петък

Сутрин

> „…at the slightest touch, or mere whisper of breath on her next, her body responds, like a flower in the sun, glistening with the morning dew, she welcomes… she invites… she obsesses

Драскотини

> Времето, което си изгубил за твоята роза, и грижите за нея я правят толкова важна за теб. (Екзюпери) Намерих го в един ъгъл на пристройката зад къщата. Беше уплашено, безпомощно и ранено.

Капки джаз

Ароматът на дъжд във въздуха явно ме провокира да пиша. А всъщност изпитвам наркотичен глад да чета. И не купчината книги покрай леглото ми, започнати и изоставени до средата, които не намирам причина