Откровения
София, 11:30 ч. Аз: Пред компютъра си в опит да се преборя с пощата си. Чувам звука от ново съобщение… Тя: Чаровна, мила и нежна блондинка – най-скъпоценния човек за мен… – Йовко, току-що прочетох това, което си написал за нас Раците. Много е мило и хубаво! Благодаря ти! Дори малко
Лично
Събудих се от яркото слънце през предното стъкло на колата. Ако я бях спрял няколко метра по-напред – в средата на своеобразното полуостровче в реката, на което е построена художествената галерия в Търново, щях да видя надвесеният град над нас, кацнал по склоновете на планината в тази разкошна неделна утрин. Има
Откровения
Съботният ден започна точно в 6:00 с Песничката на Крокодила Гена, която съм си сложил за будилник-reminder на телефона. Убийствено рано за почивен ден, дори за псевдобитници в търсене на дзен-истини. Но какво да се прави – трябва да превключим на вълна Общо събрание на ССС. Все ще го преборим
Лично
Тръгнахме толкова рано, че малко след осем прелетяхме отклонението за Пловдив на магистралата в посока Бургас. По навик щях да кривна към родното място, но се осъзнах навреме, че този път посоката е друга. Иначе София ни изпрати с предпазливи облаци, но колкото повече доближавахме морето слънцето ставаше все по-усмихнато.
Откровения
„…защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва
Откровения
Ден велик. Христос возскресе! Но пак съм сам – както до четвъртък, когато нечий полъх времето отнесе и часовниците спряха… На Разпети петък… 17 април 1993 Пловдив
Откровения
Ще те погаля нежно в утринта, тъй както летен бриз не те е галил и пак ще си припомним вечерта, за която всеки жадно се е молил. Ще те докосвам във вечерния полумрак сияеща, горяща от желания и вечността на този морски бряг ще си припомни стари съзерцания. Ще целувам
Откровения
As you look around this room tonight settle in your seat and dim the light. Do you want my blood? Do you want my tears? What do you want? What do you want from me? Pink Floyd Въпроси скитат нощем из апартамента. Чакат отговор… Стига ли? Загубиш ли завинаги момента
Откровения
Събудих се. Протегнах се към теб. Ти още спеше в полумрака. Само тишината беше между нас и часовникът нейде тихично тракаше. Ти беше сладка, топла, мека, притихнала в спокойния си сън. Косите галеха и криеха лицето ти като вечерта завила всичко вън. Прегърнах нежно сгушеното тяло, ти нещо промълви на
Откровения
Защо си горе ти, луна? Кажи защо си, светило мълчаливо? Въздигаш се с нощта над тази степ и тръгваш. После спираш. Джакомо Леопарди Влакът е може би вече отнесъл със себе си тебе сега, оставяйки спомени, лишени от смисъл, за Луната, обвита в тъга. В очакване застава перона – ежедневната зла
Откровения
Не съм забравил твоят ден, но страшно трудно е да ти напомням за себе си и онзи плам у мен, започнал толкова отдавна, че началото не помня. Да – страх ме е! От себе си. От теб. Не знам къде да скрия чувствата притиснати. Не ме е страх от сенките нощес,
Откровения
Изплагиатствах заглавието на онзи филм с Ал Пачино за този пост не заради друго, а защото това е лично моята си визия по въпроса, моята представа за хармония, и съм много далеч от идеята да ми пука доколко тя е правилна или не за някой друг, различен от моето си