Лично

Събудих се почти час преди алармата на телефона ми, която бях настроил за 4:40. Натиснах бутон за да събудя дисплея му и на екрана светна 3:58. Бях оставил вратата към балкона на хотелската ми стая отворена и навън се чуваше шума на морето, което бе на тридесетина крачки

Събудих се от страховита гръмотевична буря. В 4 сутринта. От онези сухите, когато дъжд няма, или вали някъде другаде, а около теб Зевс Гръмовержеца сякаш е изпуснал цялата си ярост и възнамерява да съсипе, каквото му се изпречи пред очите. Никак не се страхувам от гръмотевици, а и съм виждал

В последния уикенд на юни се случи най-накрая да реализирам едно пътуване. Нищо особено – нито като организация, нито като дестинация – но отложено с цяла една година… Понякога се плаша, колко бързо се натрупват остатъци от планувани пътувания, срещи, дори неизживяни моменти. Докато се обърнеш и са отлетели седмици. Покрай тях

За първи път се чувствам странно да пускам OmmWriter [http://www.ommwriter.com/] с идеята да ми помогне да се концентрирам за да пиша. Затова изключих звука. И причината е, че шумът на вълните навън ме провокира към размисли, повече отколкото всичко друго. Ако не бяха крясъците на няколко превъзбудени

Преди около десет месеца в една августовска вечер, малко след като се бях върнал от лятна отпуска, се наложи да работя до късно. Това никак не е необичайно за мен, и още по-малко никак не бе необичайно и за тогавашното ми ежедневие на човек-оркестър, роля в която попадам непрекъснато след

Не знам защо се сетих за Джани Родари и неговото стихотворение „Продавач на надежда“, когато днес излязох от малкото магазинче на ул. Христо Белчев 33. Случи се и така, че се озовах там именно днес – на празник, който сякаш напоследък празнуваме уморено. Като просто един пореден почивен ден от месец