Лично

37

37

Тридесет и седем е просто число. Според математиката това са онези числа, което се делят (освен на едно) само на себе си. На всичко отгоре 37 е първото (най-малкото) просто число, което е irregular [http://en.wikipedia.org/wiki/Regular_prime]. И е единственото двуцифрено в десетичната бройна система, което
Йовко Ламбрев
Щях да ти кажа

Щях да ти кажа

Със сигурност щях да ти кажа… Kогато прочета нещо, което ме е развълнувало до безсъние. Но все по-рядко попадам на такива неща. Google Reader-ът ми е пълен с два вида емисии, такива които са пусти от месеци, и такива, които почти не чета, а само маркирам като прочетени, понеже денонощно
Йовко Ламбрев
По-искрено и лично

По-искрено и лично

> Жената не я ли намериш by default съвместима си обречен. Сменяш или караш с тази и с бъговете и. Ъпдейтът е невъзможен освен ако не си някакъв ебахти и хакера на женските души. Цитатът е на един приятел. Не знам дали искам да кажа кой. Не защото се страхувам,
Йовко Ламбрев
Аналогови хора

Аналогови хора

Честно казано никога не съм предполагал, че ще видя свой текст в „Жената днес“ – списание, което майка ми четеше, още когато беше млада – но Мира Баджева [http://www.ladyzone.bg/blogyt-na-mira-badzheva] (Отпечатъци, bTV и негов главен редактор), хареса някои мои размишления и „аналогови емоции“, споделени тук преди почти три години.
Йовко Ламбрев
Въображението

Въображението

Напоследък има нещо във въздуха. Случват се особени неща. Такива, които някак настояват да ми направят впечатление. Запознавам се с хора, които са родени на една и съща дата с досегашни мои приятели или близки. И то с някаква регулярна периодичност за няколко конкретни дати. Обикновено никога не печеля нищо
Йовко Ламбрев
За китарите и любовта

За китарите и любовта

Никога не съм натискал клавиш на истинско класическо пиано. Наистина… Вероятно всеки е изпитвал този респект пред нещо или някого, който те провокира да пазиш онази дистанция на нескрито възхищение. И не е защото не мога да свиря на пиано. Не мога да свиря и на други инструменти, но нищо
Йовко Ламбрев