дек 06
Късметчета
Късметчето от сутрешното ми кафе в офиса гласеше, че… „за да се сбъдне някоя мечта, трябва първо да си я
2 минути четене
Лично
ное 30
Жив
Обичам точно тази София, с която се сблъсках за първи път на Централна гара, преди толкова много години, опитвайки се
1 минута четене
ное 27
In memoriam
Преди шест години, на 25 ноември, по едно никое време на денонощието, телефонът ми ме събуди с позвъняване, което можеше
1 минута четене
ное 20
Различен
Беше средата на октомври. Излязох от Фотосинтезис по средата на откриването на изложбата на Бабак Салари, понеже трябваше да пътувам
3 минути четене
ное 18
It's OK
Днес няколко души ме проверяваха дали съм добре и какво ми има. Спокойно, всичко е наред, не съм в депресия
2 минути четене
ное 15
Размисли на повърхността на асфалта
В последните няколко дни прекарах часове зад волана. Със спътниците ми си поприказвахме доста, но имахме и моменти на дълги
2 минути четене
ное 13
Заради някога...
За да прогледнеш, трябва първо да поискаш да отвориш очи. Да оставиш водата да измие от клепачите ти песъчинките полепнало
1 минута четене
ное 11
Мигове и спомени
Денят започна с кофти вести, такива които преобръщат с главата надолу купчина планове. Но реших да ги преместя в задния
2 минути четене
ное 03
Повече черно кафе
Не помня кой от българските художници беше казал, че най-обичал да му мирише на кафе, на жена и на ателие,
3 минути четене
окт 31
Есенно
Приличаше ми на есен. Но не от онези късните, в които топлината трябва да бъде търсена нарочно, а от другите,
1 минута четене
окт 25
Между пътуванията
Куфарът, с който пътувах до Истанбул, просто престоя няколко дни на пода до трикракото столче, на което понякога се опитвам
1 минута четене
окт 09
Осем години
На днешния ден, преди 8 години, на този адрес, написах първия си блог-post. През всичкото това време се учех да
2 минути четене