Лично
Тази работна седмица и без това е кратка, а понеже все не ми се получава с отпуските, реших с изключение на вторника да не влизам в офиса. И понеже освен работата, другите две теми за идните няколко дни са само фотография и музика, се случи така, че ги комбинирах и
Лично
Както обещах преди няколко дни ето и цялото интервю с Никола Борисов, по повод изложбата му N.B. в арт-център Photosynthesis. Двете части на видеото са по около 20 минути. [vimeo https://vimeo.com/28861167] [vimeo https://vimeo.com/28895937] Изложбата ще бъда на разположение на посетителите на Фотосинтезис до
Лично
Довечера в 20:00ч. в арт-център Фотосинтезис ще бъде открита нова изложба – този път на младия, но вече популярен и зад границите на България, моден и рекламен фотограф Никола Борисов. Съвсем наскоро три негови кадъра бяха избрани от Hasselblad за рекламната кампания на техни модели камери, с каквато снима и
Лично
Снощи в Art-център Photosynthesis бе открита нова интересна фотографска изложба – „Слънце от Санторини“. Всъщност второ нейно издание. Неин автор е моят приятел и брат по Nikon-фоторелигия – Иван Масларов, известен още и като Джъмбо. Дори тези, които са посетили първата изложба под същото име си струва да я видят отново, защото
Лично
Това няма да бъде поредният ми пост за фотография. Само така ще изглежда… Затова ще започна със заглавието на една чудесна книга – Basic Critical Theory for Photographers. То може да звучи малко подвеждащо за някой, който очаква поредния учебник за едно или друго. Доста неща, както този пост, изглеждат по
Лично
В четвъртък в кафе-галерията на Арт-център Photosynthesis се случи поредното откриване на интересна фотоизложба. Този път темата е Африка, а фотографката Димитрина Василева разказва чрез уникално живи кадри историите на няколко племена, споделили пред обектива на нейния апарат, своя бит, ежедневие, емоции и парченца от своя живот, по време на
Лично
Забравих да отменя алармата на телефона си, която ме буди в делнични дни в 7:30, и макар да беше последния ден от импровизирания long weekend, все пак беше понеделник. И за съжаление трябваше да тръгваме от Бургас. Събрах багажа и реших да изчакам останалите в лобито на хотела, с
Лично
Тръгнах си от Тюленово с мисълта, че някой ден трябва да се върна пак… Не мога да обясня защо. Това не е типичното място, на което мога да остана дълго. Толкова съм свикнал със стреса и динамиката на големия град, че трудно преглъщам концентрирани дози спокойствие, когато продължават повече от
Лично
Събудих се почти час преди алармата на телефона ми, която бях настроил за 4:40. Натиснах бутон за да събудя дисплея му и на екрана светна 3:58. Бях оставил вратата към балкона на хотелската ми стая отворена и навън се чуваше шума на морето, което бе на тридесетина крачки
Лично
Събудих се от страховита гръмотевична буря. В 4 сутринта. От онези сухите, когато дъжд няма, или вали някъде другаде, а около теб Зевс Гръмовержеца сякаш е изпуснал цялата си ярост и възнамерява да съсипе, каквото му се изпречи пред очите. Никак не се страхувам от гръмотевици, а и съм виждал
Лично
В последния уикенд на юни се случи най-накрая да реализирам едно пътуване. Нищо особено – нито като организация, нито като дестинация – но отложено с цяла една година… Понякога се плаша, колко бързо се натрупват остатъци от планувани пътувания, срещи, дори неизживяни моменти. Докато се обърнеш и са отлетели седмици. Покрай тях
Лично
За първи път се чувствам странно да пускам OmmWriter с идеята да ми помогне да се концентрирам за да пиша. Затова изключих звука. И причината е, че шумът на вълните навън ме провокира към размисли, повече отколкото всичко друго. Ако не бяха крясъците на няколко превъзбудени хлапета, чийто подпийнали родители