Лично
Както обещах преди няколко дни ето и цялото интервю с Никола Борисов, по повод изложбата му N.B. в арт-център Photosynthesis. Двете части на видеото са по около 20 минути. [vimeo https://vimeo.com/28861167] [vimeo https://vimeo.com/28895937] Изложбата ще бъда на разположение на посетителите на Фотосинтезис до
Лично
Довечера в 20:00ч. в арт-център Фотосинтезис ще бъде открита нова изложба – този път на младия, но вече популярен и зад границите на България, моден и рекламен фотограф Никола Борисов. Съвсем наскоро три негови кадъра бяха избрани от Hasselblad за рекламната кампания на техни модели камери, с каквато снима и
Лично
Снощи в Art-център Photosynthesis бе открита нова интересна фотографска изложба – „Слънце от Санторини“. Всъщност второ нейно издание. Неин автор е моят приятел и брат по Nikon-фоторелигия – Иван Масларов, известен още и като Джъмбо. Дори тези, които са посетили първата изложба под същото име си струва да я видят отново, защото
Лично
Това няма да бъде поредният ми пост за фотография. Само така ще изглежда… Затова ще започна със заглавието на една чудесна книга – Basic Critical Theory for Photographers. То може да звучи малко подвеждащо за някой, който очаква поредния учебник за едно или друго. Доста неща, както този пост, изглеждат по
Лично
В четвъртък в кафе-галерията на Арт-център Photosynthesis се случи поредното откриване на интересна фотоизложба. Този път темата е Африка, а фотографката Димитрина Василева разказва чрез уникално живи кадри историите на няколко племена, споделили пред обектива на нейния апарат, своя бит, ежедневие, емоции и парченца от своя живот, по време на
Лично
Забравих да отменя алармата на телефона си, която ме буди в делнични дни в 7:30, и макар да беше последния ден от импровизирания long weekend, все пак беше понеделник. И за съжаление трябваше да тръгваме от Бургас. Събрах багажа и реших да изчакам останалите в лобито на хотела, с
Лично
Тръгнах си от Тюленово с мисълта, че някой ден трябва да се върна пак… Не мога да обясня защо. Това не е типичното място, на което мога да остана дълго. Толкова съм свикнал със стреса и динамиката на големия град, че трудно преглъщам концентрирани дози спокойствие, когато продължават повече от
Лично
Събудих се почти час преди алармата на телефона ми, която бях настроил за 4:40. Натиснах бутон за да събудя дисплея му и на екрана светна 3:58. Бях оставил вратата към балкона на хотелската ми стая отворена и навън се чуваше шума на морето, което бе на тридесетина крачки
Лично
Събудих се от страховита гръмотевична буря. В 4 сутринта. От онези сухите, когато дъжд няма, или вали някъде другаде, а около теб Зевс Гръмовержеца сякаш е изпуснал цялата си ярост и възнамерява да съсипе, каквото му се изпречи пред очите. Никак не се страхувам от гръмотевици, а и съм виждал
Лично
В последния уикенд на юни се случи най-накрая да реализирам едно пътуване. Нищо особено – нито като организация, нито като дестинация – но отложено с цяла една година… Понякога се плаша, колко бързо се натрупват остатъци от планувани пътувания, срещи, дори неизживяни моменти. Докато се обърнеш и са отлетели седмици. Покрай тях
Лично
За първи път се чувствам странно да пускам OmmWriter с идеята да ми помогне да се концентрирам за да пиша. Затова изключих звука. И причината е, че шумът на вълните навън ме провокира към размисли, повече отколкото всичко друго. Ако не бяха крясъците на няколко превъзбудени хлапета, чийто подпийнали родители
Лично
Преди около десет месеца в една августовска вечер, малко след като се бях върнал от лятна отпуска, се наложи да работя до късно. Това никак не е необичайно за мен, и още по-малко никак не бе необичайно и за тогавашното ми ежедневие на човек-оркестър, роля в която попадам непрекъснато след