Лично

Уговаряме се с таткото на току-що новородено бебе да снимам хлапето на абитуриентския му бал… след 18 години… М: и уговорката за абитуриентския бал е валидна 😉 just FYI 🙂 Й: 🙂 дано да не сме куцукащи старци до абитуриентския бал на Симона 🙂 Й: то аз де… ти си по-млад 🙂 Й: пич, аз

За по-малко от две седмици разкарах и двата си комплекта студийно оборудване, което събирах с години. Няколко души ме попитаха дали не боли. Всъщност никак. Съвсем сериозно. Чувствам се страхотно (макар за това да си мисля, че имам съвсем друга причина), сякаш съм свалил воденичен камък от шията си, виждайки

Добре де, добре! Заклевам се, че през февруари ще изпълня няколко свои обещания дадени отдавна, които отлагам… не нарочно. Просто не им е дошло времето. Но понеже все така не мога да отказвам на приятели… Обещавам нов нещо-като-разказ. Тези дни… От моята запазена марка. Неказващ нищо повече от това, което

Съжалявам, но вероятно ще разочаровам тези, които очакват третата част на повествованието, понеже тя няма да съдържа нито снимки, нито завършека на историята. Не искам да го напиша. Иска ми се да вярвам, че отново скоро пак ще се върна край езерото Керкини. Рядко попадам на места, които ме зареждат

> Преди точно пет години на този ден в моята колонка в BusinessWeek България [http://businessweek.bg/authors.php?id=58], което тогава излизаше на хартия, написах този текст, който сега препубликувам и тук. От една страна, защото го няма в online архивите на списанието, а от друга, защото… тъжно