Лично
Преди около десет месеца в една августовска вечер, малко след като се бях върнал от лятна отпуска, се наложи да работя до късно. Това никак не е необичайно за мен, и още по-малко никак не бе необичайно и за тогавашното ми ежедневие на човек-оркестър, роля в която попадам непрекъснато след
Лично
Не знам защо се сетих за Джани Родари и неговото стихотворение „Продавач на надежда“, когато днес излязох от малкото магазинче на ул. Христо Белчев 33. Случи се и така, че се озовах там именно днес – на празник, който сякаш напоследък празнуваме уморено. Като просто един пореден почивен ден от месец
Лично
Тридесет и седем е просто число. Според математиката това са онези числа, което се делят (освен на едно) само на себе си. На всичко отгоре 37 е първото (най-малкото) просто число, което е irregular. И е единственото двуцифрено в десетичната бройна система, което умножено по две и резултатът намален с
Лично
Със сигурност щях да ти кажа… Kогато прочета нещо, което ме е развълнувало до безсъние. Но все по-рядко попадам на такива неща. Google Reader-ът ми е пълен с два вида емисии, такива които са пусти от месеци, и такива, които почти не чета, а само маркирам като прочетени, понеже денонощно
Лично
Жената не я ли намериш by default съвместима си обречен. Сменяш или караш с тази и с бъговете и. Ъпдейтът е невъзможен освен ако не си някакъв ебахти и хакера на женските души. Цитатът е на един приятел. Не знам дали искам да кажа кой. Не защото се страхувам, че
Лично
Честно казано никога не съм предполагал, че ще видя свой текст в „Жената днес“ – списание, което майка ми четеше, още когато беше млада – но Мира Баджева (Отпечатъци, bTV и негов главен редактор), хареса някои мои размишления и „аналогови емоции“, споделени тук преди почти три години. Преразказах ги наново, с днешна
Лично
Днес потърсих нещо, което знаех, че съм писал преди, но не знаех кога – оказа се, че са минали почти 6 години от тогава. И още не съм наясно с толкова много неща. Скоро пък разказвах как в първия ден, в който се озовах в София преди 10 години, се наложи
Лично
Напоследък има нещо във въздуха. Случват се особени неща. Такива, които някак настояват да ми направят впечатление. Запознавам се с хора, които са родени на една и съща дата с досегашни мои приятели или близки. И то с някаква регулярна периодичност за няколко конкретни дати. Обикновено никога не печеля нищо
Лично
Никога не съм натискал клавиш на истинско класическо пиано. Наистина… Вероятно всеки е изпитвал този респект пред нещо или някого, който те провокира да пазиш онази дистанция на нескрито възхищение. И не е защото не мога да свиря на пиано. Не мога да свиря и на други инструменти, но нищо
Лично
През уикенда обичам да пия кафе рано сутрин. Преди градът да се е събудил. Някъде навън… Обичам да се разхождам по улиците с малцината непознати като мен, станали по-рано от другите. Сядам в някое кафе. Често съм сам с мислите си, iPad-а си, фотоапарат или съботния „Капитал“ – последния вестник, който
Лично
Преди около година написах нещо за думите. Звучеше кротко и тихо. Но всъщност беше изкрещяване. В много посоки. Да си сдръжаш крясъците е не по-лесно отколкото да изтърпиш последствията им. А оказва се, да мълчиш или да крещиш, когато няма кой да отрази едното или другото е точно еднакво безполезно.
Лично
Когато в края на миналата година пропуснах да си отговоря ясно какво успях да направя през предходната и какво планирам през следващата (която след няколко дни също ще се превърне в минало), всъщност не знаех, че пропускам нещо важно. Не пропуснах да си призная пред себе си, че почти нямаше