Откровения
Четвъртък, 8 ноември, привечер Тя е омъжена, блондинка, пушач, стояща пред ICQ-то си (предполагам в къщи). Аз съм във фоайето на един хотел, точно е отминала презентацията ми, проверявам пощата си с лаптоп върху коленете си в краткото време до вечерята с клиентите. Pidgin-а ми премигва с ново съобщение… – Здрасти,
Откровения
Срещата е точно като по Алмодовар… Тя е една от жените, чиято поява в живота ми преди време няма как да забравя. След сблъсъка с нея си различен, напълно друг, може би повече пораснал, а може би повече обречен… на тях – жените, които предизвикват катарзисните сблъсъци. Вероятно съм щастлив човек,
Откровения
Различен е… И на вкус е твърде клиширан. Като недобре притоплено парче вчерашна пица. Еднообразен, монотонен и сив… С малко сос… Глътка online свежест късно привечер в леглото действа ободряващо. Не пиша, но чета… Така ще е още няколко дни. Опитвам се да открия частици значение и смисъл в баката
Откровения
На себе си Луната пак се е облещила. Напълно бляскава, но не напълно истинска. А с хладнотата си едва приклещила е поредната отиваща си приказка. Мечтите ни се раждат за да страдат, изстрадани не са ни интересни – като неуловимо диво стадо би трябвало да са… не прекалено лесни… Но вглеждайки
Откровения
Преди години, когато неволно се оказах в центъра на събитията около горещата тогава тема за свободния софтуер или софтуера с отворен код се оказа, че темата е интересна за съвсем различни хора. Различни като статут в обществото, различни като подбудите, с които пристъпваха към идеята. Имаше и много, които и
Откровения
И до днес в мрежата живеят и се разпространяват разни текстчета, чийто първоначален автор не е известен. Хората обаче си ги копират, пускат ги по разни форуми, в своите сайтове, препращат си ги по пощата… Някои са смешни, други сериозни, трети много истински и съкровени. И тези текстове живеят като
Откровения
Is it getting better Or do you feel the same… (U2 – One, 1992) Не за първи път сядам с множество неподредени мисли в главата си пред лаптопа в началото на нов пост. Нямам идея защо избрах да слушам докато пиша точно Achtung Baby от албумите в музикалната библиотека на моя
Откровения
От 15 април насам, включвайки и днешния, има точно шест дни. А това е осмия пост за този отсек от време. Не помня откога не съм писал повече от един пост на ден за почти цяла седмица. Беше отдавна. В архивите ми за миналия декември влязоха едва шест поста за
Откровения
След „Spread The Love“, който се появи преди около година, днес от коментар към старата ми статия, научавам, че сайтът simuze.nl е издал нов проект, наречен този път „Share This Vibe“. Още не съм успял да го чуя, но имайки наум предходния проект този трябва да е още по-добър.
Откровения
It is a pleasure for me to announce the official release of the presentation movie about the newest core project of Open Projects Foundation – „C3 – Free Culture Center“. This is the first step only… This is the presentation of the Dream… The next step will be proof of the concept…
Откровения
Само преди няколко часа с Алекс се драчехме за взаимовръзката между тъмнината, пътят към София и шоколада и осъзнавайки, че е крайно време да се завърна към блогърското братство, което поизоставих през последния месец се заядох, че ще я избложа, докато Хриси и Лина се заливаха от смях. Само малко
Откровения
Нощта е астматично опустяла и само времето се гъне прозаично в безплоден задух, с темпо вяло – безпаметно във своята статичност. И ту се виждам, ту се губя в призрачност – като в двоична алгебра – досадно точно. Сред купесто-тревожна облачност и лятото, което не започна… Облечен в сивосив човекобран, почти трагично е,