Бъдещето, за което не сме готови

To do nothing is within the power of all men
– Samuel Johnson

Този текст ще бъде малко дълъг и ще ви отнеме повече от обичайното време, не защото не съм писал и по-дълги от него, но защото ще бъде допълнен с мислите на няколко души, далеч по-умни от мен. И най-вече влиятелни – с визията си за нещата около нас или за бъдещето. Ще ви е нужен около час да прочетете публикацията и да изгледате придружаващите видеа.

Преди да продължим ми се иска да помоля да изгледате следващото видео, ако не сте досега. Peter Diamandis e предприемач, учен, доктор от Harvard Medical School, следвал още Molecular Genetics и Aerospace Engineering в MIT. Създател, заедно с Ray Kurzweil, на един много особен университет, който тотално не се вписва в рамката на казионното образование, но пък (може би точно заради това) от него вече се родиха няколко проекта с революционен потенциал да променят живота на много хора по света.

Видеото е около 15 минути, но е важно да преживеете контраста между първите 30 секунди и останалите… И след това се върнете към текста ми.

Иска ми се да припомня кога беше анонсиран първият iPhone – 9 януари 2007 година. Това никак не беше отдавна. Само 8 години са минали оттогава, но съм готов да се обзаложа, че много хора по света поне от 4-5 години насам са забравили какво е ежедневието без smartphone. Между другото iPhone се появи само 9 дни след като България стана част от Европейския съюз. А оттогава насам се промениха толкова неща, че много пък от българите удобно забравиха как беше преди. Преди само 8 години… Колкото и да си мислим, че нещата се случват бавно, истината е, че всъщност бързо прегръщаме промените, особено когато са позитивни. ОК – и iPhone, и ЕС си имат достатъчно хейтъри :)

Замисляме ли се за бъдещето в следващите 8 години? И не говоря за хората, които чакат промените да ги застигнат. Питам тези, които носят промените – предприемачи, хора на науката, хората на словото (избягвам целенасочено думата журналисти, преднамерено е)… Живеем в свят, в който темпото на еволюцията е революционно, невиждано преди. Глобалната ни свързност, технологиите и новите бизнес модели променят бранш след бранш – далеч не само технологичния и това е прекрасно, но нито светът, нито локалните ни общности, в които живеем са готови за толкова грандиозни и бързи промени.

Виждаме го по себе си, самозаливайки се с дребнотемие из социалките, заради местни избори, идиотщини в сутрешните блокове или бълвочите из вестници като Дума или Телеграф… Не се справяме с ignore-а, който всичко това трябва да получи в отговор, за да потъне в забвение. Не се справяме с личните си филтри срещу свръхинформираността си и информационното замъгление. И се превръщаме в усилватели на тази лудница. А има далеч по-важни неща, за които да се тревожим – ето няколко…

Готов съм да се обзаложа, че повечето водещи компании днес няма да преживеят следващите 15-20 години. Даже съм почти сигурен, че примерно Yahoo и HP няма да преживеят 2017-та, поне не в този си вид. IBM ще ги последва много скоро. Всъщност започнах този текст преди около седмица и преди да го довърша поредното разделяне на две в HP е вече в новините.

Говоря за технологични гиганти, понеже следя основно този сектор, но… какво предстои в промишлеността? Роботите и 3D-принтерите ще правят производството все по-евтино, толкова по-евтино, че ще го върнат в САЩ и Европа. Говоря за чудесните работници като тези на ABB или UR10, или моят smart любимец Baxter, който не се програмира, а се обучава и дори споделя емоционалното си състояние, чрез дисплея, за да бъде възприеман по-естествено от евентуалните си колеги-човеци. Цената на Baxter започва едва от $25000, a UR10 и много други са дори още по-евтини. В същия момент те са супер прецизни, работят 24×7, и могат да се пренастройват от една функционална роля към друга по-бързо, от който и да е човек. Иначе казано още сега, днес, в този момент, техните оперативни разходи са по-малки от цената на човешкия труд. Добавете към това психологическите фактори – гарантирано работят с години в рамките на експлотационния срок, не членуват в профсъюзи, не стачкуват и не напускат…

Буквално всяка година тези роботи стават все по-добри и евтини, и са в състояние да изпълняват все по-сложни човешки задачи. Това в глобален мащаб звучи добре за Европа, САЩ и донякъде в Азия, където има локални производства, но… със сигурност не звучи добре за Китай, например.

И само в следващото десетилетие може да се окаже, че дори няма да се нуждаем от тези роботи. Заради 3D-принтерите, които е напълно реално дотогава да са в състояние да „разпечатват“ и потребителска електроника. За неизкушените технологично, представете си да можете да си „разпечатате“ iPhone-а вкъщи.

Хайде сега да понадникнем в енергетиката. До скоро имаше реален шанс в обозримо бъдеще да изчерпим нефтените запаси на планетата за гориво. Вече има шанс да не го направим, а дори и част от запасите никога да не е нужно да бъдат използвани. Заради слънчевата енергия, чиято цена се срина буквално (97% за последните 35 години, твърди статистиката) и продължава да пада. В Щатите очакват да е по-евтино да си произвеждаш енергията от собствени панели вкъщи, отколкото да използваш мрежата, буквално всеки момент и със сигурност преди края на това десетилетие. Ето и нещо във връзка с това (пак от вчера). Нека добавим и Tesla Powerwall към картинката и нещата стават прекрасни за човека на бъдещето, но не и за енергийните дружества. Затова и съпротивата срещу слънчевата енергия вече се води с всички средства – включително у нас. Защото това е единствената алтернативна енергия с потенциал да направи напълно излишна досегашната фосилна енергетика.

Добрата новина е, че ако развитието около слънчевата енергия продължава с тези темпове, достатъчно скоро ще разполагаме с на практика неограничена енергия на пренебрежима цена. Което ще реши и проблема с недостига на питейна вода, понеже ще е безкрайно евтино да се пречиства океанска и морска вода в каквито количества е нужно. Което пък означава, че ще могат да се възстановят обезводнени райони и хората да се прехранват от локално зеленчукопроизводство от т.нар. вертикални ферми. Няма да споменаваме засега за възможността да си „отпечатаме“ вечеря с 3D-принтер, за да не ни бият кулинарите. Но със сигурност следва революция и в хранителната промишленост и земеделието.

И за да посъкратя текста си и да оставя на всеки простор за собствени разсъждения – само ще пробягам през още 2-3 ключови сектора.

Комуникациите – свързаността, която от една страна в близко бъдеще ще ни тежи като осъзнаване, колко различни и разделени (и в напредъка си) сме хората по света, ще бъде и инструмент за глобални манипулации, но в същото време ще е силата на обикновените хора, които все повече ще бъдат равностоен фактор срещу медиите, политиците и големите корпорации. Интернет е най-важната ни сила и платформа за разпространение на знания.

Образованието трябва да бъде голямата революция на утрешния ден.

Трябва да върнем тежестта и авторитета на учителя, учения, знанието, науката. То става все по-достъпно и е престъпление към човечеството да допускаме да бъде замествано от псевдонаука, суеверия, религия или телевизия. Трябва да развием нулева толерантност към хора, с колекция от висши образования и дори научни степени, цитиращи Ванга или световни конспирации. А религията в най-добрия случай да бъде сведена до някоя далечна петостепенна характеристика на личността, но в никакъв случай основополагаща.

Журналистите на бъдещето най-вероятно ще бъдем всички, а тази професия ще изчезне или поне драстично ще се промени. Журналисти ще бъдат експертите и ще се прехранват не от журналистика, а от действителната си професия или роля в обществото.

Финансовите експерименти като Bitcoin ще бъдат все повече и по-интересни, но това, което има истински потенциал да преобърне капиталовите пазари и финансите на бъдещето са инструменти като crowdfunding платформите, които вече разклащат сериозно venture-capital сегмента и банките, правейки възможно бързото и лесно финансиране на различни социални и бизнес-идеи. Вече има и успешни експерименти с crowdfunding финансиране на имотни сделки (включително в България), обществено-споделен бизнес риск, локални финансови системи и др. Много е вероятно да се окаже, че бъдещето ни ще бъде без банките, каквито ги познаваме днес.

Добавете към това здравеопазването, с възможност за ранна диагностика и непрекъснато наблюдение на жизнените ни параметри, посредством сензорите на „умните“ ни устройства, роботизираната хирургия или възможността за трансплантация на 3D-отпечатани органи.

Но… ще имаме и много нови проблеми за решаване, един от които буквано тропа пред вратата ни – изчезването на много човешки професии. Много работни места ще бъдат заети от роботи и компютри, включително позиции, които сега се заемат от квалифицирани хора. Почти няма да има незасегната индустрия. А това ще създава нови социални проблеми, защото хората няма да успяват да се адаптират или преквалифицират толкова бързо и може да не разполагат с честни начини да се самоиздържат. В същото време ще разполагаме с индустрия, която е в състояние да произвежда продукция и богатство много по-лесно и евтино, което няма как да се случва без потребление. Следователно ще са нужни нови икономически структури и механизми, които да разпределят богатствата, понеже пазарът може и да не е способен да се справи сам.

В психологически план, без работа, човек ще загуби социалната си ангажираност и чувството си на удовлетвореност и принадлежност към обществото. Животът, независимостта и стремежът към щастие и комфорт няма да са достижими чрез труд и ще трябва да открием други начини. В този ред на мисли е важно да съзнаваме дълбочината на тези процеси за да можем да сме подготвени с решенията.

Част от днешните визионери успокояват, че подобно на процесите около индустриалната революция и лудитите е нормално да има временни катаклизми, но в крайна сметка индустрията ще създаде необходимост от нови професии, всичко ще си дойде на мястото и хората ще живеят още по-добре. Единственият проблем е, че темпото на индустриалната революция измерваме с векове, а това на технологичната е броени години и понякога месеци. А нови знания не се придобиват толкова лесно и бързо, дори и хората да имат нагласа за това.

Не Uber, а self-driving колите са големият проблем на шофьорите, които са едни от най-застрашените от изчезване професии, в много кратък срок. Такива коли и камиони вече експериментално (и не само) се движат по пътищата и са невероятно безопасни и много по-безвредни. Те съвсем не са фантастика, а реалност и ще направят излишни много таксиметрови шофьори, тираджии и дори трактористи и куриери до броени години. Хайде пак си спомнете кога Steve Jobs ви показа iPhone… толкова скоро ще бъде. А да, и Uber ще може предложи още по-добра цена.

С напредъка на изкуствените интелекти, big data и cloud computing-а всяка позиция, която изисква анализ на информация ще се прави по-добре от компютър, това включва физици, счетоводители, адвокати, борсови агенти… Евентуално ще са нужни малко хора, които да взаимодействат с други, които предпочитат човешки контакт, но машините ще имат нужда от много малко човешка помощ.

Това всъщност, ако излезем от рамката на социалния проблем, може да бъде възможност за нас хората. Нима наистина е нужно да работим по 40 или 60 часа на седмица, ако фабриките и машините могат да се справят и без нас? Може би човечеството най-накрая ще има времето да преосмисли себе си и да се отдаде на истински креативен труд, вместо безпаметните часове в офиса? Какво ако с 10-15 часа седмично печелим достатъчно за да остава време за отдих, спорт, доброволчество или за повече и още знания и образование?

Може би има повече неща, от които да се вълнуваме и очакваме с трепет, отколкото да се тревожим? Ако сме достатъчно умни да решим толкова проблеми, сързани с болестите, глада, енергията и образованието – вероятно трябва да можем да се справим и със социалните проблеми. Но със сигурност е време да вдигнем носа си и да погледнем напред, не утре, сега, днес… за да сме сигурни, че няма да сме следващите лудити. Да се провокираме и учим да гледаме (и да виждаме!) бъдещето.

В последните около два месеца ми се случи така, че няколко приятели и познати около мен ми цитират и възхваляват четива като тези на Айн Ранд и ми е тъжно, че се опитват да обяснят света около себе си с тях. Окей, със сигурност е по-здравословно да четеш Айн Ранд, отколкото Маркс, но пазарът в крайна сметка е само един възможен механизъм за преразпределяне на богатство, нека не му приписваме и морални функции, моля… И да не търсим отговорите на всички въпроси зад гърба си. Време е да оставим утопиите на миналия век, където им е мястото… в историята.

Крайно време е да започнем да си задаваме въпроси, чиито отговори са в бъдещето, а не в миналото…

Бъдещето не се побира в рамката нито на либертарианството, нито дори на капитализма, какъвто е днес. Харесва ли ни или не, вярваме ли или не, но имаме нужда от поредна еволюция на обществено-икономическата подредба на обществото. И независимо как я наречем, тя ще се случи. И в нея не бива да има религиозни артефакти като в монотеистичните религии – Пазарът, Равенството, не знам какво си… с главни букви.

Новият свят ще има нужда от по-балансиран модел, където човекът трябва да се преосмисли като съзидател, а не като консуматор, по-малко индивидуалист и егоист, и повече част от общността си. Повече в синхрон с всичко около себе си. Растежът не може да е единствената мярка за успех. Растежът заради самият растеж е пагубен. Пазарът не може да се саморегулира, гонейки ръст и печалба. Или когато успее, ще е твърде късно. Защото може да не изчерпим всичкия нефт за енергия, но може да го изчерпим за производство на какво ли не… или да изхабим много други застрашени и крайни ресурси на планетата. Пазарът е краен, няма как растежът да не е.

Трябва да осъзнаем тежестта си на граждани и потенциала си за промяна, който можем да усилим със сдружаване помежду си и чрез Интернет. Огледайте се, понякога е нужен един единствен човек за да се случи трудна социална промяна, понякога дори в глобален мащаб. Примери колкото искате… Вижте в какво се превърна Humans of New York, днес това е социален инструмент, по-смислен от много проекти за интеграция, програми на ООН и какво ли не… един човек…

Ето още едно видео – за един човек Lawrence Lessig, за един човек Aaron Swartz, и за един човек Granny D

Да, да… повечето такива усилия не успяват ще кажат циниците и прагматиците. Но истината е, че успехът не винаги е пик в кардиограмата, а все повече ще успяваме, ако циниците и прагматиците си мръднат д-тата, вместо да си проветряват устната кухина. Защото Интернет е усилвател, но реалната работа е да излезеш на площада, да пишеш на кмета (дори да не те кефи), да помогнеш на комшията.

Смеем се на VW (не че не са за бой, освен за смях), но иначе горим дърва и въглища през зимата. С енергията, която се вложи да се убеждаваме колко страшно е е-гласуването можеше да се задвижи нещо креативно, че и да се изкара на печалба, или както писа наскоро Иван Бедров по друг повод… в това време хората откриха вода на Марс…

Имаме адска нужда да си повярваме. В силата и потенциала на всеки един от нас и в това, на което сме способни заедно. Дори като малка част от всички. Винаги много малко хора са в зародиша на големите промени.

Политическите ни елити са изхабени, но те са отражение на тези, които сме ги избрали. И на тези, които сме се примирили да имаме такива елити. Политическите елити в цял свят не стават за чеп за зеле. Но и те също са функция и продукт на безпринципни икономически интереси, PR и маркетинг, вместо на визия за бъдещето и (защо не) идеология.

Няма как да променим тях, ако не променим преди това себе си и нагласите си. Ако не осъзнаем ролята си на граждани на бъдещето, което блъска по вратата. Отворете му да влезе…

(P.S. Същите видеа могат да се гледат и в TED.com, където за разлика от YouTube може да имат български субтитри. Подсказвам за тези, които имат затруднения с английския.)

Какво се случва в Каталуния

Утре е 27 септември – един ден, в който са концентрирани надеждите и тревогите на голяма част от каталунците – малък народ, наброяващ около 7,5 млн жители (16% от населението на Испания) и исторически обитаващ днешните си 32 хиляди кв.км. от североизточната част на Испания поне от десети век, а официално като самостоятелна държава от 12-и век. Казвам днешната територия, понеже през средновековието земите, които са достигнали и владяли, са стигали до Сицилия, Атина и дори се твърди за следи за кратко пребиваване на техни войски в Пловдив. Преди 3 века, след войната за испанското наследство, губят независимостта си. Днес Каталуния (според речника на БАН е редно да я изписвам Каталония, което съзнателно няма да правя) е втората по големина автономна област в Испания и основен двигател на икономиката на кралството, отговорен за 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа на испанската държава. Самостоятелният годишен БВП на Каталуния като правило, дори през годините на кризата, бе над средния за ЕС.

Защо утре е особен ден, който може да промени много неща?

На 27 септември 2015 ще се проведат предсрочни парламентарни избори в Каталуния, които всъщност са поредният опит за де факто референдум за независимост. Пореден и логичен опит, доколкото всички предишни бяха блокирани от Мадрид с всички възможни инструменти и процедури и без никакъв диалог между каталунските автономни власти и централното правителство. Макар този процес да тлее от години и да стана все по-яркоизразен в последните няколко, през които правителството на Мариано Рахой не само не пожела да обсъжда проблема, отричайки, че има такъв и заравяйки глава в пясъка, оправдавайки се с Конституцията, но и даде редица поводи да се коментира, че властите в Мадрид са в главната роля на наливащи масло в огъня на каталунската независимост.

Кой е Мариано Рахой? Министър-председател на Испания и лидер на управляващата в момента Народна партия, по дефиниция дясно-консервативен политик, с посредствен капацитет и потенциал не по-голям и различен от този на Виктор Орбан и политически нюх много под четвърт Бойко Борисов. Макар и макропоказателите напоследък да показват оживяване на испанската икономика, за което Народната партия да претендира, че е тяхна заслуга (предстоят редовни парламентарни избори и на централно ниво до края на годината), цената, която обикновените испанци и малкият и средният бизнес платиха през кризата, която ни най-малко не е отминала кралството, се оказа твърде висока и тежка. В допълнение тежки корупционни скандали, директно обвързани с висши членове на управляващата партия и правителството замъглиха и без друго нерадостния политически пейзаж в Испания, завладян от политически елит, който подобно в България е изхабен, зависим и разочароващ.

Заради принципната „дясна“ окраска на Рахой и партията му, и ЕНП, и ЕК се правят, че не забелязват много опасни случки, като нацистки изстъпления на членове и привърженици на Народната партия (вкл. на официални и публични места), явно и неявно неглижиране на престъпленията на режима на Франко и присъствие на представители на правителството на чествания на групи, свързвани с фалангисти. Всичко това естествено провокира появата на нови политически формирования, най-често леви, които за жалост стъпват на популистки призиви за промяна на статуквото и рискови идеи за радикални икономически експерименти.

Какво се опитва да направи Каталуния?

Може би най-симпатичният и демократичен процес за независимост в историята на Европа, след като здравата са страдали и търпели терора на Франко, а и до днес търпят пренебрежителното отношение на испанските националисти, работили са наравно с останалите за демократизацията на Испания и членството в ЕС, и накрая откриват, че държавата-майка е всъщност зла мащеха, която изисква от тях да поемат 25% от данъчната тежест на кралството и да получават обратно реално едва 8% (на хартия са 11%) с почти неизменен годишен фискален дефицит от около 16 милиарда евро и категоричен отказ от Мадрид да се обсъждат каквито и да било промени във фискалния пакт. Непрекъснати нарушения на юрисдикцията на автономията като оспорването на последните промени в Статута ѝ от 2006 (основният закон или нещо като локалната конституция на Каталуния), които бяха приети от Парламента на Каталуния, но стопирани от Конституционния съд на Испания, който принципно няма краен срок, в който да се произнесе. Същият Конституционнен съд, който през 2010 постанови, че кастилският език е задължителен в Каталуния, което е така или иначе по Конституция, но каталунският няма да е такъв, което пък противоречи на Статута. А на базата на това решение, още две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния с репликата, че неговата цел е да испанизира каталунските ученици и студенти, и представи законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, но позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски, нищо че иначе по подразбиране учениците в Каталуния излизат като минимум двуезични (с кастилски испански и каталунски).

Каталуния е принудена да потърси изход. И разбира се, че независимостта не е единственият такъв. Но при отказ да се дискутира нов фискален пакт, отказ да се дискутират промени в Конституцията на Испания към по-федерално устройство на държавата (нищо, че тя бе променена само за един ден заради абдикацията на Хуан Карлос I миналото лято – заради 7,5 милиона каталунци това не било възможно), блокиране на промените в собственият им Статут за самоуправление… не остават много опции… Когато в едно семейство партньорите не се чуват един друг и отказват да обсъждат проблемите си, обикновено следва раздяла…

Всъщност каталунците са разединени по позицията си за независимостта – някои от тях искат отделна държава, напълно скъсала с Испания, други са склонни на повече независимост, но в рамките на Испания, трети са против, но въпреки различията им, със сигурност мнозинството от тях искат веднъж завинаги да се произнесат по този въпрос, от една страна за да го затворят, а от друга – защото правото на самоопределяне е нещо, което се защитава от почти всички.

Но и това не е позволено според управляващите в Мадрид и испанската Конституция. За разлика от Великобритания и Шотландия, в Испания няма диалог и за разумно и демократично разрешение по шотландски модел тук няма никакви шансове, поне при текущия политически елит. Поради, което миналогодишният референдум бе блокиран, обявен за противозаконен, а срещу Президента на Каталуния Артур Мас дори се води разследване от испанската прокуратура.

А целият проблем се задълбочи истински най-вече заради липсата на диалог и желание за обсъждане на ситуацията. Затова изборите утре, всъщност, са законен начин за провеждане на завоалиран референдум. Различното на тези избори е, че двете основни каталунски партии, които са за независимост, се обединиха в обща гражданска листа „Junts pel Sí“, което в превод означава „Заедно за Да“. Идеята е, че ако съберат достатъчна подкрепа, след конституиране на новия парламент да провъзгласят независимост с едностранна декларация.

junts pel si

Съпротивата срещу това е предимно чрез всяване на страх чрез заплахи, че ако бъде провъзгласена независимост:
– Испания ще предприеме всички мерки за запазване на целостта (лична заплаха от Министъра на отбраната на Испания)
– Каталуния ще трябва отново да кандидатства за ЕС (изключително глупаво твърдение, понеже за да кандидатства наново, трябва да бъде призната като самостоятелна държава, което Испания твърди, че няма да направи, а ако се стигне до там, че да признае независимостта ѝ, по-разумното би било да се намери решение как Каталуния да остане член, предвид бизнеса, който е тук и приноса към икономиките на Испания и ЕС, отколкото изкуствено да бъде извадена, което също ще отнеме много време и, както е известно, няма процедура за това)
– Каталунците ще изгубят испанското си гражданство (което следва да е въпрос на личен избор, доколкото те вече имат такова)
– Каталуния ще бъде автоматично изключена от еврозоната, а каталунските банки ще загубят възможността да получават помощ от Европейската централна банка (лична изцепка на гуверньора на испанската Национална банка, който в момента търпи критики, че ролята му не е да провокира кризи и недоверие в банковата система, а точно обратното)
– Ще спрат влаковете, летищата в Каталуния нямало да могат да оперират… Бисерите и опорните точки валят един след друг.
– ФК Барселона щяла да бъде извадена от испанското футболно първенство… ;-)

И т.н., и т.н.

Затова утрешният ден ще е интересен, а ключовите участници в него са:

  • Junts Pel Sí (Заедно за Да) – междупартийна коалиция между дясно-центристката управляваща Демократическа партия (CDC) на действащия премиер Артур Мас, опозиционната Републиканска левица на Каталуния (ERC), гражданското движение Каталунско национално събрание (ANC) и изявени личности и каталунски общественици. Идеята за такава обща листа и обединение бе именно на Артур Мас и е уникално явление не само за каталунската политика.
  • Социалистическата партия на Каталуния (PSC), която е против независимостта и твърди, че „нация не означава държава“. Те настояват за реформа на Конституцията, която да превърне Испания във федерална държава.

  • Народната партия на Каталуния (PPC), която е каталунския клон на управляващата в Мадрид Народна партия и не е изненадващо, че е против не само независимост, но и против какъвто и да е процес за самоопределение.

  • Unió – малка дясна партия, доскорошен партньор на CDC в управлението, които напуснаха коалицията заради различните си виждания по темата независимост. Изборният им слоган е “Каталанизмът не означава независимост” и също искат промяна в испанската Конституция.

  • ‘Catalunya Sí que es Pot’ (Каталуния Да ние можем) е нова алтернативна коалиция от леви партии (вкл. каталунската версия на Podemos), която няма ясно дефинирана позиция по отношение на независимостта, но е за международно признат референдум.

  • Ciutadans (Гражданите) са против каталунския национализъм и декларираха, че ще направят „всичко, което зависи от тях“ да предотвратят независимост. Те искат реформа в испанската конституция, с което да се „подобри фискалния пакт за всички автономни области“.

  • CUP – радикална крайно-лява партия, която иска не само пълен суверинитет от Испания, но и от „политиката на ЕС и диктатурата на капиталите“.

Към тези трябва да добавим и няколко много малки партии, които обаче на предходни избори са събирали едва по няколко хиляди гласа и нямат реален шанс според предварителните прогнози.

Та, както личи, пейзажът е шарен, настроенията са силно политизирани, а един от ключовите въпроси утре е каква ще бъде избирателната активност, спрямо предходни парламентарни избори (през 2012 са гласували 3,66 милиона души или 67,76%).

И накрая, една снимка от емоционален сблъсък, който се случи пред очите ми преди два дни, на закриването на фестивала La Mercè 2015. Alfred Bosch от ERC развя от терасата с официалните лица на общината в Барселона знамето на привържениците на независимостта на Каталуния (отличава се от официалното каталунско знаме с допълнителната звезда в единия му край) и хората на площада полудяха от радост. В отговор представител на PPC се опита да развее испанското знаме и провокира бурни освирквания. В крайна сметка бяха прибрани и двете знамена, за да се успокоят страстите. На снимката Alfred Bosch с вдигната ръка, последния до колоната, се опитва да успокои тълпата, която освиркваше появата на испанското знаме. На терасата бяха и Президентът Артур Мас, бившият кмет на Барселона Xavier Trias, настоящият кмет Ada Colau, както и други официални лица, които не можах да разпозная.

_XP13181

Малко по-късно обаче от покрива на съседна сграда група активисти спуснаха огромна estelada (така се нарича знамето със звездата) и призив за гласуване в неделя.

_XP13228

Утре ще допълня този пост с предварителните резултати.

P.S. Повече за гледните точки на каталунците, за взаимоотношенията им с испанската държава и причините, които ги тласкат към независимост, можете да прочетете в книгата „Какво става с Каталуния?“, издадена на български като свободна електронна книга от Сдружение „Диалози“.

P.P.S. Предварителните резултати показват, че изборите печелят Junts Pel Sí с 62-63 места от новия 135-местен парламент и гарантирано мнозинство на индепендистите, ако към тях се добавят и 10-те места за CUP. Junts Pel Sí печелят мнозинство в 906 от 947-те общини в Каталуния. Категоричните противници на независимостта се очаква да съберат заедно около 52 места. Избирателната активност е най-високата регистрирана от смъртта на Франко до сега – 77.44% – и чувствително по-висока от изборите през 2012 и 2010.

В резултатите на картинката по-долу не са преброени гласовете на около 200 хиляди каталунци зад граница, чийто гласове заради комплицираната процедура за дистанционно гласуване навярно няма да пристигнат навреме (по пощата) за да бъдат преброени. Затова с голяма степен на вероятност може да се приеме, че това са окончателните резултати.

27S-election-results

27s-results

P.P.P.S. И две статии след изборите, които бих препоръчал да се прочетат – едната е анализ на Politico, а другата разказ за хората зад всичко това, защото уникалното на цялата история е именно участието на обикновените хора.

Изборни несъвършенства

Предходната ми публикация предизвика разни дискусии, в които някои хора защитават тезата, че текущият хартиен начин на гласуване им изглежда някак приемливо несъвършен. Което мога да си обясня единствено с наивност или навик. Затова искам да споделя за мой пряк личен негативен опит като наблюдател. И не – не в някое село, където кметът коли и беси, не в някой малък град със зависими от крупен работодател хора, а в центъра на София – район Възраждане. Моля, да обърнете внимание, че дори не става реч за някакви хитроумни манипулации, а за чиста проба некъдърност или невникване в детайлите. При това от състав на секционна комисия, който е опитен и се е занимавал с много избори преди аз да им се случа наблюдател.

Първата история е от изборите за евродепутати през 2014 година.

Секцията отваря в ранни зори, запечатва се урната, проверяват се всички неща, наблюдателите се регистрираме пред председателката на секционната комисия с пълномощните си. Гласоподаватели още няма. Членовете на комисията, които са от същата секция, решават да гласуват докато няма хора, за да не стои урната празна. Забелязвам проблем, който обаче в текущия контекст с три гласа на хора от самата комисия не е от особено значение, но би могъл да бъде, когато започнат да идват хора отвън. Затова засега не се обаждам. Останалите наблюдатели четат вестници или си цъкат в телефоните и дори не обръщат особено внимание – повечето от тях са хора с опит в избори, а някои са били и членове на изборни комисии преди, като един дори е бил председател, както ще разбера по-късно през деня. Продължение

За електронно гласуване

Преди повече от година споделих свои размишления (съдържащи и опасения) относно предложените от Президента Плевнелиев няколко въпроса за бъдещ национален референдум. За съжаление политическата конюнктура не позволи референдумът да се случи по-рано, а сега ще се проведе само с един от въпросите – този за електронното гласуване.

В дните до 25 октомври 2015, когато ще се проведе референдума (заедно с изборите за общински съветници и кметове) се надявам да има смислени дискусии, които да ориентират хората, понеже за много от тях темата е сложна и чужда. В същия момент проблемът, доколкото не е тривиален, не би могъл да има незабавно изпълнение, независимо от резултата след референдума. Иначе казано при положителен резултат, подкрепящ въвеждането на електронно гласуване, трябва да последва истинската дискусия за това как да бъде направена реализацията. И тя трябва да е сериозна и дълбоко експертна, защото текущата е предимно емоционална, а част от аргументите, които прилагат и двете страни са отчайващо тъпи (без извинение!). Продължение

Доверието, глупако!

Този текст е своеобразно продължение на темата за електронна Естония, която започнах с тази и с тази публикация. И с това ще приключа временно тази посока на текстове, доколкото за следващи ще разчитам да понатрупам повече лични впечатления, когато започна да използвам своето e-Residency по-активно – вероятно през следващата година. Иначе безгрижно се сдобих с него в четвъртък, когато в ранни зори се качих на скоростния влак от Барселона за Мадрид и в 10:30 бях в тамошното естонско посолство.

Интересно е да споделя, че когато някъде към края на юли получих email, че картата ми е там и мога да отида да я взема, беше написано, че препоръчителните дни за това са всеки вторник и четвъртък и аз просто си харесах 20 август като един най-обикновен четвъртък. Купих си билет до Мадрид и обратно и пратих email, че ще отида във въпросния ден. Някъде седмица по-късно една привечер се върна обратен email, в който ми споделяха, че 20 август е празник и ако може да отида на 21-ви (петък), което обаче се оказа проблем, защото билетът ми за влака не беше с опция за промяна или отказ и съответно 15 минути по-късно върнах email, че за съжаление не мога да променя билета си и се налага да си купя друг, но понеже ми предстои пътуване и до България около това време ще им пиша допълнително кога ще мога да пътувам отново до Мадрид. Между другото може би не бива да пропускам да споделя, че човекът, с който водехме тази email кореспонденция бе не кой да е, а лично консулът на Естония в Мадрид от нейния персонален служебен email. А часът беше нещо като 21:30 местно време, което очевидно далеч не е в рамките на работното време.

Продължение