Лично

Прибрах се в София в късния неделен следобед. Различни спомени и мисли се въртяха из главата ми през последните няколко дни, а навярно ще е така и следващите няколко. Ще ми трябва малко време да свикна с мисълта, че вече не е нужно всеки ангажимент или нещо, планирано с приятели

Благодаря ти! Благодаря, че беше до мен, когато бях малък и имах нужда от съвет или някоя бащинска дума! Благодаря ти, че имах свободата да бъда този, когото поисках! Благодаря ти, че никога не ме спря да направя грешките, които считах за важни! Благодаря ти, че бяхме различни и не

Ама че седмица, а още е едва сряда… За три дни останах сам в големия майкрософтски проект, което е най-малкия проблем, вече дори алергичните ми пъпки от непрекъснатото съприкосновение с windows-и понамаляха, но в същия момент пропускам важен proof of concept при друг интересен клиент – една голяма банка. Друга голяма

Днес денят над София бе слънчев и топъл, почти пролетен, но не за всички… Познавам един човек – изключително добър и мил човек, който никога за нищо на света не би наранил някого, който би загърбил себе си само да не се натрапи някому или да не обиди друг. Като всеки

Пълнолуние… Луна в Телец… Все по-кошмарен трафик всяка сутрин в София, повече време за приказки с Кети по пътя. За първи път превеждам пари на тотално непознат с Western Union – рисковано е знам. И парите са доста. Взех фотографските си визитки. Ново раздвижване около OpenFest. Интервюираха ме по телефона за

Два от небългарските блогове, които чета редовно, през последните два дни писаха за България по повод на един филм – най-напред Larry Lessig [http://www.lessig.org/blog/archives/003174.shtml], а след него и Joi Ito [http://joi.ito.com/archives/2005/10/15/veni_and_his_movie.html]. Филмът