Лично

Късметчето от сутрешното ми кафе в офиса гласеше, че… „за да се сбъдне някоя мечта, трябва първо да си я представиш“… или нещо подобно. А навън беше необичайно пролетно, топло, свежо и цветно. Небето беше толкова синьо, а слънцето толкова оранжево в отраженията на стъклата по бизнес-сградите, че адски съжалих,

Беше средата на октомври. Излязох от Фотосинтезис по средата на откриването на изложбата на Бабак Салари [https://yovko.net/blog/6973], понеже трябваше да пътувам за Истанбул същата вечер. Петрос слезе с мен по стълбите до изхода, тупна ме по-гърба и ми каза: „И първо да си починеш“. Навън ръмеше

Днес няколко души ме проверяваха дали съм добре и какво ми има. Спокойно, всичко е наред, не съм в депресия и нямам никакви намерения да се самоубивам. Засега. Нито да емигрирам. Все още… Последното, може би е глупаво. А може би и двете 😉 Всъщност за първи път от много време

В последните няколко дни прекарах часове зад волана. Със спътниците ми си поприказвахме доста, но имахме и моменти на дълги самовглъбения. Обичам да използвам времето докато шофирам за размисли. Не, че напоследък нямам повече от нужното време сам със себе си, но рядко го ползвам наистина за да остана насаме