Лично
Обичам през уикенда да бъда в офиса – особено ако е пусто наоколо. Предполагам, че всеки човек има нужда от някакво пространство и време в което да бъде 101% сам. За мен поне това е животворно. Имам нужда да събера мислите и възприятията си, да преценя приоритетите на всичко, което предстои
Лично
Жена ми се наслаждава! Аз се притеснявам! (Fawlty Towers) Най-тревожното изречение, което една жена е способна да произнесе, запътвайки се към банята е „Няма много да се бавя“. Обикновено това означава, че имаш достатъчно време да приготвиш вечеря, да си поканиш друга мацка (за вечерята) и да я отпратиш, плюс
Лично
Най-накрая и в София заваля сняг, който за първи път тази година има възможност да понатрупа (ако следобед или утре не изгрее пак пролетното слънце). Гледайки през прозорците на офиса се вижда същия забързан и сив град, но завиван постепенно от парцалена бяла и чиста завивка. Не че имам нещо
Лично
The greatest trick the Devil ever pulled was convincing the world he didn’t exist. – The Usual Suspects В живота на всеки човек се появяват както екстремуми на активност или емоционалност, така и такива на пасивност, умора и сивота. Вероятно няма как да избягваме нито едното, нито другото, без значение
Лично
Днес във връзка с работата ми по един консултантски проект за едно министерство се наложи да търся подходящ пример, когато един формат се е наложил над друг и се сетих за нещо, което никога не ми беше хрумвало досега като интересно сравнение – войната между VHS и Betamax форматите от близкото
Лично
Не помня кой, но някой беше казал… Добър си, когато си в хармония със себе си, раздвоен си, когато си принуден да си в хармония с останалите. Тази мисъл изгря в главата ми, размишлявайки за личните и професионалните си дела напоследък, допълнително провокиран от Ясен в две от неговите есета
Лично
Как да обясниш на нормален човек, че си потънал в лудницата на Матрицата в сряда и не си вдигнал глава до петък късно вечерта? Че през това време не ти е било до телефони, до сън, до храна или каквото и да е друго. Мечтая си някой ден да мога
Лично
Старият ми верен ThinkPad T40 след десетина дни навършва точно три години и му предстои да излезе в пенсия. Това вероятно е шестия или седмия лаптоп в моя живот, но е единственият, който е с мен толкова дълго време – цели три години. Мога да го оставя да замине за скрап
Лично
Липсва ми романтиката на блогосферата от преди 3-4 години. Когато нямаше безброй планети, които агрегират какво ли не, без идея и тематика. Липсва ми времето, когато нямаше толкова много блогове, които нямат какво да кажат. Липсва ми това (почти) да няма политически блогове, или такива на политици, които пишат по
Лично
Има един особен вид срещи. Те най-често се случват непланирано – някой просто ти звънва по телефона и предлага да те срещне с някой или пък да те заведе някъде. Случват се рядко… При мен поне – през година или малко повече… А може би това е често… Не знам… И откриваш
Лично
Отдавна трябваше да го направя, но все не оставаше време… Във връзка със загубването ми напоследък в собствената ми поща, от миналия четвъртък до снощи редуцирах и реорганизирах начина по който чета и получавам личната си поща. Акаунтите ми lists@yovko.net, който ползвах за абонамент за списъци и всякакви
Лично
Нещо задължително за четене! Интересна гледна точка…