За българската кирилица

Миналата година, около месец след 24 май, попаднах на тази статия в Капитал, а оттам научих и за инициативата „За българска кирилица“. Преди два дни статия в Култура ми напомни отново за нея. Силно препоръчвам и двете статии на всеки, който се интересува от темата, както и „Кратка история на кирилската азбука“ на Иван Илиев, защото това е тема, която далеч по-истински е свързана с националната ни идентичност, отколкото шумното развяване на патриотарски тези за много морета и Ботев и Левски (с безкрайното ми уважение и към двамата!).

Скоро обяснявах на група познати аржентинци и колумбийци, че ние българите не ползваме руска азбука, а исторически погледнато руската азбука е проекция на българската. И всъщност азбуката се нарича кирилица. Гледаха ме изключително изненадано, и вътрешно в мен остана усещането, че не ми повярваха особено. Дано съм ги накарал да погледнат поне в Wikipedia.

Водил съм този разговор с много чужденци. И винаги предизвиквам изнедани погледи. Защото темата с произхода на азбуката ни е една от тези теми, които ние българите не сме си отвоювали в световната културна история и се отнасяме към това твърде срамежливо.

Всъщност обаче, като човек който прекарва 2/3 от денонощието си в Интернет или пред някакъв компютър – исторически съм прав, но на практика трябва да призная, че леко заблуждавам хората. Защото de facto, ние българите, не само, че с времето сме възприели реформираната кирилица, но поради факта, че мнозинството от компютърните кирилски шрифтове (начертания) са руски, сме позагърбили много сериозно българските начертания или изписвания на буквите и пишем най-често наистина с руска кирилица по компютрите си, а оттам и в Интернет, книгите, печатните медии и навсякъде. Ако не разбирате за какво говоря, това само потвърждава тезата. Тогава се върнете към линковете в началото на този текст и прочетете манифеста на инициативата „За българска кирилица“.

Ако искате да направите нещо повече на практика – а точно днес е хубав повод за това – можете да инсталирате на компютъра си шрифтове, с които да пишете (а така и да популяризирате) българската кирилица. Ето моите две предложения – едното е за serif, а другото за sans-serif шрифт.

Първото е изключително красивият Barkentina на българският художник Кирил Златков, който на всичко отгоре е и безплатен за лична употреба и можете да си свалите свободно негово копие, например от тук. Въпреки това под бутона Download ще видите и бутон donate (чрез PayPal) – би било чудесно да подкрепите автора му със сума по ваша преценка.

Второто предложение не е безплатно, още по-малко е свободно, но пък е един от най-достъпните български шрифтове на пазара. Нарича се Helen и стандартния лиценз за до 5 компютъра за българската (cyrillic) версия струва 40 EUR, което е хубав подарък за семейните компютри по повод днешния празник.

Честит 24 май!

P.S. Нещо, което научих допълнително – хората зад инициативата, която цитирам, работят върху комплект шрифтове с български начертания, които да предоставят за свободна употреба! А ето и още малко полезна информация от списание Осем, които са посветили майския си брой на тази тема.

P.P.S. На 2 декември 2016 Стефан Пеев ми изпрати като коментари към тази публикация препратки към четири интересни колекции от шрифтове (първата е само с българска кирилица), които предпочетох да подредя, както следва тук:

Благодаря!

Зимен баланс на цветовете

Човешкото зрение в комбинация с мозъка върши чудеса, с които толкова сме свикнали, че рядко ги осъзнаваме. Затова и много често за начинаещите фотолюбители е трудно да си обяснят защо когато снимаме с цифров фотоапарат е от значение настройката на баланса на бялото (често срещано още и като бял баланс от буквалния превод от английски white balance). Във филмовите времена фотографите си купуваха различни цветни филми – например такива, подходящи за снимане през деня, на дневна светлина, и такива, за снимане на закрито, когато единствената светлината често идваше от електрически крушки с нажежаема жичка. Сега е далеч по-просто – трябва само да кажем на апарата си, при какви светлинни условия снимаме – през деня, на сянка или на изкуствено осветление. (Внимавайте! Настройката за светлина от крушка с нажежаема жичка е различна от тази за светлина от луминесцентна лампа!).

И всичко това е, защото нашият апарат реално не знае кое точно е бяло. В действителност и нашето зрение не „знае“, но тук се намесва мозъка ни и внася нужните „настройки“, когато светлината около нас се мени. Всъщност променя се цветната температура, но по тази тема ще си говорим някой друг ден в Учебник. Затова, ако му изключим мозъка, разбирайте системата за автоматичен баланс на белия цвят (Auto White Balance), на апаратът му остава да разчита на нас да направим вярната настройка. В противен случай снимките ни могат да изглеждат повече или по-малко жълтеникави или пък синкави.

Напоследък съвременните цифрови фотокамери се справят прилично с налучкването на баланса на бялото, но често – особено през зимата, когато снимате снежни писти и преспи – системата за автоматична настройка на бялото може да греши в една или друга посока. По-вероятно към синкавия цвят. Често това е комбинирана грешка, свързана и с грешка в системата за автоматично измерване на експозицията – тъй като при твърде бял кадър, фотоапаратът се подлъгва от отразената светлина, решава, че му е твърде в повече и позатваря блендата, при което се получава недоекспониран (тъмен) кадър. Този проблем можете да решите като настроите корекция от +1 EV на апарата си (старите фотографи ще ви кажат да коригирате с „около плюс една бленда“). Може да се наложи и повече.

Защо обаче апаратът по-често греши в посока към синкавия цвят? Обикновено причината е, че снимаме снегове и писти високо в планината, а при по-голяма надморска височина ултравиолетовите лъчи са повече, затова и снимките ни се сдобиват с видим синкав оттенък. Тук на помощ идват ултравиолетовите филтри, но за тях също по-подробно ще си разказваме някой друг път.

Днес – понеже все още е зима – и при добро желание може да се намери сняг из планините – нека си подскажем идея, която е толкова очевидна, че също толкова рядко бива използвана, а именно – да обърнем дефекта в ефект. Можете да използвате нарочно „погрешни“ настройки на баланса на бялото с креативна цел. Разбира се, това можем да правим не само непременно за снежни снимки, а и при доста други условия.

Та така – ако искате да затоплите цветовете във вашата снимка вместо дневна светлина (daylight) нагласете на облачно или сенчесто (cloudy или shade) – нищо, че няма облаци по небето и дори слънцето грее закачливо. Така ще „подлъжете“ камерата да мръдне цветовете към червеното, което ще се прояви като засилване на розовите и жълтите тонове. Опитайте – дори и при портрети се получава добре понякога ;)

Обратно – ако искате синкав ефект – опитайте с настройката за лампа с нажежаема жичка (tungsten или incandescent).

И още две бързи идеи като бонус – при снеговалеж светлината обикновено е доста слаба и разсеяна. Това, че е слаба може да ви принуди да снимате на твърде бавна скорост на затвора. Имайте наум, че при скорост 1/30s и надолу снежинките ще започнат да се размазват и дори да заприличват на чертички. Стативът може да ви спаси от общо размазване на цялата сцена заради трепване на ръцете. И без това контрастът при тези условия ще е нисък, а картинката мека, заради разсеяната светлина.

Ако пък не вали, а е просто облачно – светлината ще е подходяща за портрети, особено женски. Опитайте!

Фотокафе

Току-що в българското online пространство се роди нов фотографски проект. Можете да го навестите на адрес photocafe.pro и както говори името му, там ще попаднете на приятелски, лежерен разговор за фотография, апарати, обективи… такъв като на гости… с привкус на средиземноморие и аромат на хубаво кафе. Хората зад проекта са моите приятели Джъмбо и Елена. И както не е трудно да се досетите, този проект ще събере и всички ревюта на фототехника, които Джъмбо е писал през годините. Най-старите и златни текстове, вече са online.

Успех на новия проект! Аз като пристрастен към аромата на кафето и аромата на фотография се абонирах за RSS-емисията на сайта още преди анонса ;)

Фотопленер: Съдбата на рибаря

Между 10-13 ноември фотоклуб “Осмо Изкуство” организира пленер, озаглавен “Морски труженици – фоторазкази на тема “Съдбата на рибаря”, който криволичи точно между две от любимите ми фотографски теми – портретът и документалистиката. При това с акцент върху портрета. И това не е първият такъв пленер, зад който стои името на моя приятел Светльо Драгиев. Възможно е някои да си спомнят един подобен преди около две години в Балчик.

И макар да идва зима, риболовният сезон е в разгара си, затова фотоприключението край рибарското селище “Ченгене скеле” край Бургас си струва напълно. В рамките на няколко снимачни дни, участниците ще могат да заснемат труда на рибарите в селището, да наблюдават отблизо тяхната работа в морето и на сушата, да купонясват заедно с тях и да слушат разкази от първо лице за случките, които са преживели.

Аз малко завиждам, понеже няма да мога да участвам, но радостен повод – сватбата на много важни за мен приятели – ме задържа в София. Тези които, обаче, могат да си позволят един дълъг уикенд в средата на ноември със сигурност няма да съжаляват, че са се записали.

Повече информация и подробната програма на пленера можете да намерите тук. А ето и малко снимки от рибарското селище за да почувствате атмосферата. Крайният срок за записване е 31 октомври.